Решение № 683 от 19.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 683 гр. Варна, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20243100500872 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. А. Х. срещу Решение № 260008/19.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 1831/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, Х състав, с което е оставена без уважение молбата й с вх. № 260212/18.01.2024 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 260018/24.02.2023 г. по гр.д. № 1831/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, Х състав.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното решение досежно изписването на квотите на страните като съсобственици на УПИ № XXXI-2148 по плана на гр. Аксаково, ведно с изградената в него жилищна сграда.

Твърди се, че е налице несъответствие между формираната от съда воля и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебното решение. Претендира се отмЯ. на решението и вместо него постановяване на друго, с което да бъде допусната исканата поправка по реда на чл. 247 от ГПК.

Въззиваемата Я. А. К. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не депозира отговор по така подадената жалба.

По отношение на въззивната жалба:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

1

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. При наличие на твърдение за допусната очевидна фактическа грешка в решението по допускане на делбата, то и решението постановено по реда на чл. 247 от ГПК е допустимо.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове на Я. А. Х. против Н. А. К. с правно основание чл. 30 от ЗН и чл. 34 от ЗС за намаляване на дарственото разпореждане извършено от С.И. Х. в полза на ответницата с договор за дарение, обективиран в нот. акт № 50/18.10.2016 г. и за възстановяване на запазената й част от наследството на дарителката и за делба на УПИ № XXXI-2148, кв. 10 по плана на гр. Аксаково, обл. Варна, ведно с изградената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 122 кв.м., лятна кухня с площ от 12.50 кв.м. и гараж с площ от 20 кв.м.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата, с който оспорва иска с правно основание чл. 30 от ЗН като неоснователен и отправя искане за допускане на делбата, но при квоти различни от претендираните от ищцата.

С влязло в сила Решение № 260018/24.02.2023 г. по гр.д. № 1831/2021 г. по описа на ВРС, Х състав се намалява на осн. чл. 30 от ЗН дарственото разпореждане, извършено с НА с номер 50, том 4, рег. номер 6969, дело 578/2016г. на нотариус Александър Ганчев, вписан в СВ като акт 72, том 70, дело 14810/18.10.2016г., с което С.И. Х., ЕГН **********, починала на 29.02.2020г., е надарила Н. А. К., ЕГН **********, с 520 кв.м. ид.ч. от УПИ, находящ се в гр. Аксаково, община Аксаково, област Варна, ул. „БорЯ.“ 13, съставляващ номер 31-2148, попадащ в кв. 10 по действащия план на гр. Аксаково, целият с площ от 640 кв.м., ведно с 4/6 ид.ч. от построената върху същия ПИ двуетажна жилищна сграда, цялата със ЗП от 122 кв.м. и 4/6 ид.ч. от построените в имота лятна кухня, цялата с площ от 12,5 кв.м., и 4/6 ид.ч. от гараж със ЗП от 20 кв.м., заедно със съответния процент ид.ч. от общите части на сградите и от правото на строеж върху УПИ, в който са построени, в размер на 1/3 ид.ч., като се ъзстановява запазената част на Я. А. Х., ЕГН **********, от наследството на С.И. Х., ЕГН **********, починала на 29.02.2020г., в размер на 1/3 ид.ч. от 520 кв.м. ид.ч. от УПИ, находящ се в гр. Аксаково, община Аксаково, област Варна, ул. „БорЯ.“ 13, съставляващ номер 31-2148, попадащ в кв. 10 по действащия план на гр. Аксаково, целият с площ от 640 кв.м., ведно с 4/6 ид.ч. от построената върху същия ПИ двуетажна жилищна сграда, цялата със ЗП от 122 кв.м. и 4/6 ид.ч. от построените в имота лятна кухня, цялата с площ от 12,5 кв.м., и 4/6 ид.ч. от гараж със ЗП от 20 кв.м., заедно със съответния процент ид.ч. от общите части на сградите и от правото на строеж върху УПИ, в който са построени 2 и се допуска да бъде извършена делба на следния недвижим имот, а именно УПИ, находящ се в гр. Аксаково, община Аксаково, област Варна, ул. „БорЯ.“ 13, съставляващ номер XXXI-2148, попадащ в кв. 10 по действащия план на гр. Аксаково, целият с площ от 640 кв.м., ведно с построената върху същия ПИ двуетажна жилищна сграда, цялата със ЗП от 122 кв.м. и построените в имота лятна кухня, цялата с площ от 12,5 кв.м. и гараж със ЗП от 20 кв.м., между Н. А. К., ЕГН **********, и Я. А. Х., ЕГН **********, при квоти както следва:

-

240/640 кв.м. ид.ч. от УПИ, находящ се в гр. Аксаково, община Аксаково, област Варна, ул. „БорЯ.“ 13, съставляващ номер XXXI-2148, попадащ в кв. 10 по действащия план на гр. Аксаково, целият с площ от 640 кв.м., за Я. А. Х., ЕГН **********;

-

400/640 кв.м. ид.ч. от УПИ, находящ се в гр. Аксаково, община Аксаково, област Варна, ул. „БорЯ.“ 13, съставляващ номер XXXI-2148, попадащ в кв. 10 по действащия план на гр. Аксаково, целият с площ от 640 кв.м., за Н. А. К., ЕГН **********.

½ ид.ч. от построената върху УПИ, находящ се в гр. Аксаково, община Аксаково, област Варна, ул. „БорЯ.“ 13, съставляващ номер XXXI-2148, попадащ в кв. 10 по действащия план на гр. Аксаково, целият с площ от 640 кв.м., двуетажна жилищна сграда, цялата със ЗП от 122 кв.м. и построените в имота лятна кухня, цялата с площ от 12,5 кв.м. и гараж със ЗП от 20 кв.м., за Н. А. К., ЕГН **********;

½ ид.ч. от построената върху УПИ, находящ се в гр. Аксаково, община Аксаково, област Варна, ул. „БорЯ.“ 13, съставляващ номер XXXI-2148, попадащ в кв. 10 по действащия план на гр. Аксаково, целият с площ от 640 кв.м., двуетажна жилищна сграда, цялата със ЗП от 122 кв.м. и построените в имота лятна кухня, цялата с площ от 12,5 кв.м. и гараж със ЗП от 20 кв.м., за Я. А. Х., ЕГН **********.

С протоколно определение от 02.11.2023 г. е постановено делото да бъде предадено в служба „Архив“ на ВРС, на основание чл. 57, ал. 2 от ПАС.

За да се произнесе настоящият състав на ВОС, от фактическа страна съобрази следното:

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 от ГПК.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

Според правната доктрина очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между изразената в мотивите воля на съда и нейното външно отразяване в диспозитива на съответния съдебен акт.

В конкретния случай в мотивите на решението по допускане на делбата, първоинстанционният съд е формирал ясен извод, че всяка от страните притежава по 1/2 ид.ч. от жилищната сграда, а от дворното място с площ от 640 кв.м., в която същата е 3 изградена квотата на ищцата е 240 кв.м. ид.ч., а на ответницата 400 кв.м. ид.ч. Горното е възпроизведено в диспозитива на крайния съдебен акт. Т.е. не е налице несъответствие между действителната воля на съда и нейното външно проявление в диспозитива на постановеното решение, поради което и не е налице допусната очевидна фактическа грешка от съда досежно квотите на страните.

Твърдението на въззивницата, че самите квоти на съделителките не са правилно изчислени е въпрос, касаещ правилността на съдебния акт, която подлежи на разглеждане при инстанционния контрол. Решение № 260018/24.02.2023 г. по гр.д. № 1831/2021 г. по описа на ВРС, Х състав обаче не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260008/19.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 1831/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, Х състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 260212/18.01.2024 г. на Н. А. Х., ЕГН ********** с правно основание чл. 247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 260018/24.02.2023 г. по гр.д. № 1831/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, Х състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4