Решение № 1439 от 26.06.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 1439

Кърджали, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - IV състав, в съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ БОЖКОВА

При секретар АНЕЛИЯ ЯНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ БОЖКОВА административно дело № 20247120700557 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване ( КСО).

Делото е образувано по жалба на Р. В. М., чрез пълномощник, срещу Решение № 2153-08-320/ 14.11.2024 г. на директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане № 083-00-441-3/ 30.09.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали. С последния АА е отпуснато обезщетение за безработица от 11.10.2023 г. до 10.08.2024 г. в размер на *** лева дневно.

Претендира се незаконосъобразност на оспореното решение, поради противоречие с материалния закон и несъответствие с неговата цел.

Твърди се, че дневния размер на паричното обезщетение за безработица неправилно е изчислен по реда на чл.54б, ал.8 от КСО, тъй като същия противоречи на разпоредбите на чл.62 от Регламент (ЕО) № 883/2004, предвиждащи изчисляването на паричното обезщетение за безработица единствено на база трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от заинтересованото лице при последната му трудова заетост.

В жалбата се сочи, че измененията в КСО, въведени с нормата на чл.54б, ал.8 от КСО, нямат обратно действие и не следва да се прилагат за висящи производства по отпускане на парично обезщетение за безработица, какъвто е настоящия случай, при който заявлението за отпускане на парично обезщетение било подадено на 07.05.2024 г., т.е. преди приемането на измененията. Твърди се, че новосъздадената норма на КСО е материалноправна и като такава има действие занапред, т.е. приложима е за правопораждащи факти, настъпили след влизането й в сила. Искането е да се отмени оспорения административен акт, като преписката се върне на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали с указания полагащото се парично обезщетение за безработица да бъде определено единствено на база доходите на жалбоподател, получени при последната й трудова заетост. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище пълномощник поддържа жалбата и излага съображения в подкрепа на нейната основателност, идентични с тези в жалбата. Допълнително се сочи, че при определянето размера на обезщетението за безработица по реда на чл.54б, ал.8 от КСО, осигурителния доход на жалбоподателя, придобит при трудовата му заетост във [държава] неправилно бил ограничен до максималния месечен/дневен размер на осигурителния доход в България.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. В писмени бележки на пълномощник се развиват подробни аргументи в подкрепа на становището, че паричното обезщетение за безработица, отпуснато на Р.М., законосъобразно било определено по реда на чл.54б, ал.8 от КСО. Посочено е, че в решение от 23.04.2026 г. по дело С-116/ 25 СЕС е прието, че разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО съответства на чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004, тъй като отчита доходите от последната заетост в друга държава членка, без да дерогира възприетия от националния законодател механизъм за определяне размера на обезщетението въз основа на референтен период. Посочено е още, че държавите членки запазват компетентността си да уреждат начина иа изчисляване на обезщетенията за безработица, доколкото регламентът координира, а не хармонизира националните системи за социална сигурност. Цитирано е и Решение № 1068/ 27.05.2026 г. по адм. дело № 5 54/ 2025 г. на Административен съд – Търговище, постановено след решението по дело С-116/ 25 на СЕС.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл. 118, ал. 1 от КСО 14-дневен срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със заявление, подадено чрез дирекция „Бюро по труда [населено място] (вх.№906-430/01.11.2023 г.) и постъпило в ТП на НОИ — Кърджали с вх. № 083-00-441/01.11.2023 г., Р.М. поискала отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО. В същото декларирала, че е упражнявала трудова дейност в друга държава - [държава], за периода 13.09.2023 г. до 10.10.2023 г. С писмо изх. № У-083-00-441-1/02.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали от жалбоподателката е изискано да представи заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава - членка на ЕС със СЕД U002, както и декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент № 883/2004.

На 08.11.2023 г. Р.М. подала заявление за удостоверяване на осигурителен период от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002.

От страна на ТП на НОИ - Кърджали на 10.11.2023 г., до компетентната институция във [държава] по електронен път чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и Европейския съюз, е изпратено искане за издаване на структурирани електронни документи U017 – осигурително досие и U004 – информация за заплатите, необходими за преценка на правото на парично обезщетение за безработица. В тази връзка, с Разпореждане № 083-00-441-1/10.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл.54г, ал.4 от КСО, е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U017 и U004 от компетентната институция на [държава].

На 18.09.2024 г., отново по електронен път чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и Европейския съюз, са получени структурирани електронни документи (СЕД) U017 и U004, издадени от компетентната институция във [държава].

След разглеждането на представените документи, с разпореждане № 083-00-441-2/18.09.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 55 от АПК, е възобновено производството по заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица.

С разпореждане № 083-00-441-3/30.09.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали на Р. В. М. на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 546, ал. 3 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица, за периода 11.10.2023 г. до 10.08.2024 г. в размер на *** лв. дневно.

При обжалване по административен ред на Разпореждане № 083-00-441-3/30.09.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица пред директора на ТП на НОИ – Кърджали е постановено оспореното в настоящото производство решение. В този административен акт подробно е описана фактическата обстановка по подаденото заявление за отпускане на обезщетение за безработица, като е прието, че Р.М. има право на заявеното парично обезщетение. Изложени са мотиви, че Р.М. като български гражданин попада в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004, в който изчисляването на паричните обезщетения за безработица са регламентирани в чл.62, §1-3 от регламента. Посочено е, че хипотезата описана в чл.62, §3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 има различно приложно поле от тази на чл.62, §1 и §2, като същата представлява изключение от правилото за изчисляване на паричните обезщетения за безработица изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение. Изразено е становище, че разпоредбата чл. 62, §3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 прави допустимо и възможно изчисляването на паричните обезщетения за безработица, в зависимост от особеностите на съответното национално законодателство, ако такива има предвидени в него, при задължителното отчитане на трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от лицето при последната му работа. Посочено е, че с приемането и влизането в сила на чл.54б, ал.8 от КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 2024 г.), в националното ни законодателство изрично е създадена норма, уреждаща случаите на безработица, при които изчисляването на обезщетението не се извършва изключително от трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от лицето при последната му работа, а се вземат предвид доходите на лицето, както от последната му работа, така и тези за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, независимо дали са придобити в Република България или в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

В решението са изложени и съображения относно действието на новоприетата норма на чл.54б, ал.8 от КСО. Прието е, че разпоредбата се прилага от датата на влизането й в сила, като същата е приложима и по отношение на производства по отпускане на парично обезщетение за безработица, при които обезщетението все още не е отпуснато, какъвто бил и настоящия случай.

В обобщение, в оспореното решение е прието, че в конкретния случай дневния размер на паричното обезщетение за безработица е правилно и законосъобразно определен от осигурителния доход на лицето в съответствие с приложимите разпоредби на чл.54б, ал.8 от КСО.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е основателна.

Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали са издадени от компетентни органи – чл. 117, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО, съответно чл. 54ж, ал. 1 от КСО. Посочените разпоредби, в приложимите им части, предвиждат, че ръководителят на съответното ТП на НОИ се произнася по жалбите срещу разпорежданията за неправилно определяне на размера на обезщетенията за безработица с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, съответно, че паричните обезщетения за безработица се отпускат с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ.

Спазени са изискванията за писмена форма на разглежданите административни актове. Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е мотивирано, в съответствие с изискването на чл. 117, ал. 3, изр.1-во от КСО и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като в него са изложени фактическите основания, поради които жалбата срещу разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица е отхвърлена. Посочени са обстоятелствата, които, според административния орган, обосновават този извод. В решението са посочени и правните основания, мотивирали директора на ТП на НОИ – Кърджали да постанови решението си – конкретни разпоредби от Регламент (ЕО) № 883/2004 и Кодекса за социално осигуряване.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане обаче са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

От събраните доказателства се установява, че през последния период на заетост: 13.09.2023г.-10.10.2023г., който е доказан чрез официален удостоверителен документи – СЕД U017, жалбоподателката е работила по трудово правоотношение с работодател във [държава]. Доказано е и чрез СЕД U004, че лицето е получило за горния период на заетост брутен доход в размер на *** евро.

Персоналният и материален обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004 в случая не е спорен – съгласно чл. 2, § 1, съответно чл. 3, § 1, б. "з" от същия регламент, той се прилага по отношение на гражданите на държава-членка, какъвто, като гражданин на Република България, е и жалбоподателката, и по отношение на изчерпателно изброените клонове на системите за социална сигурност, включващи и обезщетенията за безработица.