Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 811 от 01.06.2020, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1242/2020
Вид
Решение № 811
Подписан
01.06.2020
В сила
15.01.2021
Състав
НИКОЛАЙ ЗАХАРИЕВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 50 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 102 ал. 3, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 125 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 180, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 180, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 42 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 42, 44, 49, 50 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 44, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 42, 44, 49, 50 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 49, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 50 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 67, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.86 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 86 ал.1 и ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 86 ал.1 и ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 96, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 96, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 811 гр.

Пловдив, 01.06.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 26.05.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПЕТРОВ при участието на секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1242/2020 г. по описа на ПРС, ХVI наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Градски археологически музей- гр. Хисар против Наказателно постановление № 482580- F503847/06.12.2019, издадено от и.д Директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП- Пловдив, с което на Градски археологически музей- гр. Хисаря е наложена имуществена санкция в размер на 1815,83 лева на основание чл. 180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1 ЗДДС.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

В АУАН и НП нарушението е описано по следния начин:

Данъчно- задълженото по ЗДДС лице Градски археологически музей с БУЛСТАТ ********* не е начислило ДДС в размер на 1815 ,83лв. по облагаеми доставки на обща стойност 10 895.00лв., извършени за данъчен период 01.11.2017г. – 30.11.2017г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки, че е било длъжно.

При извършената проверка от ТД на НАП Пловдив е установено, че задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал.2 от ЗДДС в размер над 50 000 лв. към 31.07.2017г./видно от представена справка за обороти за период от 01.05.2016г. до 31.12.2018г./, формиран от извършени продажби на сувенири и рекламни материали

Съгласно разпоредбите на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС фирмата е следвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС в 14-дневен срок от /изтичане на данъчния период, през който е достигнало облагаем оборот над 50 000 лв, т.е. до 14.08.2017г. включително.

Заявление за регистрация по този закон от Градски археологически музей е подадено на 30.05.2019г. с вх. № 303911901384392 в ТД на НАП Пловдив. За извършеното нарушение на чл. 96 ал. 1 от ЗДДС е съставен АУАН.

Лицето е регистрирано по ЗДДС считано от 19.06.2019г. - датата на връчване на Акт за регистрация № 160421901498084/ 13.06.2019г.

По аргумент на чл. 102, ал. 3. т.

1 от ЗДДС за периода от датата следваща, датата на която изтича срока за издаване на акт за регистрация-29.06 2017г., ако лицето беше подало в срок заявление за регистрация, до датата, предхождаща датата, на която е регистрирано /18.06.2019г./ лицето е следвало да начислява ДДС за извършените от него облагаеми доставки.

За периода 01.11.2017г. -30.11.2017г. проверяваното лице е извършило облагаеми доставки на територията на страната в размер на 14 200,90лв. и не е начислен ДДС в размер на 1815,83лв, видно от представени документи и периодични отчети от ФП на ЕКАФП.

На основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данакът се дължи отделно приема се, че той е включен в договорената цена, поради което размерът на данака е определен по формулата в чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС.

Нарушението е констатирано в ТД на НАП Пловдив на 13.06.2019г. при преглед на документи в хода на извършване на проверка за установяване на наличие на основания за регистрация по ЗДДС, документирана с протокол по чл. 50 от ДОПК.

Нарушен е /осъществен е/ състава на чл. 180, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл. 86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл. 102 ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 112, ал.1 от ППЗДДС.

Горната фактическа обстановка се доказа от показанията на свидетеля по акта и писмените доказателства по делото.

Съдът намира, че при този начин на описание на нарушението съществено са нарушени чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване на точното време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Трайна е съдебната практика, че нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у нарушителя и съда да не възниква никакво съмнение: 1)какви са фактическите параметри на вмененото нарушение и 2) каква е правната квалификация на същото.

В процесния случай този критерий на яснота не е достигнат. От съдържанието на посочените като нарушени норми на чл. 180, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.86. ал.1 и ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл. 102 ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 112, ал.1 е видно, че основният съставомерен факт, за да възникне отговорността на жалбоподателя по ЗДДС е да се установи, че за процесния период

01.11.2017г- 30.11.2017г. същият е извършил облагаеми доставки на твърдяната стойност, за които е като е бил длъжен, не е начислил ДДС.

Както в АУАН, така и в НП в тази връзка е посочен правния извод на наказващия орган, че за процесния месец жалбоподателя е осъществил облагаеми доставки на стойност 10 895, 00 лева. Както в АУАН, така и в НП обаче е налице пълна липса изложение на факти, от които да се направи проверка на този правен извод. Тоест да се извърши проверка извършени ли са през процесния месец действително доставки на стоки и услуги от наказания субект, били ли са те облагаеми и ДДС бил ли е дължим за начисляване от доставчика.

За да бъде съдът в състояние да извърши тази проверка в АУАН и НП следваше да бъдат посочени броя на конкретните доставки, извършени от наказания субект, техния вид (с конкретизиране на предмета на доставката) и дата на извършване.

В случая нарушението е особено съществено, доколкото видно от Протокол № **********/13.06.2019 Градски археологически музей е бюджетна организация, второстепенен разпоредител с бюджет към Министерство на културата. Задълженото лице е вписано в Регистър Булстат като културна организация на основание ЗЗРК с ЕИК по Булстат ********* и представлява лице по смисъла на чл. 42 ЗДДС.

На това основание редица, от доставките, които жалбоподателят извършва не са облагаеми, а са освободени доставки, за които не се начислява ДДС. Такива в условията на примерно, а не на изчерпателно изброяване могат да бъдат:

- доставките по чл. 42, т.1, б „б” ЗДДС- продажбата на билети от културни организации и институти по Закона за закрила и развитие на културата за музеи, художествени галерии, библиотеки и театри.

- доставките по чл. 44, ал.1 ЗДДС, сред които попадат доставката на стоки и извършването на услуги от организациите по чл. 39, 40, 41 и 42 (сред които е и настоящият жалбоподател) , когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност

- доставките по чл. 49, ал.1 ЗДДС, а именно на пощенски марки изобразяващи паметници на културата, продавани от музеите (включително и марките за 100-те национални туристически обекта) - доставки по чл. 50 ЗДДС.

При липса на изложени факти в

АУАН и НП колко на брой, кога са извършени, и най-вече какви да били по естество доставките, за които наказващия орган твърди, че са облагаеми- наказаното лице е в неведение и следва да гадае какви факти следва да оборва, което положение е несъвместимо с правото му на защита и безусловно налага отмяна на НП в тази част.

Нещо повече, и което е по съществено, с непосочване в АУАН и НП на видът на извършените доставки съдът се оказва в невъзможност да провери правилността на правните изводи в НП, че тези доставки са облагаеми и са на обща стойност 10895, 00 лева, доколкото е напълно възможно в доставките счетени за съставомерни от наказващия орган, всъщност да се включват такива, които по мнение на съда да са освободени доставки по смисъла на чл. 42, 44, 49, 50 ЗДДС.

Това само по себе си представлява допълнително основание за отмяна на НП.

Тук следва дебело да се подчертае, че не става въпрос за празноти в процеса на доказване, на ангажиране и представяне на доказателства, а за пропуски при предявяване на съставомерните факти в АУАН и НП. От това следва, че пороците при описание на нарушението в АУАН и НП (и липсата на посочване в тях на съставомерните факти, каквито се явяват вида и броя на извършените доставки) не могат да се санират от съда на фаза съдебно следствие, чрез събиране на доказателства за тези съставомерни обстоятелства, които не са надлежно описани в сезиращите съда документи.

Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, както и фактите, сочещи на връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител. Срещу тези факти нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение в АУАН, съответно в НП се явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя. Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат с фактическите рамки на нарушението още в началото на административно-наказателното производство, т.е към момента на съставяне на АУАН. Очертаването на тези фактически рамки на по-късен етап- на етапа на събиране на доказателства в хода на започнало съдебно следствие не санира пропуска тези обстоятелства да бъдат предявени на нарушителя с АУАН, доколкото наказаното лице се поставя в положение да разбира за кои факти се наказва, след като наказанието вече е наложено.

На следващо място, както вече се посочи АУАН очертава предмета на доказване в административно наказателния процес, което означава, че административно наказателната отговорност на лицето, сочено като нарушител може да бъде ангажирана, само ако обстоятелствата посочени в АУАН се докажат в хода на съдебното следствие и могат да се субсумират под състава на определено нарушение. От сочения принцип следва, че отговорността на нарушителя не може да бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, които са разкрити в хода на съдебното следствие, но които не са посочени в АУАН, защото те не са надлежно предявени на нарушителя и респективно са извън предмета на доказване Действително в чл.

53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че НП се издава и когато при съставяне на АУАН са допуснати процесуални нарушения стига да са установени по несъмнен начин извършването на деянието, извършителят и неговата вина. От граматическото и телеологическото тълкуване на разпоредбата може да се направи извод, че установено по несъмнен начин трябва да бъде извършването именно на деянието, което е описано в АУАН, характеризиращо се като система от телодвижения, извършени под контрола на съзнанието и отличаващи се от всички останали телодвижения по своето естество и характер, време и място на извършване. От гореизложеното следва, че няма как да бъде установено по несъмнен начин извършването на деянието предмет на АУАН, освен ако същото не е описано в същия АУАН с достатъчно белези, отличаващи го от всички останали деяния, а именно – време на извършване, място на извършване, съставомерни признаци на състава на нарушението. При непосочване в АУАН на времето и мястото на извършване на деянието и неговите съставомерни белези, разпоредбата на 53, ал.2 ЗАНН не може да намери приложение, доколкото не съществува възможност да се провери идентичността на деянието, за което се вменява че е нарушение и това за което в действителност са събрани доказателства и е наказан дееца. Това тълкуване държи сметка и за баланса между обществения интерес и правото на защита на нарушителя, който не позволява наказването на лице, за деяние, което не му е известно и срещу което поради тази причина не може да се защитава. Приложението на чл.