Решение № 1101 от 30.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1101 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20251110209856 по описа за 2025 годИ.

Производството е по реда на чл.72,ал.4 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от адв.И. Л. – защитник на Н. Д. Б., срещу заповед за задържане рег. № 3286зз-39/24.06.2025 г., издадена от инспектор при сектор „ППС“ на ГД „НП“ хх, с която на Н. Д. Б. е била наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „задържане за срок до 24 часа“, на основание чл.72,ал.1,т.7 от ЗМВР с основание „във връзка с образуване на досъдебно производство №58/2025 по описа на КПК“.

В жалбата е написано, че заповедта е незаконосъобразна – постановена при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона /нарушени са изискванията на чл.74,ал.2,т.2 от ЗМВР, чл.59,ал.2,т.4 от АПК, чл.5,т.2 от КЗПЧОС - в обжалваната заповед не са посочени фактическите основания за задържане, което лишава задържаното лице да разбере защо е арестувано и го лишава от възможността ефективно да упражни правото си на защита вр.чл.56 от Конституцията на Република България и чл.5,т.1,т.2 от КЗПЧОС/, поради което се иска отмяна на оспорената заповед.

По делото са приложени в копие: заповед за задържане на лице с рег. № 3286зз-39/24.06.2025 г., издадена от полицейски орган - инспектор при сектор „ППС“ на ГД „НП“ хх, с която на основание чл.72,ал.1,т.7 ЗМВР Н. Д. Б. ЕГН ********** е задържан за срок до 24 часа на 24.06.2025 г. в 16.05 ч. и е освободен в 15.40 ч. /т.е. на 25.06.2025 г./; протокол за обиск на лице рег. № 1

328р 32632/24.06.2025 г.; декларация Приложение №1 към чл.15,ал.1 от 24.06.2025 г. за правата на задържаното лице; заповед за конвоиране на лице рег. № 3286з-2550 от 24.06.2025 г.; медицинско направление от 24.06.2025 г.; страници от книга за задържани лица в ГД „НП“ с инв. №8814, започната на 28.03.2025 г.; предложение за провеждане на специализирана полицейска операция на 24.06.2025 г. в гр.София, план за провеждане, заповед относно провеждането й, инструктаж на служителите на ГД „НП“ за извършването й и докладна записка относно реализирането й.

Приложено е в оригИ.л удостоверение от СДВР – „Човешки ресурси“ за компетентност на полицейския орган, издал оспорената заповед хх.

Съдът кредитира писмените доказателства, приобщените в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК и относими към предмета на доказване.

В съдебното заседание Н. Д. Б. редовно призован, не се явява.

Явява се упълномощеният му адв.И. Л., която пледира да бъде уважена жалбата по съображенията изложени в нея, като отбелязва, че основният процесуален порок е липсата на мотиви, което вИ.ги води до отмяна на обжалвания акт; в заповедта липсва описание на фактическата обстановка и изложение на обстоятелства относно някаква противообществена проява или престъпление, което изключва възможността съдът да провери мотивираността на акта, респективно нарушава императивното изискване за мотивираност на административните актове. Адв.Л. заявява, че мярката по чл.72, ал.1,т.1 от ЗМВР има за цел, чрез задържането на лице, да се предотврати възможността то да извърши престъпление или да се укрие и факти за наличие на такива обстоятелства трябва да са изложени в заповедта, а отразеното в случая, че задържането е във връзка с образувано досъдебно производство, изключва налагането на административна мярка по ЗМВР, като е без значение дали лицето в последствие ще бъде привлечено като обвиняемо, тъй като тази мярка не е наказание; в конкретния случай изобщо не е ясно защо лицето е задържано и то по ЗМВР, при висящо досъдебно и при негово доброволно участие в процесуални действия. Адв.Л. счита, че заповедта е несъответна и на целта на закона, като задържането е в нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 АПК; в конкретния случай няма никакви данни, че задържаното лице е щяло да се укрие, ако не бъде задържано, като от насрещната страна са представени доказателства, че задържаният доброволно е участвал в извършване на процесуални действия, самоличността му е установена, няма никакви данни задържането да е било необходимо за предотвратяване на извършване на престъпление, поради което и със задържането му са засегнати правата и законните му интереси в степен поголяма от необходимата, от гледна точка целта на закона. С оглед на изложеното адв.Л. пледира обжалваната заповед да бъде отменена - поради липса на мотиви и несъответствие с целта на закона.

Ответната страна – полицейският орган издал заповедта не се явява и не се представлява.

Съдът, като изслуша доводите и въз основа на доказателствените 2 материали по делото, на които дава вяра, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.06.2025 г. в гр.София се провела с участието но служители при ГД „КП“ специализирана полицейска операция /СПО/, в съдействие на Комисията за противодействие на корупцията. В хода на СПО бил посетен адресът, на който живеел Н. Д. Б. със семейството си, където било извършено претърсване и изземване. След приключване на тези действия Н. Д. Б., в присъствието на адв.И. Л., бил отведен в сградата на 07 РУ-СДВР, където той бил задържан в 16.05 ч. с изготвената от полицейски орган хх /инспектор при сектор „ППС“ на ГД „НП“/ заповед за задържане на лице рег. № 3286зз39/24.06.2025 г., който полицейски служител му извършил и личен обиск, което действие било материализирано с протокол за обиск на лице рег. № 328р 32632/24.06.2025 г. Н. Д. Б. бил запознат с правата като задържано лице, като попълнил и подписал декларация Приложение №1 към чл.15,ал.1 от 24.06.2025 г. за правата на задържаното лице. Той бил конвоиран до МИ на МВР, където отказал да му бъде извършван преглед. На 25.06.2025 г. в 15.40 ч.

Н. Д. Б. бил освободен от арестното помещение. От всички съставени /и посочени по-горе/ документи му бил предоставен екземпляр.

В заповедта за задържането му като основание за това било вписано чл.72,ал.1,т.7 от ЗМВР с основание „във връзка с образуване на досъдебно производство №58/2025 по описа на КПК“.

От правна страна, съдът направи следните изводи:

Жалбата срещу законността на задържането е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Заповедта по чл. 72 ЗМВР представлява индивидуален административен акт (чл. 21, ал. 1 АПК), тъй като с нея непосредствено се засягат права и свободи на отделни граждани. Като административен акт, заповедта за задържане подлежи на съдебна проверка по реда на АПК. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК в производството по съдебно оспорване на административните актове (каквато е заповедта за задържане за срок до 24 часа), съдът преценява законосъобразността на оспорения акт на всички основания посочени в чл. 146 АПК, като не се ограничава само до обсъждане на основанията, посочени от оспорващия. Липсата на която и да била от изброените в чл. 146 АПК предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за неговата отмяна.

В чл. 72 ЗМВР е регламентирано правомощието на полицейските органи в условията на оперативна самостоятелност да задържат за срок до 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 18 ЗМВР. Оспорената заповед за задържане е издадена от полицейски орган, който е компетентен административен орган съгласно чл. 72, ал. 1 във вр. чл.

57, ал. 1 ЗМВР и това обстоятелство безспорно се потвърждава и от приетото по делото удостоверение от „Човешки ресурси“ при СДВР. Съдът констатира, че при издаване на процесната заповед e спазенo изискванeто за писмена 3 форма съгласно чл. 74, ал. 1 ЗМВР. Налице са изискуемите реквизити изложени в чл. 74, ал. 2 ЗМВР - в заповедта за задържане са посочени името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; данни, идентифициращи задържаното лице; датата и часът на задържането; вписани като разяснени са нормативно регламентираните му права, в т.ч. и правото му да обжалва пред съда законността на задържането, правото му на адвокатска защита от момента на задържането, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане, и други права – ако не е български гражданин и в случай, че не разбира български език.

Изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР е в заповедта за задържане да бъдат посочени фактическите и правни основания за задържането, което е и проявление на разпоредбата на чл. 5, § 2 ЕКПЧ, която представлява гаранция за всяко задържано лице да разбере и да знае защо се ограничава правото му на свободно придвижване (защо е лишено от свобода). Посочването на тези основания представлява излагане на мотиви, които обосновават разпоредителната част на индивидуалния административен акт, издаден на основание чл. 72 ЗМВР. При осъществяванe нa съдебния контрoл за законoсъобразност, преценката на съда е свързана именно с изследване на въпроса, доколко са налице посоченитe в оспорения aдминистративен акт фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми. Същевременно съгласно трайната съдебна практика, основаваща се на ТР № 16/1975 на ОСГК, мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт и да се съдържат и в други документи от административната преписка – докладни, АУАН, нарочно съставени мотиви или други писмени доказателства. В случая основанията за задържането са изписани като „чл.72,ал.1,т.7 от ЗМВР

- „във връзка с образуване на досъдебно производство №58/2025 по описа на КПК“, което макар и да не съдържа отбелязване на някаква конкретна фактическа обстановка, предвид проведените на домашния адрес на задържания процесуално-следствени действия претърсване и изземване, във връзка с посочено образувано досъдебно производство /каквото се образува за престъпления от общ характер/, по смисъла на горецитираното тълкувателно решение настоящият съдебен състав приемат като мотиви за издаване заповедта за задържане, които са станали известни на задържания в степен да разбере защо се задържа и не са го лишили от възможността ефективно да упражни правото си на защита. В конкретния случай този съдебен състав счита, че относно задържаното лице са спазени и изискванията за запознаването му с правата му и е предоставена възможност за упражняването им. Видно от материалите по делото, жалбоподателят се е ползвал от правото си на адвокатска защита.

На следващо място трябва да се посочи, че по правната си същност заповедта за задържане представлява принудителна административна мярка (ПАМ) - административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. В светлИ.та ЕКПЧ, налагането на 4

ПАМ представляваща задържане под стража за срок до 24 часа съставлява ограничаване на правото на свобода, допустимо по изключение съобразно чл.

5, § 1, б. "с" от ЕКПЧ с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. Също така това задържане предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление.

В конкретния случай оспорената заповед е издадена във връзка с образувано досъдебно производство – т.е. при наличие на данни за извършено престъпление от общ характер. Но от материалите по делото не се установяват данни, обуславящи задържането на лицето за срок до 24 часа, за да се осигури явяването му пред предвидена в закона институция, като същото е задържано след осъществяване на неотложни процесуално-следствени действия – претърсване и изземване в дома му, при образувано досъдебно наказателно производство.