Решение № 3014 от 25.06.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 3014

Стара Загора, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - IV състав, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДАРИНА ДРАГНЕВА

При секретар ИВА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА ДРАГНЕВА административно дело № 20257240700709 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, образувано по жалбата на С. И. С. -Д. против Заповед №РД-25-1340/04.08.2011г на Кмета на община Стара Загора, с която е одобрено изменение на кадастралната основа на ПИ №103 по плана на село Дълбоки с попълване на вярната кадастрална граница между ПИ №103, собственост на заявителя С. С. З. на основание нотариален акт №157/1993г, така както е отбелязано с кафяв цвят върху скица №2768/25.07.2011г, неразделна част от заповедта. Заповедта е постановена с посочено правно основание по чл.134 ал.2 т.2 от ЗУТ в ред. ДВ бр. 35/03.05.2011г в сила от същата дата, изм и доп. бр. 54 от 15.07.2011г.

С жалбата се иска да бъде обявена нищожността на Заповед №РД-25-1340/04.08.2011г на Кмета на община Стара Загора, а в условията на евентуалност да бъде отменена като незаконосъобразна по доводи, че подписът под известие за доставяне от 13.09.2011г / лист 16 ти по делото/ не е изпълнен от С. И. С. -Д., установено в хода на делото със съдебно-графологична експертиза, поради което да се приеме за допустимо искането за отмяна, а за основателно по аргумента, че не е налице грешка или непълнота на кадастрален план, нито прилагане на подробен устройствен план за регулация от 1977г, нито материално правното основание на чл.134 ал.2 т.2 от ЗУТ е съответно за одобряване изменението на кадастралната граница на ПИ 103 по плана село Д ълбоки. Претендират се и разноските по делото.

Ответника Кмета на община Стара Загора иска от съда да приеме, че жалбата е неоснователна и да се постанови решение за нейното отхвърляне.

Заинтересованата страна С. С. З. иска от съда да постанови решение за отхвърляне на жалбата.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от заинтересования собственик на засегнат от одобреното изменение ПИ № 100 в кв.4 по кадастрален и регулационан план на село Дълбоки, одобрен със Заповед №1255/27.09.1977г, съгласно нотариален акт за дарението му №138 том ІV, рег. №4010, дело №511 от 25.11.2004г, / лист 25 по делото/. Установено е от прието по делото заключение на вещо лице по допусната съдебно-гралофологична експертиза, че подписът положен от името на С. И. С. -Д. в известие за доставяне ИД [рег. номер] DUW7X /лист 16-ти по делото/ не е изпълнен от С. И. С. -Д., но подписите, положени под "Скица, съставена от [населено място]/лист 21-ви по делото/ и под "Заявление за техническа ангета рег. индекс и дата 94-Ц-01522-1/04.05.2011г / стр.22 по делото/, под т.2, са изпълнени от С. И. С. -Д..

Следователно на първо място се установява, че искането на С. И. С.-Д. за отмяна на Заповед №РД-25-1340/04.08.2011г на Кмета на община Стара Загора е допустимо за разглеждане по същество. Искането за обявяване на нищожността й не е обвързана с преклузивен срок за упражняването му, а зависи само от правния интерес, установено от правото на собтвеност върху ПИ №100 в кв.4 по плана от 1977г на село Дълбоки, и засягането му при отстраняване на грешката относно местоположението на северната граница на ПИ №103 в кв.4 по същия план на селото.

Установява се от заключението по извършената Съдебно графологична експертиза, че С. И. С. -Д. се е подписала под Заявлението за техническа анкета с рег. индекс №94-С-01522-1/04.05.2011г като заявител на ред втори./ лист 22-ри по делото/. Следователно и тя е инициирала, заедно със С. С. З. - собственик на ПИ №103 в кв.4 по плана от 1977г на село Дълбоки, административното производство по §4 т.2 от ПЗР на ЗКИР в действалата към 2011г ред. ДВ бр.80/2009г. като е поискала да бъде извършена техническа анкета за УПИ V-103 в кв.4 по плана на село Дълбоки, тъй като в качеството си на заявител е подписала Заявление вх. №94-С-01522-1/04.05.2011г. От заключението на вещото лице по изпълнената Съдебно графологична експертиза е установено също, че на 25.05.2011г С. И. С. - Д. с подписа си е удостоверила присъствието си при съставянето на Акт за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план, както и изричното си писмено съгласие със следното съдържание: границата между двата имота не е материализарана на място с ограда и не съответства на графичното изображение на оградата по плана от 1977г, а вярната граница има местоположение по стария кадастрален план на село Дълбоки така, както е нанасена в Акта за непълноти и грешки - в скицата, неразделна част от него - лист 19 и лист 21, под която се е подписала. В акта за непълноти и греши е отразено изричното съгласие на С., че границата не е материализирана на място с ограда, а нейното местоположение е по стария кадастрален план - този от 1922г, като по делото са представени извадки от двата кадастрални и регулационни планове от 1922г и от 1977г.

Следователно спазени са императивната процедура и условия на §5 ал.6 от ПЗР на Наредба №3/28.04.2005г за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри / отменена, но действала към 2011г/. Съставен е Акт за непълноти и грешки, на който всички заинтересовани страни са положили своя подпис, без възражения. Ако жалбоподателката в качеството си на заинтересовано лице по смисъла на т. 13 от §1 на ПЗР на ЗКИР и §5 ал.10 от ПЗР на Наредбата, не беше подписала Акта, тогава щеше да е налице индиция за спор за материално право и заповедта нямаше да бъде издадена, а вместо това би последвал отказ. Обстоятелството, че е подписала акта е доказателство за съгласието й с неговото съдържание, а това съгласие тя не може да опровергава, нито да оттегля след издаване на заповедта - то е нейно диспозитивно изявление. Връчването на административния акт е след приключване на производството, не е част от него, и единствената последица от това, че не е подписала разписката за личното й връчване е правото на искане да бъде отменена заповедта - този факт може да послужи само за доказване, че не е преклудирано правото на жалба. Естествената последица от съвместното заявление и подписания акт за непълноти и грешки, установени на място в присъствие на заинтересованите собственици, е издаване на заповед от компетентния орган по поддържане на кадастралния план с отстраняване на грешката, така както е поискано включително и от заинтересованата жалбоподателка, поради което и всички нейни доводи за не спазване на процедурата по нанасяне на границата, но и за друго местоположение на границата на място, са ирелевантни за законосъобразността на административния акт - той е постановен с нейното участие и съгласие. Даденото от С. съгласие касае съдържанието на административния акт - неговият диспозитив, разпоредените за настъпване промени в кадастралния план от 1977г, поради което неговото обективиране изключва спор за материално право и поддържаното твърдение за друго вярно местоположение на границата, съобразно правото й на собственост. Съгласието обхваща местоположението на границата, установено на място като съответно на границите на правото на собтвеност. Това негово значение и предназначение, на което е подчинена действащата към 2011г правна уредба на §5 ал. 6 т.2 от ПЗР вр. с чл.62 ал.1 -ал.3 от Наредба №3/28.04.2005г в ред. ДВ бр. 16/21.02.2006г. В скицата-проект, неразделна част от Акта за непълноти и грешки се очертава линията, указваща поправеното местоположение на границата, което се установява на място и с подписването му се изразява съгласие, че именно то съответства на границите на правото на собственост. Ето защо, когато издадената заповед има съответно на съгласието на съдържанието, тогава подписалите заявлението и Акта за непълноти и грешки не разполагат с процесуално средство да опровергават съдържанието на своето съгласие, нито да твърдят, че не е следвало да бъде взето предвид при одобряване на исканото от тях изменение на границата по кадастралния план. Местоположението на границата на място, което е съответно на границите на правото на собственост е този факт с главно правно значение за издаване на заповедта, който се установява на място с официален удостовителен документ - актът за непълноти и грешки и скицата-проект, неразделна част от него. Ето защо процедурата се провежда на място с участието на заинтересованите собственици, съгласно действащата към този момент нормативна уредба. Обективният факт за местоположението на границата на място - установен при техническата анкета, се сравнява с отразеното в съответния кадастрален план / съгласува се с общинската администрация/, за да се достигне до извода за грешно отразяване на границите на правото на собственост по кадастрален план спрямо тези на място, които заинтересованите носители на правото на собственост са очертали в хода на процедурата.

Между съдържанието на Акта за непълноти и грешки, съдържанието на оспорената заповед и съдържанието на официалните удостоверителни документи - извадките от плановете от 1922г и 1977г, и документите за собственост от друга, няма никакво противоречие и грешката, за която страните са се съгласили е вярно установена в хода на административното производство. В плана от 1977г, същото е съдържанието и на скица №2768/25.07.2011г. от този план, за първи път и с черен цвят е показана като граница северната фасада на сградата в УПИ V-103 / УПИ V-25 по плана от 1922г/, с продължение в северозападна посока, зачертана също с черен цвят в тази й част, но на север от нея в черен цвят е изчертана и границата на УПИ V-103 по плана от 1922г. В извадката от плана от 1977г, и съгласно скицата от този план, издадена на 25.07.2011г за двата имота, е потвърдена в черен цвят северната граница на УПИ V-103 в кв.4, утвърдена с плана от 1922г/ УПИ V-25 по план от 1922г/, като за първи път в плана от 1977г е показана в черен цвят разрушената ограда, която продължава след края на северната фасада на сградата в УПИ V-103 в посока северозапад като граница на този имот, но не потвърдена - зачертана е със знак "х" в черен цвят. Основата на кадастралния и регулационен план от 1977г е същият по вид план от 1922г, по силата на който е променена южната граница на УПИ VІІІ -23 /номерация по план от 1922г/ с нейното отпадане, но без да се променя северната на УПИ V-25 /номерация по план от 1922г/. Промяната за УПИ V-25, която планът от 1922г предвижда е предаване между УПИ V-25 и съседният му от запад, северозапад УПИ ІV-24 като регулационните отношения - облигационни, са уредени с разписка от 14.04.1970г. Но в плана от 1922г северната граница на УПИ V-25 / УПИ V-103 по план о т1977г/ е показана с черен цвят, така както е очертана и в следващия от 1977г, в който обаче за първи път е начертана с черен цвят като граница и северната фасада на сградата с продължението, зачертано с черен знак "х" за разрушената след тази фасада ограда. Това е съдържанието на плана от 1977г. За площта заключена межуд северната граница на УПИ V-25 по план от 1922г / УПИ V-103 от 1977г/ и отпадналата през 1922г южна граница на УПИ VІІІ-23 / УПИ ІІІ-100 по план от 1977г/ праводателите на жалбоподателката са се снабдили с нотариален акт за право на собственост по обстоятелствената проверка за 484 кв.м./лист 8 по делото/. За границите на правото на собственост по документите за собственост като съответстващи на общата граница между двата имота по план от 1922г е постигнато съгласие между страните, както и по факта, че тази същата граница по план от 1922г не е материализирана на място с ограда, но именно тя е вярната, а не очертаната по северна фасада и разрушена ограда граница по плана от 1977г. Следва да се имат предвид правилата на Закона за благоустройство на населените места в Княжество България, ДВ бр.67/1905г, отменен 31.05.1941г. С влизането в сила на дворищно-регулационния план от 1922г. регулационната граница между двата парцела става имотна граница - регулацията е приложена, защото не са налице придаваеми части между тях, за които да се изисква спазване на процедурата по чл.20 и сл от Закона за благоустройството на населените места в Княжество България, действал към процесния период. Посочи се, че видно от графичната част на този план придаваеми части има между УПИ V-25 и съседния от запад УПИ ІV-24 в кв.4 / по номерацията от 22г/, а отпадането на южната граница на УПИ VІІІ-23 /УПИ ІІІ-100 по плана от 77г/ е довело до увеличаване площта на този имот на жалбоподателката, но не за сметка на УПИ V-25/ УПИ V-103/, поради което изместването на юг на неговата северна граница по плана от 1922г, по северната фасада на сградата, както е очертано в плана от 1977г без да е зачертана северната граница по план от 1922г, който само я потвърждава, сочи че в плана от 1977г има грешка - като граница е показана една разрушена ограда, след северната фасада на сградата, но между собствениците, освен данните от плановето има съгласие, че вярната имотна граница не е материализирана на място.