Решение № 27 от 30.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. София, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседА.е на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова при участието на секретаря Красимира Г. Г.ева в присъствието на прокурора С. Ив. Л. като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600327 по описа за 2023 година Производството е по чл.313 и сл. от НПК.

Постъпила въззивна жалба от частния обвинител М. Р. Л. срещу присъда, постановена на 07.12.2022г по НОХД № 2592 / 2021 г. по описа на СГС, с която подс. В. К. Б. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 199, ал.1, т.З, пр.2 от ИК и му бе наложено наказА.е ЛОС за срок от 3 години, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 5 години.

В жалбата са изложени оплаквА.я за явна несправедливост на наложеното наказА.е. Иска се изменение на присъдата и увеличаване на наказА.ето.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и от защитника на подс. В. К. Б. с оплакване за необоснованост на присъдата. Твърди се, че не са събрА. никакви преки доказателства, липсвала и система от косвени такива относно вината на подс.Б.

1

Иска се отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава Постъпила е въззивна жалба от служебния защитника на подс.М. М. М.адв.Р. К., срещу присъда № 167 от 07.12.2022г., постановена от Софийски градски съд по НОХД № 2592/2021 г., 7 наказателен състав, с която подсъдимият М. е признат за виновен в това, че като извършител в съучастие с А. Н. М. е извършил престъпление по чл.198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, и във вр. с чл.55 от НК му е наложено наказА.е .лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години, като на основА.е чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказА.ето е отложено за срок от 3 (три) години.

Със същата присъда СГС признал М. М. М. за виновен в това, че е извършил престъпление по чл. 313, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, и вр. с чл. 55 от НК му наложил наказА.е „пробация“със следните пробационни мерки:

„задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1 (една) година с периодичност два пъти седмично, на основА.е чл.42а, ал.2, т. 1 от НК, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 (една) година на основА.е чл.42а ал.2, т.2 от НК.

На основА.е чл.23, ал.1 от НК съдът определил едно общо най-тежко наказА.е в размер на 2 (две) години,лишаване от свобода“, като на основА.е чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на така определеното наказА.е за срок от 3 (три) години.

В жалбата се твърди, че обжалваната присъда в осъдителната й част е незаконосъобразна и необоснована, постановена при неправилно приложение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила, погрешна преценка на събрА.я по делото доказателствен материал.

Първоинстанционният съд постановил присъдата в нарушение на чл.303, ал.2 НПК, при една противоречива фактическа обстановка от която не можело да се направи единствения и категоричен извода че подсъдимия М. е извършил престъпленията за които му е повдигнато и предявено обвинение. По делото н е били налице преки доказателства за извършени престъпления от М., а събрА.те косвени такива обосновавали основателни съмнения относно действителната фактическа обстановка и поведението и действията на лицата, участници в инкриминираното събитие.

Иска се отмяна на обжалваната присъда на Софийски градски съд от 07.12.2022г., постановена по НОХД № 2592/2021г., в осъдителаната й част и 2 вместо нея постановяване на друга, с която подсъдимия М. М. да бъде признат за невине н в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал. 1 от НК, и на престъпление по чл. 313, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и оправдан по обвиненията.

Повереникът на частния обвинител не поддържа жалбата подадена от името на М. Л.. Счита присъдата за правилна и законосъобразна, като и от мотивите се виждало, че е и обоснована. Било доказано по несъмнен начин, че мобилният телефон марка „Леново“ е бил заложен от М. М. в заложната къща и всички по делото приети експертизи, от разпита на свидетелите и другите обсъдени в мотивите подробни доказателства, водели на извод, че присъдата е правилна и законосъобразна.

Прокурорът счита, че присъда № 167/07.12.2022 г., постановена по НОХД № 2592/2021 г. по описа на СГС, с която тримата подсъдими са признати за виновни в извършването на престъпленията, предмет на присъдата, е правилна и законосъобразна. В хода на въззивното следствие, от разпитите на свидетелите, не се установявали нови обстоятелства, различни от фактическите положения, установени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, с изключение на показА.ята на свидетеля П. З. С., който пред състава на въззивния съд, твърди, че на 05.03.2016 г. не е имал в себе си процесната вещ, въпросният „Айфон 6 ЕС“. Тези негови показА.я съществено се различавали от дадените в хода на досъдебното производство пред съдия, както и в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, и двете приобщени към доказателствата по делото, след прочитането им по реда на чл. 281 НПК и обсъдени от първоинстанционния съд при постановяването на присъдата. Не следвало да кредитира показА.ята на въпросния свидетел дадени пред въззивния съд, тъй като същите били в противоречие с другите доказателства по делото, а именно показА.ята на свидетеля М. Р. Л., който давал логични и непротиворечиви показА.я за това, че към момента на грабежа, свидетелят С. е държал в чантичка, под якето си процесният телефон, както и от данните от мобилния оператор, които сочели, че местоположението на въпросния телефон - вечерта на 05.03.2016 г., е било в обсега на клетка в района на престъплението.

По отношение на подсъдимия Б. и обвинението му по чл. 313, ал. 3, вр. ал. 1 НК, за което е осъден от СГС, прокурорът счита, че за това 3 престъпление давността по чл. 82, ал. 4 НК е изтекла на 05.09.2023 г., поради което наказателното производство за него следва да бъде прекратено.

Моли на основА.е чл. 334, т. 4 НПК, да се отмени присъда № 167/07.12.2022 г., постановена по НОХД № 2592/2021 г.по описа на СГС, в частта, в която подсъдимият М. М. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 313, ал. 3, вр. ал. 1 НК, а в останалата й част да бъде потвърдена.

Защитника на подс.М. се се присъединява към жалбите на другите защитници и счита, че действително присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. В голяма част от мотивите си градският съдия се базирал на твърденията, които са посочени в обвинителния акт. В него била посочена фактическа обстановка, която не се подкрепяла от доказателствата по делото. При това положение и при недоказаност на упражненото насилие отпада единият от елементите на престъплението грабеж, а именно упражняването на сила, още повече и неясно от кого.

Независимо от въздействието, което било извършено върху свидетелите, П. С. не успял да разпознае А. М. и не го посочвал като лицето, което да му е нанасяло удари. Това били фактите и доказателствата по делото.

По отношение на отнемането на вещите на П. С. всички обстоятелства, посочени и в мотивите на съда, се базирал на предположения и на показА.я, които били противоречиви. При наличието на такива противоречия в показА.ята било недопустимо да има осъдителна присъда. Счита, че в тази връзка присъдата е необоснована и следва да бъде отменена, като бъде постановена друга присъда, която да се оправдае подс.А. М. за деянието, за което е привлечен като обвиняем и осъден от СГС.

Отделно от това, на досъдебното производство, при разпознаването, били допуснати неотстрА.ми нарушения, установени чрез разпита на свидетелите поемни лица - А., Л. Б. и А. Б., не са им били разяснени правата, не им е бил прочетен протоколът, а свидетелката Л. Б. е и неграмотна, задавА. са им подвеждащи и насочващи въпроси, не е спазена разпоредбата на чл. 171 НПК.

Не бил установен и мехА.змът на деянието по безспорен начин, като самите обстоятелства, при които е извършено то - в тъмната част на 4 денонощието, на неосветено място, изключвали възможността извършителите да са били забелязА. от двамата свидетели, което те потвърждавали и впоследствие.

По второто обвинение по чл. 313, ал. 3 НПК защитникът заявява, че не се противопоставя на изявлението на прокурора, нека бъде приложена давността, ако се установи, че е изтекла.

Защитникът на подс.Б. счита, че в хода на проведените съдебни следствия пред трета инстанция вече, не са събрА. доказателства, че подс.Б. е извършил вмененото му престъпление, поради което моли да се отмени присъдата на СГС и да с е постанови нова, с която да с е оправдае този подсъдим по така повдигнатото обвинение.

Моли да бъде оставен без разглеждане подадА.ят от частния обвинител т. нар. въззивен протест, тъй като същият нямал никаква правна стойност.

Подс.М. моли съда да бъде оправдан по обвиненията които са срещу него.

Подс.М. поддържа казаното от защитника си.

Подс.Б. се придържа към казаното от защитника и заявява, че няма какво да добави.

Въззивният съдебен състав като прецени доводите на стрА.те, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстанционния съд, след като провери служебно изцяло правилността на атакувА.я съдебен акт, намери за установено следното:

Въз основа на събрА.те в хода на производството доказателства се установява от фактическа страна, че Подсъдимият А. Н. М. е роден на ******** г. в гр. ***, българин, български граждА.н, неженен, неосъждан, с основно образовА.е, работи, с постоянен адрес с. ***, ул. „***“ № 1 и настоящ адрес гр. ***, ж.к. „***“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, ЕГН: **********;

Подсъдимият М. М. М. е роден на ******** г. в гр. ***, българин, български граждА.н, неосъждан, със средно образовА.е, неженен, работи, с постоянен и настоящ адрес в гр. ***, ж.к. „***“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, с ЕГН:

**********;

Подсъдимият В. К. Б. е роден на ******** г. в гр. ***, българин, български граждА.н, неосъждан, неженен, със средно образовА.е, работи, с 5 постоянен и настоящ адрес гр. ***, ж.к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, ЕГН **********;

Пострадалите лица М. Р. Л. и П. З. С. се познавали от 2015г. и били в приятелски отношения. Двамата познавали и св.Р. М. И. Л. от „Конкордия“ Дом за временно настаняване на хора, които нямат къде да живеят. На 05.03.2016г. тримата се срещнали в района на Централни Хали, след което по инициативи на Л. се насочили към кв. Ботенуц, като към тях се присъединило и още едно лице - Н. П.. В кв. *** четиримата трябвало да се срещнат с познати на св.Л.. Към 21.30 часа те слезли на спирката на автобуса в кв.

„Ботунец“ в близост до пазара и се насочили към стадиона в същия квартал.

На около 100 - 150 метра от стадиона забелязали три лица, които били с якета и качулки на главите. Р. М. И. Л. се провикнал в тяхната посока „В., ти ли си?“ на което едно от лицата отговорило утвърдително и всички тръгнали заедно.

След като вървели около сто метра, спрели и едно от лицата нанесъл удар на Р. М. И. Л., който паднал на земята, а Н. П. избягал. След това подсъдимият В. К. Б. нанесъл силен удар с ръка, свита в юмрук по челюстта на пострадалия М. Р. Л., който удар причинил счупване на долната челюст на пострадалия, при което той паднал на земята. Последвали още четири - пет удара, след което подсъдимият В. К. Б. бръкнал в джоба на дънките на пострадалия и взел мобилен телефон „Леново А536“ с имей № 866161029106872 и имей № 866161029106880, който телефон пострадалият М. Р. Л. бил получил от пострадалия П. З. С., след което вързал ръцете му зад гърба с пластмасова връзка тип „Свинска опашка“.

По същото време подсъдимите А. Н. М. и М. М. М. нанесли множество удари с ръце и крака по тялото на П. З. С., който от ударите също паднал на земята, но успял да се изправи и се затичал по посока на пазара. Тогава подсъдимият М. М. М. го настигнал, съборил го на земята, като паднал заедно с него, а А. Н. М. дошъл и му нанесъл няколко удара в тялото и главата.

Подсъдимите М. М. М. и А. Н. М. заедно хванали пострадалия П. З. С. за якето, с което бил облечен, разкопчали ципа му и издърпали чантата, в която били поставени негови вещи: мобилен телефон „Айфон 6 ЕС”, на стойност 1 170,00 лв, секретни ключове, на стойност 6,00 лв. портфейл, на стойност 5,00 лв. парична сума в размер на 220 лв. и 1 бр. малка чанта, на стойност 7,50 лв., 6 преносима батерия за зареждане на мобилен телефон „Айфон 6 ЕС”, на стойност 27,00 лв., 1 бр. кабел на стойност 9 лв., или всички на обща стойност 1444,50 лв, след което се отдалечили. Подсъдимият В. К. Б. също ги последвал, като в даден момент предал на подсъдимия М. М. М. мобилния телефон, взет от пострадалия М. Р. Л..