Определение № 44922 от 05.11.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44922 гр. София, 05.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ********************** като разгледа докладваното от ********************** Гражданско дело № 20231110162578 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от ******************* искова молба, насочена против М. Н. Б., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 Закона за водите, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4 104.17лв. доставени ВиК услуги, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19173/2023г., по описа на СРС, IIIГО, 180 ти състав.

Настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, поради недопустимост на претенцията, а производството по делото прекратено, поради следните съображения:

Както се посочи настоящото производство е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното такова по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност е свързана с обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение.

Изложеното е основание да се приеме, че искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното производство дълг. Сочената идентичност е изискване, процесуална предпоставка, както за редовността на иска, респективно за надлежното сезиране на съда, така и за допустимостта на предявената претенция. Това е така, тъй като с решението по този иск ще бъде признато или отречено същото право, за което е издадена заповедта, поради което в заявлението за издаването й трябва да бъдат посочени всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането. Съдът, който разглежда предявения по реда на по чл. 422 ГПК иск, следва да съобрази, че с него кредиторът продължава защитата си по повод направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради което не може да променя материалноправната характеристика на вземането, като се произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство. Съдът извършва преценка за идентичност на претендираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора, съответно – ищеца по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум / в този смисъл Решение № 169 от 04.01.2016 г. по т. д. № 700/2011 г. II ТО ВКС, Решение № 43 от 11.03.2013 г. по т. д. № 325/2012 г. II ТО на ВКС, Решение № 171 от 24.04.2012 г. по гр. д. № 801/2011 г. IV ГО на ВКС./

1

Видно от приложеното ч.гр.д. № 19173/2023г., същото е инициирано по депозирано от *******************, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В заявлението е посочено изрично, че се претендира сумата от 4 104.17лв. – задължения за доставени ВиК услуги, с период на консумация 22.12.2021г. – 21.01.2022г.

Доколкото е посочено основанието, на което се претендира сумата и период с начална и крайна дата, за който се претендира вземането, съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно за сумата от 4 104.17лв. – доставени ВиК услуги за периода 22.12.2021г. – 22.01.2022г.

След депозирано от длъжника възражение и дадени от съда указания е депозирана искова молба, инициирала производството по чл. 422 ГПК.

С протоколно определение от 11.10.2024г. /протокол л. 76/, съдът е оставил исковата молба без движение с оглед констатирани противоречия, доколкото на стр. 3 от същата, в обстоятелствената част се сочи, че сумата е начислена за период от една година, считано от установяване на незаконното присъединяване, без да е посочен период с начална и крайна дата, а във формулирания петитум на исковата молба се сочи, че сумата от 4 104.17лв. се претендира за периода 22.12.2021г. – 21.01.2022г., като периодът е посочен не като такъв за консумация, както в заявлението по чл. 410 ГПК, а като период на плащане.

Указано е на ищеца да посочи период с начална и крайна дата, за който претендира сумата, размер на претенцията, както и основанието на което се претендира вземането, доколкото със заявлението сумата се претендира на основание доставени ВиК услуги, а в исковата молба като основание се сочи период на плащане.

На ищеца е указано изрично в случай, че претендира сумата за период и основание, различни от индивидуализираните в заявлението по чл. 410 ГПК да обоснове правен интерес, доколкото за допустимост на иска по чл. 422 ГПК е налице необходимост от пълен идентитет между предмета, основанието и периода, за които се претендира вземането.

В изпълнение на указанията, на 28.10.20224г. по делото е постъпила молба от ищеца, в която се сочи, че периодът на фактуриране е 08.12.2020г. – 08.12.2021г. – едногодишен период, считано от датата на установяване на незаконното присъединяване.

С оглед изложеното, доколкото със заявлението ищецът претендира процесната сума от 4 104.17лв. за периода 22.12.2021г. – 21.01.2022г., като изрично е посочено, че това е периодът на консумация / период на доставяне на ВиК услуги/, а от уточнителната молба става ясно, че сумата се претендира за периода 08.12.2020г. – 08.12.2021г. – едногодишен период на фактуриране, считано от датата на установяване на незаконното присъединяване, съдът намира, че не е налице идентитет между периода по заповедта и този в исковото производство по чл. 422 ГПК.

Въпреки дадените от съда указания, ищцовото дружество не е обоснова правен интерес от предявяване на установителен иск за период, различен от периода въведен със заявлението по чл. 410 ГПК.

Доколкото за допустимостта на исковата претенция по чл. 422 и сл. ГПК е налице необходимост от пълен идентитет между предмета, основанието и периода, за които се претендира конкретното вземане, а в случая не е налице такъв, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, поради недопустимост на иска.

Съгласно т.13 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, с 2 изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410, съответно по чл. 417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл. 418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал.1, вр. с чл.

422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване.

По изложената аргументация издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19173/2023г., по описа на СРС следва да бъде обезсилена.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 4 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 710.00лв. – адвокатско възнаграждение, доколкото в приложения на л. 75 по делото договор за правна защита и съдействие е отразено, че сумата е платена в брой, респективно по аргумент от т. 1 на Тълкувателно решение 6/2013г., в тази част договорът има характер на разписка, установяваща плащане на възнаграждението.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, подадената от *******************, ЕИК 130175000, Искова молба вх. № 325223/15.11.2023г., насочена против М. Н. Б., ЕГН ********** с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 Закона за водите, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4 104.17лв. доставени ВиК услуги, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 19173/2023г., по описа на СРС, IIIГО, 180 ти състав, поради недопустимост на иска.

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 62578/2023г., по описа на Софийски районен съд, III ГО, 180-ти състав.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 11872/25.04.2023г., издадена по ч.гр.д. № 19173/2023г., по описа на СРС, IIIГО, 180 ти състав.

ОСЪЖДА *******************, ЕИК 130175000, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, да заплати на М. Н. Б., ЕГН **********, сумата от 710.00лв. – разноски.

Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3