Определение № 412 от 17.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 412 гр. Пазарджик, 17.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20255200500483 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 и следващите от ГПК във връзка с чл.121 от ГПК.

Обжалвано е от „Булгармин Инженеринг“ АД Определение № 260000 от 11.03.2025 г. на Панагюрски районен съд по гр.д. № 38/2021 г., в частта, с която е оставено без уважение направеното в отговора на исковата молба от ответника възражение за родова неподсъдност на спора пред Районен съд – Панагюрище.

Молят определението да бъде отменено като неправилно.

Съдът приел, че възражението за родова неподсъдност на спора пред Районен съд - Панагюрище е неоснователно, доколкото е налице произнасяне с Определение № 298 от 04.06.2024 г. по в.ч.гр.д. №274/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик.

Заявения петитум в исковата молба бил за „премахване“, за сметка на ответника, на посочените в петитума обекти, тоест иска се съдействие за заместимо действие. Ищецът бил посочил в исковата си молба, че цената на предявените от него искове се равнява на сума в размер на 17 350 лв., за което е представена и оферта към исковата молба.

Ответникът твърдял, че паричната оценка на разходите за материали и труд за изпълнението на исканото действие се равнява на сума в размер на 55 1

418 лв. без вкл. ДДС.

Това обуславяло и приетото от РС-Панагюрище в рамките на гр.д.

№38/2021 г., че е налице затруднение при определяне на цената на иска по чл.

109 от ЗС, респективно: необходимостта от назначаване на СТЕ за определяне на същата, предвид заявения от ищеца обем на търсена искова защита, посочен в депозираната искова молба.

Направеното в рамките на проведеното на 06.12.2023 г. о.с.з. по гр.д. №3 8/2021 г. уточнение на иска, доразвито в депозираната от ищеца молба с вх.

№260504/11.12.2023 г., по съществото си представлявало недопустимо изменение на иска.

Видно от текста на молбата от 11.12.2023 г., ищецът е направил различно искане, в сравнение с формулирания в исковата молба петитум, като се търси съвършено различна защита по предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС, а именно - иска се ответникът „да демонтира от бетоновия фундамент/основа за своя сметка, носещата метална конструкция и монтираните върху нея като стени и покрив термопанели, с които е изградената от него в югоизточната част на „Промишлената площадка” на поземления имот с идентификатор ***: промишлена сграда с площ 35 7 кв.м с идентификатор № ***, като изнесе от поземления имот тези строителни елементи; да демонтира от бетоновите фундаменти/ основи и премести извън границите на поземления имот в тяхната цялост двата преместваеми обекта павилиони, състоящи се от три контейнера с предназначение за административна дейност и лаборатория с площ 62 кв.м с идентификатор *** и павилион/ контейнер с площ 14 кв.м с предназначение „склад” с идентификатор *** по кадастралната карта на землището на гр. Стрелча, обл. Пазарджишка ... " .

Не се касаело за уточнение , а за недопустимо изменение на иска.

Поради това правилно и в приетата по делото СТЕ били предвидени като видове и остойностяване дейности (СМР), свързани с премахване на процесиите сгради в цялост (в това число и разбиване на бетоновите площадки (фундаменти)). Посочените от вещото лице видове СМР били изцяло съобразени със заявеното от ищеца искане, а именно - за премахване па процесиите сгради в цялост, както и за съответното извозване на демонтираните елементи в рамките на най-близката площадка за рециклиране, 2 съобразно нормативните изисквания.

Предмет на негаторната претенция на ищеца по реда на чл. 109 от ЗС можел да бъде само премахване на цялата вещ като такава, а не премахване на отделни стени, панели и др. части. Ищецът по предявения негаторен иск не разполагал с възможност да определя кои части от изградените самостоятелни вещи да бъдат демонтирани и кои да бъдат оставени. Да се приеме противното би означавало да се предостави възможност на ищеца да контролира кои конкретни СМР следва да се извършат, съответно: да контролира стойността на тези СМР, които са необходими са премахване (и в тази насока - цената на иска и респективно подсъдността по конкретното дело). Това, обаче, освен че е икономически нецелесъобразно, не отговаря и на целите па негаторния процес.

Искането да се премахнат от имота определени елементи (части) от процесните недвижими имоти представлявало по същество предявяване на изцяло нов иск, който има за предмет други вещи, а именно: елементите от разглобените процесии сгради. Освен това - тези елементи представляват бъдещи вещи, които ще бъдат създадени спрямо съществуващите към момента вещи (сгради).

Недопустимо било правилата за родова подсъдност да се заобикалят чрез предявяване на „по-малък иск“, в случая - чрез искане за премахване на помалка част от претендираното недопустимо въздействие върху вещта. Ищецът не е легитимиран да си „избира“ каква част или кои части от въздействието да се премахнат, т.к. това би поставило въпроса за подобрения върху чужд имот.

Освен това, въздействието върху вещта е обективно, ако е налице въобще, следователно и предметът на иска е също обективен, а не по преценка на ищеца. Преценката на ищеца се заключва в друго - в диспозитивното начало, т.с. да прецени дали има, или не въздействие върху вещта, което налага негаторна защита.

С оглед експертизата ,правилно била определена и цената на иска в размер на 60 462 лв., което обуславяло разглеждане на спора, съобразно изричното правило на чл. 104 от ГПК, от Окръжен съд като първа инстанция.

Молят определението да бъде отменено.

В срок е постъпил писмен

3 отговор на частната жалба от

„Сайлест”ЕООД.

Намират обжалваното определение за правилно.

С действията си жалбоподателят целял да получи изгодна за себе си родова подсъдност на делото пред окръжен съд, а инстанционно и пред погорен съд.

Поставените въпроси вече били разрешени с определение №298 от 30.05.2024г. по въззивно частно гражданско дело № 20245200500274 по описа за 2024 година на Пазарджишкия окръжен съд.

В исковата си молба ищецът бил посочил каква според него е цената на предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС, а именно 17 350 лева.

Съдът счел, че определянето на цената на иска представлява затруднение и вместо да я определи приблизително, съгласно правилото на чл.

70, ал. 3 ГПК, а впоследствие я установи по делото, в какъвто смисъл е и т. 1 на ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, е оставил исковата молба без движение до приемането на експертно заключение по назначената служебно по делото експертиза, чрез което да бъде определена цената на иска.

Съдът приел, че цената на иска се равнява на определената към датата на изготвяне на експертното заключение месец май 2023г., парична оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, а именно в размер на 60462 лева.

Въззивната инстанция приела, че съобразно посоченото в т. 1 на ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г„ ОСГК, ТР № 3 от 27.10.2014 г., постановено по тълк. д. № 3/2014 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 8 от 31.10.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г„ ОСГК, действително цената на предявения пред първоинстанционния съд иск с правно основание чл. 109 ЗС, доколкото се касае за заместими действия, които ищецът е поискал ответникът да бъде осъден да извърши, се равнява на паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, но тази оценка следва да бъде определена към датата на предявяване на иска, а именно - 12.01.2021 г.

Доколкото през периода от тази дата до датата на изготвяне на заключението по назначената от първоинстанционния съд експертиза - месец май 2023г., са изминали повече от две години и са настъпили икономически изменения в 4 страната.

Първоинстанционният съд не взел предвид и обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца е направил своевременно уточнение на исковата си претенция, като, както с възражението си, направено в съдебното заседание, проведено на 06.12.2023 г., така и с депозираната впоследствие от него молба от 11.12.2023г., е посочил, че в исковата му претенция не се обхващат дейности по разбиване на стоманобетонов фундамент, върху който са монтирани обектите, чието премахване се иска. Тези дейности обаче са остойностени от вещото лице и включени в общата сума на разходите за материали и труд по премахване на постройките, като са оскъпили значително същите, а оттам - неправилно стойността им е взета предвид от първата инстанция при определяне цената на иска.

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че уточнението на претенцията на ищеца не следва да бъде допускано и на вещото лице не следва да се поставят задачи съобразно конкретизираните искания на ищеца, тъй като представлявало изменение на иска по реда на чл. 214, ап. 1 ГПК, което било преклудирано. С посоченото уточнение на иска, заявено както в откритото съдебно заседание на 06,12.2023г., а впоследствие и с писмената молба от 11.12.2023г., не се въвеждало нито ново основание на иска по чл. 109 ЗС (т.е. не се сочат нови факти, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право, чиято защита търси), нито нов петитум, а само се детайлизира последният посредством релевиране на конкретни действия, които се иска да бъде осъден ответникът да извърши, в рамките на заявената от ищеца фактическа рамка на спора.

Макар и действително в исковата си молба ищецът не е посочил в какво се изразяват действията по премахване на обектите, находящи се в имота му, доколкото сред приложените към нея доказателства се съдържа и представена оферта по запитване от ищеца за стойността на разходи по “преместване” на посочените в искова молба контейнери и за “демонтиране и преместване на термопанели и метална конструкция”, с която е изградена промишлената сграда, съгласно която оферта ищецът е посочил и цена на иска си по чл. 109 ЗС, то именно до тези действия следвало да се приеме, че се разпростира исковата му претенция

Доколкото производството пред първата инстанция се намира едва на 5 етапа на проверка редовност на исковата молба и определяне цена на иска по чл. 109 ЗС, то, ако първоинстанционният съд е намерил, че с исковата молба не са достатъчно конкретизирани действията, които се иска да бъде осъден ответникът да извърши, а е посочено общо “да се премахнат” обектите, преди служебното назначаване на експертизата, е следвало именно той да даде указания на ищеца за уточняване на исковата му претенция, вместо да оставя без уважение направените от ищеца искания в този смисъл.

Въззивната инстанция е приела в постановеното определение, че първоинстационният съд неправилно при определяне цената на предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС е стигнал до извода, че същата надвишава сумата 50 000 лв., поради което и неправилно е приел, че искът е родово подсъден на Окръжен съд - Пазарджик на основание чл. 104, т. 3 от ГПК.

Определението, с което производството пред първоинстанционния съд е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд - Пазарджик, е отменено, а делото върнато на Районен съд - Панагюрище за продължаване на съдопроизводствените действия при съблюдаване на указанията, дадени с цитираното отменително определение на окръжния съд относно определяне цената на иска с правно основание чл. 109 ЗС.

Съдът , намира ,че частната жалба е допустима и за да се произнесе по същество ,взе предвид следното:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба на Сайлест“ ЕООД против „Булгармин Инженеринг“ АД като са предявени искове с правно основание чл.109 от ЗС и чл.59 от ЗЗД. Изрично е посочена цената на иска по чл.109 от ЗС в размер на 17 350 лева.

Въз основа на изложени обстоятелства е направено искане за премахване на промишлена сграда с площ от 357 кв.м.;павилион и лаборатория с площ от 62 кв.м.;павилион с площ 14 кв.м.-склад.