Решение № 10215 от 02.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10215 гр. София, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И. при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №

20241110107691 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Юи Ш. М., гражданка на Съединените американски щати, родена в К.Р. на /дата/ г., с паспорт № /номер/ и с адрес: /адрес/ W8, 7АХ, В. срещу Специализирана болница за активно лечение по гинекология и асистирана репродукция (СБАЛГАР) „Д-р Малинов“ ООД кумулативно обективно съединени осъдителни искове по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в огромно разочарование и емоционален срив, сумата от 5 709,83 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби под формата на заплатената стойност на ембрион, заплатена стойност за осъществяване на трансфера и направени разходи за ползване на жилище и сумата от 19 510,89 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи под формата на неизплатени трудови възнаграждения по време на ползван неплатен отпуск, всички вследствие от неуспешна процедура по трансфер на замразен ембрион поради извършване на процедурата в нарушение на добрите медицински практики и прибързано осъществяване на отделните етапи в рамките на последната.

Производството по настоящото дело е образувано след прекратяване на производството по гр. дело № 12590/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-12 състав на основание чл. 118, ал. 2, вр. чл. 119, ал. 1, вр. чл. 103 ГПК и изпращането му по подсъдност на Софийския районен съд, както и след като с Определение № 271/02.02.2024 г., постановено по ч. гр. дело № 235/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, IVс-в по повдигнат от настоящия състав спор за подсъдност е определено, че родово компетентен първоинстанционен съд, който да разгледа и да реши спора по предявените искови претенции по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД с искова молба с вх. № 81191/28.11.2022 г. на Юи Ш. М., гражданка на Съединените американски щати, срещу Специализирана болница за активно лечение по гинекология и асистирана репродукция „Д-р Малинов“ ООД е Софийски районен съд.

Ищцата Юи Ш. М. твърди, че през пролетта на 2022 г. била клиент на ответното 1 лечебно заведение във връзка с осъществяването на трансфер на замразени ембриони (FET).

Посочва, че съгласно утвърдените медицински стандарти осъществяването на този трансфер следва да бъде съобразено с редица фактори, касаещи пациента и ембрионите, предмет на трасфериране, като важен момент в този процес е подготовката на ендометриума – вътрешната лигавица на матката и достигането на достатъчна дебелина. Излага се, че ембрионите на ищцата били на стадий ден 5/ден 6 бластоцисти, което означавало, че процедурата следвало да се осъществи на 5-6 ден след овулацията. Сочи се, че обичайната практика, основана на установените медицински стандарти, показва, че обикновено трансфер на замразени ембриони за бластоциста на ден 5/ден 6 следва да се направи след 18тия ден от цикъла. В случая, въпреки че първият ден от цикъла на ищцата бил на 14.03.2022 г., то трансферът на ембриона бил насрочен за 28.03.2022г., което, предвид възрастта на ембрионите, било твърде рано, за да бъде успешна процедурата. Излага се, че това е първият пропуск в медицинските стандарти при такъв вид процедура, довел до неуспеха й. Сочи се, че не била спазена и добрата практика трансферът да бъде осъществен на 6-тия ден от започването на приема на хормона прогестерон, като в случая това станало на 5-тия ден.

Поддържа се, че на ищцата е изписан за прием антикоагулант Nat-Aspin два пъти на ден, заедно с аспирин, като наред с това тя претърпяла интралипидна трансфузия. Намира, че всички тези антикоагуланти, приети заедно, били прекалено много за ищцата и са я изложили на риск от кървене. Посочва се, че макар в медицината да не се гарантира успех на процедурата на 100 %, то гарантирането на най-висок % на шанс за успех изисква осъществяване на процедурата при спазване на добрите медицински практики и съобразяване на обстоятелствата при конкретния трансфер. Посочва се, че описаните действия на ответното лечебно заведение са довели до осъществяване на процедурата при неспазване на добрите медицински практики, а оттук и до неуспех на трансфера на ембриона. Сочи се, че вследствие на това ищцата претърпяла както неимуществени вреди, изразяващи се в силно разочарование, емоционален срив, така и имуществени такива претърпени загуби от загубата на замразен ембрион, заплащането на квартира и на самата процедура, както и пропуснати ползи от получаването на трудово възнаграждение. С тези доводи ищцата претендира присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди – разочарование и емоционален срив в размер от 2 000 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби под формата на заплатената стойност на ембрион, заплатена стойност за осъществяване на трансфера и направени разходи за ползване на жилище в общ размер от 5 709,83 лева (включваща стойността на един замразен ембрион, използван при трансфера в размер от 655,83 лева; стойността на самата процедура, заплатена в полза на ответното лечебно заведение в размер от 2 254 лева; направените разходи във връзка с ползване от ищцата на жилище в страната по време на престоя й – от 15.03.2022 г. – 15.04.2022 г. в размер от 2 800 лева) и обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи под формата на неизплатени трудови възнаграждения по време на ползван неплатен отпуск в размер на сумата от 19 510,89 лева.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна Специализирана болница за активно лечение по гинекология и асистирана репродукция (СБАЛГАР) „Д-р Малинов“ ООД, чрез пълномощника й адв. Я., с който предявените искове са оспорени като неоснователни. Посочва се, че кореспонденцията между ищцата и лечебното заведение, чрез съответния му специалист, е започнала през м. февруари 2022 г., в хода на която ищцата М. изразила желание криорезервирани нейни ембриони от друга клиника да бъдат транспортирани в СБАЛГАР „Д-р Малинов“ за осъществяване на ембриотрансфер на замразени ембриони. Поддържа се, че ищцата посетила болницата на 16.03.2022 г., когато бил нейният трети ден от текущия менструален цикъл, като била надлежно информирана от лекаря за всички диагностични и лечебни процедури, с които същата се е съгласила. Излага се, че била започната процедура по 2 стимулация на лигавицата за ембриотрансфер, след проведен детайлен ултразвуков преглед, както и редица други кръвни и хормонални изследвания. На ищцата били назначени медикаменти за стимулиране на лигавицата – естрофем от 2 мг 2 x 1, както и антиагрегатни и антикоагулантни препарати с цел профилактика на тромботични състояния и увеличение на дебелината на ендометриума. Проведени били и детайлни прегледи за проследяване на лигавицата, и резултатите от стимулацията й. С отговора на исковата моба ответникът излага, че на 23.03.2022 г., след ултразвуков преглед, се установила големина на лигавицата от 9 мм, М-тип, като тогава било взето решение за администриране на прогестерон от 24.03.2022г. и планиране на ембриотрансфер на 28.03.2022г., според очаквания имплатационен прозорец и отново според добрата медицинска практика. На 25.03.2022 г. ищцата провела и влИ.е на интралипид на територията на клиниката, според препоръките на нейния лекуващ имунолог. Твърди се, че в деня на ембриотрансфера стойностите на нейния прогестерон били 17,5 нг/мл, ТSH-2,28 uIU/ml. Самият трансфер е проведен под постоянен ултразвуков контрол, при спазване на всички правила на добрата медицинска практика.

Трансфериран бил един ембрион с оценка “compact (ден 4-5)“, като трансферът преминал отлично. Не е имало кръв по ембриокатетъра и качеството на образа било добро. Ембрионът е трансфериран на 1,5 см от фундуса, като на пациентката са дадени детайлни сведения за процедурата и препоръки за терапия след трансфера, както и била уточнена дата за тест за бременност, каквато обаче за съжаление не настъпила. В отговора се оспорва твърдението на ищцата, че трансферът трябвало да бъде направен на ден 6, доколкото в случая е налице широк консенсус в научните среди, че имплатационният прозорец е на 5-тия прогестеронов ден, като има вариации. Сочи се, че развитието на ембриона е повече морфологичен, отколкото хронологичен процес, като той може да достигне до стадий бластоцист на ден 4 или ден 6. Възразява се, че морфокинетиката на ембриона няма нищо общо със степента на лутеинизация на ендометрума (имплатационен прозорец). Трансферът на ембриона е извършен съобразно добрите медицински практики, по определена методология и ищцата е била информирана за всяка една процедура, начините по които ще бъде извършена, рисковете от нея, възможността за положителен резултат. СБАЛГАР „Д-р Малинов“ ООД отбелязва, че успеваемостта на подобен род процедури е средно около 30%, но с напредването на възрастта на жената, шансът за успех на подобна процедура драстично намалява, а в случая и самият ембрион е бил със средно качество. Предвид изложеното, ответникът счита, че не е налице причинно-следствена връзка между твърдените вреди и противоправно и виновно поведение на служител на ответната болница, както и поради това, че ищцата е била уведомена, че шансовете за успех не са 100 %, но въпреки това тя е взела съзнателно решение да извърши процедурата. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на предявените искове като недоказани и неоснователни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, вследствие от непозволено увреждане.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Законовият текст въвежда забрана да се причиняват вреди другиму. Ако едно лице наруши тази забрана и причини вреди деянието осъществява състава на чл. 45 ЗЗД – т. е. деянието е противоправно. Поради това в правната теория противоправността на непозволеното увреждане е определена и като нарушение на общата императивна забрана да не се вреди другиму. Противоправно е причиняването на вреди другиму, само когато вредите са настъпили в правно защитената сфера на друго лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква 3 работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна по своя характер, възниква за виновното и противоправно деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложено извършването на определена работа и цели да обезщети вредите, причинени при или по повод осъществяването й.

Същевременно съгласно чл. 51 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Следователно, възникването в полза на ищцата на процесните вземания за обезщетения е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдения деликт: 1). виновно и противоправно деяние - действия на служители на ответното лечебно заведение, на които е било възложено да осъществяват съответните дейности по процедурата, изразяващи се в провеждането й в нарушение на добрите медицински практики и прибързано осъществяването на отделните етапи в рамките на процедурата; 2). настъпването на реални вреди за ищцата, изразяващи се в неимуществени и имуществени такива, последните под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи, които да са определени по период, вид, размер и да е било достатъчно сигурно тяхното получаване в патримониума й; 4). пряка причинна връзка между деянието и вредите и 5). размерът на вредите.