Решение № 22 от 03.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. София, 03.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20241110105753 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Т.

Т. С., ЕГН **********, адрес: София, ж.к. „ ...”, бл. 97, вх. А, ал. 15, съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „...“ № 8Б, офис 2 - адв. А. В. С. сл. тел.: ... ... и Н. Г. Ц., ЕГН ********** c чрез адрес: София, ж.к. „ ...”, бл. 97, вх. А, ап. 15 съдебен адрес: гр. София, ул. „...” 1, офис 3 - адв. Д. С. - Bp АК, тел. ... чрез адв. Д. С. Bp АК, адрес: гр. София, ул. „..” 1, офис 3, тел. ...срещу ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието с ЕИК ..., представлявано и управлявано от представлявано от Ивайло Епитропов и със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „..“ № 235, с която е предявен отрицателен установителен иск да се признае за установено по отношение на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК ...., че ищците не дължат принудително/ сумите по Заповед за парично изпълнение от 29.04.2015 г издадена по ч. гр. д 20710/2015 г на СРС, 49 състав, както следва:

- сумата от 1239 лв., за доставена от дружеството топлинна енергии през периода от м.05.2012г. до м.04.2014г., ведно със законна лихва за период от 16.04.2015 г. до изплащане на вземането, към дата 30.01.2024 г. - сумата е посочена в размер на 1138.25 лв. изчислена с калкулатор на НАП ; ЛИХВА в размер на 214,65 лв. за периода 30.06.2012 г до 04.03.2015 г сумата от 329,07 лв. разноски по делото, а именно: 29,07 лв. държавна такса и 300 лв. възнаграждение на юрисконсулт..”, или всичко общо към 30.01.2024 г в размер на 2 920,97 лв. като погасени по давност към дата 17.09.2020 г.Претендира се 1 осъждане на ответника да заплати на ищците направените по делото разноски, включително адвокатски хонорар определен по чл. 38, ал. 1 т. 2 и т.3 от ЗА.

Твърди се в исковата молба, че на 28.01.2024 г., при посещения в „Топлофикация София” ЕАД по повод заплащане на дължима сума за доставена топлинна енергия ищецът Н. Ц. узнава, че срещу него и съпругата му - Т. С., е водено заповедно производство през 2015 г. като му е дадено копие от Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от дата 29.04.2015 по ч. гр. д.

20710/2015 г., издадена от СРС, 49 състав. Вземането в посочената заповед е за солидарното заплащане на двамата ищци - сумата от 1239 лв., за доставена от дружеството топлинна енергии през периода от м.05.2012 г. до м.04.2014 г., ведно със законна лихва за период от 16.04.2015 г. до изплащане на вземането, ЛИХВА в размер на 214,65 лв. за периода 30.06.2012 г до 04.03.2015 г. и сумата от 329,07 лв. разноски по делото, а именно: 29,07 лв. държавна такса и 300 лв. възнаграждение на юрисконсулт..”, като се твърди , видно от Разпореждане от 13.10.2015 г. на гърба на заповедта, същата е влязла в сила на 17.09.2015 . и следва „Да се издаде изп. лист.”Твърди се, че видно от поставен печат в долен десен ъгъл на заповедта изпълнителен лист не е получаван.

Твърди се, че до настоящия момент „Топлофикация София” ЕАД не са подали молба за издаване на изпълнителен лист и не са получавали такъв.

Въпреки това, в информационния масив на дружеството Н. Ц. и Т. С. са посочени като негови длъжници и се изисква от тях да погасят първо задълженията по заповедта, а едва след това текущите задължения.При изложените твърдения се посочва , че към дата 17.09.2020 г. в сферата на ищците е възникнало материалното право на погасителна давност, на която се позовават, като се твърди , че ответникът няма право да събере вземанията си принудително, нито да изисква от ищците да заплатят посочените суми преди текущите си задължения.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор, с който не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства за водено заповедно производство , завършило с издаден изпълнителен лист на 21.10.2015г за сумите в размер на 1239лв- доставена от дружеството ни ТЕ за периода от 05.2012г до 04.2014г, ведно със законната лихва от 16.04.2015г до окончателното изплащане на вземането, лихва в размер на 214.65лв- за периода от 30.06.2012г до 04.03.2015г и 329.07лв- разноски по делото, от които 29.07лв- държавна такса и 300лв- възнаграждение на юрисконсулт, като към настоящият момент дружеството ни не е предприело изпълнителни действия. Позовавайки се на разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, изразява становище , че към датата на исковата молба вземането за сумите в размер на 1239лвдоставена от дружеството ни ТЕ за периода от 05.2012г до 04.2014г, ведно със законната лихва от 16.04.2015г до окончателното изплащане на вземането, лихва в размер на 214.65лв- за периода от 30.06.2012г до 04.03.2015г и 329.07лв- разноски по делото, от които 29.07лв- държавна такса и 300лввъзнаграждение на юрисконсулт е погасено по давност. Посочва се, че 2 твърдение в обратния смисъл, дружеството не е правило и не е претендирало принудително заплащане на тези суми. Изразява становище , съдът при постановяване на решението си да разпределите отговорността за разноските съгласно правилото на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Ответникът е освободен от задължението за разноски , ако с поведението се не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Тези две предпоставки кумулативно следва да бъдат налице, като считат , че в случая са налице и разноските следва да бъдат възложени на ищеца.Претендират , да се постановите решение, с което да се уважи исковата претенция, като им се присъдят направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт, съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. В условията на евентуалност правят изрично възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

По така предявените искове в доказателствената тежест на ищцата е да докаже правния интерес от предявяването им. В доказателствената тежест на ответника е да докаже настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност по отношение на процесните вземания.

Страните не спорят, че ответното дружество „Топлофикация София“ ЕАД е начислила за периода от месец май 2012 г. до месец април 2014 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „...“, бл. 97, вх. А, ап. 15, абонатен № 044952, вземания за цена на топлинна енергия в общ размер на 2920,97 лева, от които 1239,00 лева дължима главница за предоставена топлинна енергия за периода от м.05.2012 г. до м.04.2014 г., ведно със законната лихва за периода от 16.04.2015 г. до изплащане на вземането (сумата в размер на 1138,25 лева), мораторна лихва в размер на 214,65 лева за периода от 30.06.2012 г. до 04.03.2015 г., както и 329,07 лева разноски по делото, представляващи 29,07 лева – държавна такса и 300 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

Предвид съществуването и изискуемостта на процесните вземания, за ищците е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за установяване на тяхната недължимост поради изтекла погасителна давност.

По същество на предявените искове, с оглед процесуалното поведение на страните, съдът намира, че са налице предвидените в чл. 237 от ГПК предпоставки за постановяване на решение при признание на иска.

Ответникът е признал изцяло основателността на исковите претенции по основание и по размер, като изявлението е направено от ответното дружество чрез изрично упълномощен представител с това право процесуален представител, признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и ответникът има право да се разпорежда с него. Направеното в отговора на исковата молба признание на иска е неоттегляемо и обвързва съда.

3

Отделно от това, извън така направеното признание, към датата на предявяване на исковите претенции – 31.01.2024 г., тригодишната давност за процесните вземания безспорно е изтекла. Ответникът не е ангажирал никакви доказателства, водещи до прекъсване или спиране на давността на вземанията.

По разноските:

Единственият спорен въпрос по делото касае разпределението на отговорността за разноските. В тази хипотеза приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако е признал иска, разноските се възлагат върху ищеца. Съдът намира, че са налице и двете предпоставки за приложение на цитираната разпоредба, като счита, че с извънсъдебното претендиране на процесното вземане ответникът по отрицателен установителен иск за отричане на вземането не дава повод за завеждане на делото. При сега действащия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. От доказателствата по делото не се установява ответникът да е предприемал действия по принудително изпълнение след влизане в сила на заповедта.

Доколкото давността не се прилага служебно, не може да се очаква кредиторът да я прилага автоматично в отношенията със своите контрахенти.

В този смисъл, отговорност за съдебните разноски в процес, предмет на който е несъществуването на погасено по давност вземане, би възникнала за кредитора - ответник само, ако той предприеме действия за принудително събиране на погасеното по давност вземане, респ. оспори предявения основателен иск. В случая липсват данни ищецът да се е позовал извънсъдебно пред кредитора си на изтеклата погасителна давност, т.е. да е поискал от кредитора да зачете давността и по този начин да избегне съдебния процес респ. срещу него да са заведени съдебни производства за събиране на вземането. Ето защо разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Ответникът не е сторил разноски, претендира единствено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 50 лева на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП, които следва да му бъдат присъдени изцяло.

Воден от горното и на основание чл. 237 ГПК , съдът

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Т. Т. С., ЕГН ********** и Н.

Г. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „...., бл. 97, вх. А, ап. 15, не дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление – гр. София, улица „...“ № 23Б, сумата от 1239,00 лева, представляваща доставена топлинна енергия за периода от м.05.2012 г. до м.04.2014 г. за имот, находящ се в град София, ж.к. „....“, бл. 97, вх. А, ап. 15, ведно със законната лихва в размер на 1138,34 лева за периода от 16.04.2015 г. до изплащане на вземането, сумата от 214,65 лева, представляваща лихва за забава върху посочената главница за периода от м.30.06.2012 г. до 04.03.2015 г., както и сумата от 329,07 лева – разноски по делото, а именно 29,07 лева – държавна такса и 300,00 лева възнаграждение за юрисконсулт.

ОСЪЖДА Т. Т. С., ЕГН ********** и Н. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „...“, бл. 97, вх. А, ап. 15,, да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление – гр. София, улица „... № 23Б,, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сумата от 50лв., представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5