Определение № 10494 от 14.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10494 гр. София, 14.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Милен Евтимов Въззивно гражданско дело № 20261100501759 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба вх. № 74166/22.12.2025 г. на Е. С. Н. срещу действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в извършен опис на 10.07.2025 г. на недвижим имот, представляващ ателие № 2, находящо се в гр.

София, ул. „********, по изп. д. № 20258560400138 по описа на ЧСИ Б.Б., район на действие – СГС, рег. № 856 на КЧСИ. Жалбоподателката моли насочването на принудителното изпълнение върху процесния имот да бъде отменено. Отправя искане за спиране на изпълнението по реда на чл. 438 от ГПК.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело – „ФОНТЕС” ЕООД, е подал възражение с доводи за недопустимост и неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Длъжникът в производството – „Беркут Корпорейшън“ ЕООД не е взел становище по допустимостта и основателността на жалбата.

ЧСИ Б.Б. е изложила мотиви по обжалваното действие, на основание чл.

436, ал. 3 ГПК, в които излага становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, 1 възраженията на взискателя, както и обясненията на частния съдебен изпълнител, и прецени материалите по изпълнителното дело, прие следното:

Жалбата е подадена извън законоустановения двуседмичен срок по чл.

436, ал. 1 от ГПК. Обжалва се насочването на изпълнението срещу имот, представляващ ателие № 2, находящо се в гр. София, ул. ********, с площ от 106,78 кв.м., за който имот жалбоподателката твърди, че е нейна собственост.

До жалбоподателката е изпратено съобщение изх. № 16259/27.06.2025 г., с което тя е уведомена за насрочения на 10.07.2025 г. опис на процесния имот.

Съобщението е изпратено до настоящия адрес на Е. Н. в с. Ценино и е връчено на 08.07.2025 г. по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК чрез друго лице, част от домашните й – нейна баба, която живее на адреса. В жалбата не са изложени конкретни доводи за нередовност на връчването. Наред с това, насочването на изпълнението чрез извършения опис вече е било обжалвано от жалбоподателката с жалба, вх. № 37813/28.07.2025 г., която е оставена без разглеждане с определение от 04.12.2025 г. по в.гр.д. № 13147/2025 г. на СГС.

Разглежданата в настоящото производство жалба е подадена на 22.12.2025 г. – месеци след връчването на 08.07.2025 г. на съобщението за насрочения опис на имота и подаването на първата жалба на 28.07.2025 г. срещу насочването на изпълнението, поради което е просрочена. Следва да се посочи, че предмет на обжалване по смисъла на чл. 435, ал. 4 от ГПК е самото насочване на изпълнението, а не отделни изпълнителни действия, поради което за срочността на жалбата е ирелевантно последващото насрочване на публична продан на имота.

В допълнение, възбраната върху имота е наложена чрез вписване в СВ гр. София на искане за вписване на възбрана с вх. рег. № 35532/05.05.2025 г., като жалбоподателката е придобила собствеността върху имота с нотариален акт от 24.06.2025 г. В т. IV от нотариалния акт изрично е посочено, че владението на имота се предава в деня на подписване на акта – 24.06.2025 г. В нотариалния акт страните, също така, са отчели наложената върху имота възбрана. От изложеното следва, че към деня на налагане на възбраната имотът не е бил във владение на жалбоподателката, поради което тя не е легитимирана да обжалва насочването на изпълнението (арг. от чл. 435, ал. 4 от ГПК). Представеният с жалбата предавателно-приемателен протокол за предаване на имота на 28.08.2023 г. не е годен да опровергае този извод.

Протоколът няма достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК и датата му 2 противоречи на удостовереното в нотариалния акт. Ирелевантно е обстоятелството, че съдебното решение, с което е уважен искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на длъжника, е вписано след налагане на възбраната. Вписването на решението няма конститутивно действие и не е част от фактическия състав на обявяването на предварителния договор за окончателен. Конститутивно действие има самото решение, което в случая е влязло в сила на 16.04.2025 г. – преди вписването на възбраната на 05.05.2025 г.

Предвид изложеното, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.

С оглед изхода на делото не следва да бъде разглеждано искането по чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнителното производство.

С оглед изхода на делото, Е. С. Н. следва да заплати на „ФОНТЕС“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, сумата от 300 евро – разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 74166/22.12.2025 г. на Е.

С. Н. по изп. д. № 20258560400138 по описа на ЧСИ Б.Б., район на действие – СГС, рег. № 856 на КЧСИ.

ОСЪЖДА Е. С. Н., ЕГН **********, да заплати на „ФОНТЕС“ ЕООД, ЕИК 206344864, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, сумата от 300 евро – разноски по настоящото дело.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3