Решение № 25 от 16.02.2026, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Тутракан, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20253430101035 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано чрез отделяне на исковата молба на ищеца М. А. Ф. с ЕГН ********** против Ш. Х. Р. с ЕГН **********, Ч. Л. Т. с ЕГН ********** и М. Л. Т. с ЕГН **********, подадена в производството по НОХД № 132/2025 г. на РС – Тутракан, след като с определение наказателния съд не допуска съвместното разглеждане на гражданския иск в наказателното производство.

Наказателното производство е приключило с определение за одобряване на Споразумение № 38/27.10.2025 по НОХД № 132/2025 на Районен съд Тутракан, с което и тримата ответници (подсъдими) се признават за виновни в извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК спрямо ищеца, за това, че на 14 срещу 15.07.2023 г., в ***, в съучастие като съизвършители по хулигански подбуди – на обществено място, на улицата, в присъствие на други лица, са му причинили средна телесна повреда, чрез нанасяне на удари с ръце и ритници с крака по тялото му, включително и по лицето, устата, главата, изразяваща се в избиване на зъб, обусловено от счупване на коронката на горен десен латерален резец около ½ от размера ѝ , без който се затруднява дъвченето и говоренето.

Предметът на иска касае обезщетение на вредите от престъплението.

Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от 1 местоизвършване на деянието в *** – чл. 115, ал. 1 ГПК, както и от цената на иска – 20 000 лв.

Държавна такса не се дължи от ищеца на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Исковата молба е допустима.

М. Ф. твърди чрез процесуалния си представител, че на 14/15.07.2023 г. в *** тримата подсъдими, в съучастие помежду си като съизвършителии и по хулигански подбуди му причинили средна телесна повреда чрез нанасяне на удари с ръце и ритници с крака по тялото му, включително по лицето, устата и главата, изразяваща се в избиване на зъб, обусловено от счупване на коронката на горен десен латерален резец в около ½ от размера ѝ, без който се затруднява дъвченето и говореното, с което са осъществили състава на чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Твърди се, че вследствие на нанесения побой и причинената средна телесна повреда пострадалият е претърпял неимуществени вреди под формата на значителни болки и страдания.

Ш. Р., Ч. Т. и М. Т. чрез процесуалния си представител оспорват иска като неоснователен, тъй като липсвала причинно-следствена връзка между изпълнителното деяние на престъплението, за което са признати за виновни, и претендираните неимуществени вреди. В условията на евентуалност възразяват за прекомерност на търсеното обезщетение, тъй като е в размер, който води до неоснователно обогатяване на ищеца. Молят за отхвърляне на иска или за неговото частично уважаване, както и за присъждане на разноски.

В откритото съдебно заседание ищецът поддръжа иска, претендира разноски.

Ответниците, чрез своя процесуален представител, признават иска в хода на устните състезания до размера от 5000 лева.

От фактическа и правна страна съдът намира следното.

Искът е с правна квалификация по чл. 45 във вр. чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Според тези нормативни текстове, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму; обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

За да бъде основателен искът, е необходимо да се установи увреждащото деяние, противоправността на същото, вината на дейците, настъпилите вреди и причинната връзка между деянието и вредите.

Съгласно чл. 300 от ГПК във вр. чл. 383, ал. 1 от НПК, влязлата в сила присъда, към която се приравнява одобреното споразумение по Глава 29 от НПК на наказателния съд, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

В тази връзка, не се нуждае от допълнително доказване влязлото в сила Споразумение № 38/27.10.2025 по НОХД № 132/2025 на РС – Тутракан, с 2 което ответниците са признати за виновни в извършване на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК спрямо ищеца, както и естествено съществуващата причинна връзка между изпълнителното деяние на престъплението, за което ответниците са признати за виновни, и обичайните в подобни случаи болки и страдания.

Причината да не е необходимо допълнително доказване на причинната връзка между деянието и обичайните болки и страдания е във вида на престъплението, за което са осъдени ответниците. То е резултатно – причиняване на средна телесна повреда, и като такова причинната връзка вече е установена от наказателния съд.

Доказателствената дейност на гражданския съд е концентрирана в установяване на телесните повреди и психическите увреждания, които не са съставомерни по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, но които ищецът изтъква като значителни болки и страдания.

Свидетелката Х. Ф., която е майка на ищеца, дава показания, че когато в деня на побоя излязла да види какво се случва, видяла едно кълбо от хора и как двама-трима души ритат сина ѝ. В един момент видяла лицето на сина си и с емоционални думи го обрисува като „страшна картинка“. След като се прибирал вкъщи, не приличал на себе си, бил много зле. Лицето му в синини, в кръв, с разпрана тениска, гледка „страшна и отвратителна“, устната му надута, окото почти затворено, обезобразен, целият в камъчета, тревички, мръсотия. При идването на линейката установили, че единият му зъб е счупен.

На следващия ден той се прибирал с приятелката си – свидетелката Е. Е., в гр.

Пловдив. Майката и синът комуникирали по електронните видео приложения, той ѝ споделял за главоболие, гадене, невъзможност да се храни, да дъвче. В деня на инцидента и след него тя видяла тялото му – натъртено, с охлузвания – червеникави, после зачервяванията преминали в синини. Имало отпечатък от подметка по гърба му. Оплакванията на сина ѝ продължили повече от 2 седмици. Кахърил се защо на него му се е случило това и е споделял с нея, че го е срам и го боли. По нейни показания 20 дни след инцидента видимите следи от побоя изчезнали.

Свидетелката Е. Е. видяла ищеца непосредствено след побоял. Очите му били насинени, устата подута, от вътрешната страна била цялата разпрана, кървяла. Гърба му бил целият насинен, в сини стъпки от ритници, червен, главата му била подута. В Пловдив пиел лекарства за заздравяване на венците, понеже имал и друг клатещ се зъб, освен падналия. Мазал си устната и вземал силни болкоуспокояващи, понеже го боляла глава всяка вечер. Видимите следи от боя останали за около 3 седмици, но зъбът му бил поправен след месец, понеже трябвало първо да зарасне устната. Другите насинявания минали по-бързо, за около 2 седмици. След побоя ищецът не е излизал, срамувал се от приятели и от близки, защото нямал зъб, така било един месец, докато му сложили коронка. В този период не можел да се храни нормално, трудно му било, само с течности. Не само заради зъба, а и заради устната, на която имало голяма рана.

3

Ищецът дава обяснения, че видимите следи от побоя по лицето му, синините, преминали за 20-25 дена. След този ден останали болки по тялото, гърба и раменете, които отшумели след месец и половина от инцидента.

Заради счупения зъб и подуването на устните се наложило да изчака около 2 седмици да спадне подутината, за да може зъболекарят да проведе лечението.

Стоматологът умъртвил счупения зъб, сложил му „пънче“ и го облякъл в коронка. Дотогава не можел да се храня нормално, трудно било, а говоренето било с фъфлене и плюене.

Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, както и обясненията на ищеца, тъй като кореспондират помежду си, логични и последователни са. Между тях липсват противоречия.

При определяне на справедливия размер на обезщетението съдът намира, че обичайните болки и страдания от счупения зъб, който е латерален резец (втори зъб, който е непосредствено до централния резец), е 5000 лева.

Сумата репарира болките и страданията от самото счупване, разноските за лечението, неудобството и необходимостта от медицинската интервенция за възстановяване на дъвкателните функции, психическият дискомфорт от липсата на зъб на видимо място за периода от 1 месец, през който, заради естетическата неугледност, ищецът се е срамувал. Освен това, наличието на собствен постоянен зъб е следвало да се замести за цял живот от изкуствен, което допълнително създава естественото чувство на гняв, който всеки средностатистически човек би изпитал на мястото на ищеца.

Извън тези обичайни страдания от съставомерния признак на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за което ответниците са осъдени като съучастници, следва да се обезщетят психическите и физическите болки и страдания, които са несъставомерни, но също причинени от тях.

Физическите наранявания са били по главата – място видимо, което е загрозявало излъчването на пострадалия, както и по тялото, като първите са довели до трудности в храненето и говоренето. Времетраенето на тези болки, отшумяването им и избледняването на синините, за които обстоятелства дават показания свидетелите, а и самият ищец признава, не е необичайно дълго, но не са били и незначителни по интензитет и времетраене.

Що се отнася до психическия ужас от побоя, съдът взема предвид, че в него са участвали не един, а тримата извършители, и е могло да се стигне до много по-тежък резултат от средната телесна повреда. Към психическата травма няма как да се не се вземе предвид съжалението на ищеца, че е попаднал в ситуация, която не е предизвикал с неправомерно поведение.

Доказателства за обратното липсват в кориците на наказателното дело.

Съдът не взема предвид показанията на свидетеля Р. Д., тъй като той нелично е възприел някакви изказвания, незнайно чии, за целта на заведения от ищеца иск. Освен това, свидетелят признава, че се намира в недобри отношения със семейството на ищеца, подавал е сигнали срещу тях.

4

С оглед на критерия за справедливост, съдът приема, че наказателно несъставомерните последици от престъплението следва да бъдат обезщетени с 6000 лева. Така общото обезщетение на причинените на ищеца болки и страдания от престъплението следва да е 11000 лева (5624,21 евро). За разликата над уважения размер на иска от 5624,21 евро до претендирания от 10225,84 евро (20000 лева) – искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

На основание чл. 53 от ЗЗД ответниците отговарят пред увредения солидарно.

Законната лихва за забава следва да се присъди, както е поискана, от датата на деликта – 15.07.2023, тъй като на осн. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.

По разноските

Ищецът е представляван от адв. Е. Т., който твърди, че представителството е било безплатно, на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 о ЗА и моли да му бъде присъдено възнаграждение. Съдът констатира, че по делото липсва договор за защита и съдействие за безплатно процесуално представителство, напротив – налице е договор за правна защита и съдействие с № 043568/30.09.2025, приложен още по НОХД № 132/2025 на ТнРС, по който е договорен и платен хонорар от 1000 лева „за представителство и защита като Ч.О. (частен обвинител) и Гр.и. (граждански ищец)“ на М. Ф..

Тъй като в договора няма разграничение каква част от платения хонорар е за защита в качеството на граждански ищец и каква за частен обвинител, съдът приема, че частите са равни. Така от 500 лева за защита по гражданския иск, на осн. чл. чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 53 от ЗЗД, ответниците са солидарно задължени за сторените от ищеца разноски, съобразно уважената част от иска, а именно за сумата от 140,60 евро, която е равностойността на 275 лева = (11000 х 500):20000 лв.