Решение № 563 от 29.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 563 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Колев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело № 20251100901145 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 138, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, твърди, че между него и ответника „НАЦИОНАЛЕН ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ ЕАД, било сключено Споразумение за гарантиране на портфейл от кредити от 06.01.2023 г., с което ответното дружество е поело ангажимент, при изпълнение на определени условия, да сподели с ищеца риска при финансиране на малки и средни предприятия в Република България чрез прилагане на гаранционна схема, при която ищецът включвал определени отпуснати кредити от нея в гарантиран портфейл, състоящ се от гарантирани под-портфейли, като ответникът се задължил да заплати на ищеца определена сума, представляваща гарантиран процент от усвоената и неиздължена от конкретен кредитополучател сума, при условие, че кредитът е включен в гарантирания портфейл.

Ищецът сключил договор за предоставяне на кредитна линия № 100-4983/17.08.2023 г. с „АЛФА КОТТОН“ ООД, ЕИК 201291379 /обявен в несъстоятелност/, със солидарни длъжници Константинос Н.Д. и С.Г.Х., с максимален разрешен размер до 1 000 000 лв.

Кредитът бил включен в гарантирания портфейл, в под-портфейл 5 съгласно приложение № 1 към споразумението, съгласно подадена от ищеца тримесечна справка за включените в гарантирания портфейл кредити към 30.09.2023 г.

Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, тъй като плащанията по него били преустановени. За вземанията по него „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД образувало ч. гр. д. 575, по описа за 2024 г. на РС-Петрич, по което били издадени заповед № 443/07.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № 400/07.05.2024 г. Въпреки проведеното принудително изпълнение срещу кредитополучателя и солидарните длъжници, главницата по кредита била в размер на 631 999,34 лв.

Съгласно чл. 3.1 от споразумението, фондът се задължил да извърши плащане в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, в случай че бъде предявено искане за плащане по кредит, включен в гарантирания портфейл. На основание чл. 11.3 от споразумението страните уговорили срок до 10 работни дни от поучаване на искането за плащане, след изпълнение на условията по чл. 11.1 от споразумението.

1

Ищецът изпратил искане с изх. № 1741/17.05.2024 г., получено от ответника с вх. № 36/20.05.2024 г., с което претендирала плащане в размер на гарантирания процент от усвоената, но неиздължена от кредитополучателя сума в размер на 315 999,67 лв., представляваща 50 % от сумата на неудовлетворената главница, като били приложени всички изискуеми документи.

Съгласно чл. 16.1.1. от споразумението, фондът имал право да изключи кредита от гарантирания портфейл, в случай че след извършена проверка или мониторинг, включително предявяване на искане за плащане, е установено несъответствие на кредита с условията за включване в гарантирания портфейл.

Фондът изпратил отказ за заплащане на претендираната сума с изх. № 65/27.09.2024 г., ведно с уведомление за изключване на кредита от гарантирания портфейл с изх. № 64/27.09.2024 г. на основание чл. 16.1.1. и чл. 16.1.2. от споразумението, тъй като над 44 % от усвоените средства по кредита били преведени на гръцкото дружество Cotton Fashion S.A., GEMI № 059187004000, което било свързано лице с кредитополучателя и целевото разходване на средства не било доказано.

Твърди, че фондът не е следвало да изключва кредита от гарантирания портфейл, тъй като същият изцяло отговарял на изискванията заложени в т. 8.1. от споразумението. Сочи, че в споразумението не се предвиждало основание за отказ за плащане заради плащане към свързано лице.

С възражение с вх. № 61/17.10.2024 г. ищецът оспорил отказа за плащане от страна на ответника, като посочил, че не били налице ограничения за нареждане на суми по фактури към свързани лице. В отговор на възражението, ответникът изпратил писмо с изх. № 74/11.11.2024 г., с което изложил повторно позицията си, че представянето на разходооправдателни документи/извлечения от сметки между свързани лица било неприемливо и считал, че документите не доказвали целевото разходване на отпуснатите средства.

Твърди, че от разходооправдателните документи се установявало, че сумата по кредита била разходвана за покриване на текущи нужди от оборотни средства на кредитополучателя за извършваната от него обичайна търговска дейност и съобразно целта, за която е бил отпуснат.

Според ищеца, фондът отказал плащане на несъществуващо в споразумението основание и неоснователно е предприел действия, с които е изключил кредита от гарантирания портфейл.

Моли „НАЦИОНАЛЕН ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ ЕАД да бъде осъдено да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД сума в размер на 315 999,67 лв. – главница по вземане, представляваща 50 % от неиздължената към „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД от кредитополучателя „АЛФА КОТТОН“ ООД /обявено в несъстоятелност/ сума по договор за предоставяне на кредитна линия № 100-4983/17.08.2023 г. съгласно сключеното споразумение за гарантиране на портфейл от кредити от 06.01.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от деня следващ датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на задължението, както и сумата в размер на 44 662,60 лв. представляваща мораторна лихва за забава върху главницата считано от датата на изпадане на длъжника в забава 05.06.2024 г. до датата на депозиране на исковата молба 12.06.2025 г.

Претендира разноски.

Ответникът „НАЦИОНАЛЕН ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ ЕАД в законоустановения срок по чл. 367 от ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

Сочи, че на 06.01.2023 г. сключил с ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД споразумение за гарантиране на портфейл от кредити за осигуряване на финансиране на малки и средни предприятия в България. Кредитът предоставен на „АЛФА КОТТОН“ ООД бил включен в гарантиран портфейл с подадена тримесечна справка от 30.09.2023 г. Считано от 21.12.2023 г. длъжникът преустановил плащанията по кредита. С писмо от 20.05.2024 г.

2 банката била входирала искане за плащане по кредита на „АЛФА КОТТОН“ ООД.

Ответникът е отговорил с писмо от 27.09.2024 г., с което отказал плащане, тъй като банката не била доказала целево изразходване на средствата.

Твърди, че два месеца след усвояване на кредита от „АЛФА КОТТОН“ ООД, паричните средства били преведени към свързани фирми, предприятието преустановило дейността си и прекратило трудовите правоотношения на над 100 работника, на които фирмата дължала по няколко трудови възнаграждения. Дружеството било обявено в несъстоятелност от м. ноември 2023 г. съгласно Решение № 108, по описа за 2023 г, на ОСБлагоевград.

Според ответника представянето на разходооправдателни документи/извлечения от сметки между свързани лица било неприемливо по гаранционна програма. Не приема за добросъвестни и в съответствие с добрите банкови практики действията на банката по отношение на отпускането, управлението, мониторинга и събирането на кредита. Сочи, че банката е увредила не само собствения си интерес, но и претендира чрез настоящия иск да увреди интереса на ответника.

Моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски.

В срок е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът сочи, че твърденията и възраженията на ответника в отговора на исковата молба са неоснователни.

Поддържа, че съгласно чл. 7.2.4. от споразумението, банката следвало да удостовери целевото разходване на средствата по кредита с разходооправдателни документи/извлечения от сметки, което в настоящия случай е изпълнила, като е предоставила документите на ответника. На основание чл. 5.2.2., б. „б“ от споразумението, банката е била задължена да осигури доказване на целевото използване на средства по кредитите, като задължи кредитополучателите да представят разходооправдателни документи за усвоените суми, което също е извършила.

Твърди, че смисълът на сключеното споразумение между страните е да се сподели рискът между банката и фонда, в случаи, в които кредитополучателите не са успели да възстановят на банката усвоените от тях суми. Според ищеца влошеното финансово състояние на кредитополучателя е обстоятелство, което е неблагоприятно за и банката и за фонда, като за това обстоятелство банката щяла да понесе своята финансова загуба изразяваща се във вероятната невъзможност на кредитополучателя да й възстанови част от усвоените средства, като същото следвало да направи и фондът – да понесе своята финансова отговорност в размер на 50 % от неиздължената към банката сума, по силата на поетото от него задължение по сключеното споразумение.

Сочи, че споразумението не съдържало каквито и да било ограничения за разходването на средства при сключване на сделки със свързани на кредитополучателите лица. Поддържа, че е неприемливо да се вменяват допълнителни задължения със задна дата на банката, които същата е следвало да съобразява в процеса по изискване на разходооправдателни документи.

Според ищеца в споразумението и приложение № 1 към него били посочени критериите, въз основа на които да бъде извършена преценка дали отпуснатия кредит отговаря на изискванията да бъде включен в гарантирания портфейл. Твърди, че кредитът изцяло отговарял на изискванията заложени в чл. 8.1. от споразумението. Поддържа, че фондът е отказал плащане на несъществуващо в споразумението основание.

От ответната страна е подаден допълнителен отговор, с който се твърди, че оспорва изложените твърдения в допълнителната искова молба като неоснователни и недоказани.

Поддържа изложеното в отговора на ИМ.

Сочи, че непосредствено след подписване на споразумението и още преди да започне включването на кредити в гарантирания портфейл, въпросите за разхооправдателните документи били коментирани изрично и недвусмислено от страна на фонда. Оспорва твърдението на ищеца, че от представените разходооправдателни документи безспорно се 3 установявало, че средствата по кредита били разходвани за покриване на текущи нужди от оборотни средства на кредитополучателя за извършваната от него обичайна търговска дейност.

Твърди, че предявените искове за лихви са неоснователни, тъй като вече били предявени от банката към кредитополучателя и претендирането им от ответника щяло да доведе до неоснователно обогатяване.

Моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените срещу „НАЦИОНАЛЕН ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ ЕАД искове като неоснователни и недоказани.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори относно наличието на сключено между тях

Споразумение за гарантиране на портфейл от кредити от 06.01.2023 г.; сключен договор за предоставяне на кредитна линия № 100-4983/17.08.2023 г. между ищеца и „АЛФА КОТТОН“ ООД, ЕИК 201291379 /обявен в несъстоятелност/, включен в гарантиран портфейл с подадена тримесечна справка от 30.09.2023 г., както и неизпълнение на задължението на заемополучателят да върне заетата сума в посочения от ищеца размер.

Целта на споразумението от 06.01.2023 г., очертано в него, е прилагане на гаранционна схема, която да осигури на малките и средни предприятия в България финансиране от търговските банки чрез механизъм за споделяне на риска. Фондът издава гаранция, допълваща обезпечението по инвестиционни и оборотни Кредити, отпускани на МСП и отговарящи на всички останали вътрешни изисквания на Банката за отпускане на кредит с изключение на обезпечението. Гаранционната схема се прилага и по отношение на Кредити, отпускани за реализацията на проекти по оперативни програми.

Предметът на споразумението се свежда то това, че Фондът поема ангажимент да извърши плащане в полза на Банката в случай, че бъде предявено Искане за плащане (Приложение № 7 към Споразумението) по Кредит от Гарантирания портфейл, при условията и по реда на Споразумението. Фондът извършва плащане в полза на Банката в размер до Гарантираната сума, но не повече от Гаранционния лимит на Кредитополучател и Свързаните с него лица и не повече от Лимита за плащане.

Разпечатката съдържа 44 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5896605f-d5c3-4ba8-8ce3-716c2152df01