Решение № 3829 от 05.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3829 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100510108 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от ПП „Партия на българските жени“, представлявана от В. Д.а, чрез адв. В. Д., срещу решение №9786/27.05.2025 г., постановено по гр. д. №3501/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 168 състав, в частта, с която е признато за установено по предявените искове по реда на чл. 422 ГПК, че Политическа партия „Партия на българските жени“, БУЛСТАТ 130524077 дължи на Национална Агенция по приходите, ЕИК: 130524077, на основание §5, ал. 7 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за политическите партии (ПЗР към ЗИЗПП) във връзка с чл. 26 и чл. 27 от Закона за политическите партии (ЗПП), представляващи частно държавно вземане: 777.91 лв. (седемстотин седемдесет и седем лева и деветдесет и една стотинки)– главница, представляваща разликата между предоставената държавна субсидия за периода 26.05.2016 г. - 25.03.2017 г. и преизчисления размер по §5, ал. 1 от ПЗР към ЗИЗПП, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 09.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 44.52 лв. (четиридесет и четири лева и петдесет и две стотинки) – лихви за забава за периода от 02.02.2021 г. до 26.08.2021 г. включително, за които е издадена Заповед № 24766 от 30.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 44197/2022 г. на Софийски районен съд, 168-ми състав.

1

Във въззивната жалба се застъпва становище за неправилност на съдебния акт в неговата обжалвана част, като се моли същият да бъде отменен, а вместо него да бъде постановен нов по съществото на спора, с който предявеният от НАП иск да бъде отхвърлен. Въззивникът счита, че §5, ал. 1 ПЗР на Закона за изменение и допълнение на закона за политическите партии е противоконституционен, тъй като въвежда ретроактивно действие на нормите на чл. 26 и чл. 27 ЗПП за изчисляване на държавната субсидия, получавана от политическите партии и коалиции за периода от 26.05.2016 г. до обнародването на закона в Държавен вестник. Неправилен бил изводът, че петгодишната давност за вземането започва да тече от влизане в сила на §5, ал.

1 ПЗР ЗИД ЗПП, като поддържа, че началото на срока е 28.04.2017 г., денят на получаване на последното плащане на държавна субсидия. Излага, че акт №2/03.09.2021 г. за установяване на частно държавно вземане има констативен характер не представлява действие за предприемане на принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, нито покрива някоя от останалите хипотези на чл. 116 ЗЗД. Поддържа, че вземането е погасено по давност, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е подадено на 16.08.2022 г., т.е. четири месеца след изтичане на петгодишния срок.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Национална агенция по приходите, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излага, че разпоредбата на §5, ал. 1 ПЗР към ЗИЗПП не е противоконституционна, тъй като не предвижда нов начин за изчисляване на държавната субсидия, който да се прилага с обратно действие. Поддържа, че възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй като петгодишният срок започва с влизане в сила на приетия §5, ал. 1 ПЗР към ЗИПП.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор и от третото лицепомагач на страната на ищеца Министерство на финансите, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна при изложени идентични аргументи.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен по реда на чл. 422 ГПК иск от Национална агенция за приходите срещу Политическа партия „Партия на българските жени“ за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 779.00 лева – главница, представляваща разликата между предоставената държавна субсидия за 2 периода 26.05.2016 г. - 25.03.2017 г. и преизчисления размер по §5, ал. 1 от ПЗР към ЗИЗПП, което вземане е установено с Акт № 2/03.09.2021г. за установяване на частно държавно вземане, ведно със законната лихва от върху главницата, считано от 09.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както е обективирано в Заповед № 24766 от 30.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ТПК по ч. гр. д. № 44197/2022 г. на СРС и Изпълнителен лист № 16054 от 30.08.2022 г. по ч. гр. д. № 44197/2022 г. на СРС, както и сумата от 44.58 левамораторно обезщетение, начислено за периода от 02.02.2021 г. до 26.08.2021 г. включително.

За да постанови своето решение, Софийски районен съд е приел, че разпоредбата на §5 ПЗР ЗИЗПП не въвежда обратно действие на материалноправна норма, което да е противоконституционно, доколкото законодателят е действал в контекста на защита на публичния интерес и ефективно управление на държавните средства. Приел е, че субсидията е публичен ресурс, предоставян при определени условия, които могат да бъдат коригирани, ако се установи несъответствие с целите на закона или ако възникне необходимост от преизчисляване. Намерил е, че целта на §5, ал. 1 от ПЗР към ЗИЗПП е да се преизчисли субсидията съобразно новите правила, което можело да се разглежда не като отнемане на придобито право, а като корекция на размера на публични средства, които са били предоставени въз основа на правила, които впоследствие са изменени с оглед на обществения интерес и справедливостта в разпределението. По отношение на възражението за погасяване по давност на вземането е приел, че началото на срока следва да счита влизането в сила на разпоредбата, поради което е приел същото за неоснователно.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, поставени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира от фактическа и правна страна следното.

Между страните липсва спор относно фактическите констатации, залегнали в мотивите на първоинстанционното решение, поради което съобразно правилото на чл. 269, ал. 2 ГПК въззивната инстанция не ги преразглежда.

В този смисъл са безспорни обстоятелствата, че за периода от 29.05.2016 г. до 25.06.2019 г. на ПП „Партия на българските жени“ е изплатена държавна субсидия в размер от 17 870,64 лв. Безспорно е, че въз основа на допълнително споразумение от 01.09.2014 г. към решение за създаване на КП „България без цензура“, в която участва ПП „Партия на българските жени“, отпусната държавна субсидия в съотношение при което ответникът има право да получи 1 % от общо дължимата. Безспорно е, че на последните 3 парламентарни избори, в които е участвала коалицията, на 05.10.2014 г., последната е получила 186 938 броя действителни гласове. Безспорно е, че за процесния период, а именно след 29.05.2016 г. от страна на Министерство на финансите към ПП „Партия на българските жени“ са извършени следните изплащания на държавна субсидия- на 29.06.2016 г. в размер на 5368 лв. с основание „второ тримесечие 2016 г.“, на 29.09.2016 г. в размер на 5368 лв. с основание „трето тримесечие 2016 г.“, на 19.12.2016 г. в размер на 5368 лв. с основание „четвърто тримесечие 2016 г.“, на 28.04.2017 г. в размер на 5011 г. с основание „първо тримесечие 2017 г.“. За проведените от 29.03.2017 г. парламентарни избори за избор на народни представители за 44-то Народно събрани коалицията не се е регистрирала за участие.

Спорът между страните се концентрира върху приложението на разпоредбата на §5 към ЗИД ЗПП, обн.- ДВ, бр. 50, в сила от 26.05.2019 г., според която годишната държавна субсидия, отпусната на политическите партии и коалиции за периода от 26 май 2016 г. до влизането в сила на този закон, се преизчислява по реда на чл. 26 и 27 от Министерството на финансите, като разликата между предоставените държавни субсидии за периода от 26 май 2016 г. до влизането в сила на този закон и преизчисления размер по ал. 1 се връща от политическите партии и от партиите от състава на съответните коалиции, които са ги получили, и се възстановява по централния бюджет.

Първият въпрос, свързан с приетата разпоредба е дали тя въвежда обратно действие чл. 26 и чл. 27 ЗПП и преурежда последиците от един завършен фактически състав, по който въпрос съдът намира следното.

Поначало законът действа занапред и се прилага само по отношение на факти и обстоятелства, които възникват след влизането му в сила. Всеки нов закон заварва и възникнали при действието на отменения закон юридически факти, които не са погасени, и в тези случаи се поставя въпросът за т. нар. обратно действие на новия граждански закон. Законодателят е овластен да определи свободно въпроса за границите на действие на законите във времето и по отношение на правоотношенията, които са възникнали при действието на отменения закон, но ще бъдат решени при действието на новия закон. Когато на новия закон се придава действие спрямо възникнали и съществуващи правоотношения, които са "заварени", е налице несъщинско обратно действие или незабавно действие на новия закон. За да действа новият граждански закон спрямо възникналите преди влизането му в сила правоотношения, е необходимо законодателят изрично да им придаде обратна сила. Конституционният съд посочва в практиката си, че „времевото действие на стария и на новия закон от конституционноправна гледна точка не е въпрос на случайност или произволно решение, а такъв на претегляне на конкуриращи се ценности. Законодателните решения от такъв тип трябва да са резултат от преценката за конфликт на ценностите през призмата на пропорционалността". При преценката за конституционна допустимост на времевото действие на дадена правна норма при 4 несъщинската ретроактивност съдът отчита също необходимостта от и съразмерността на това действие по отношение на целите на въведеното ново правило, както и степента на засягане на интересите на съответните субекти (Решение № 5 от 11.05.2017 г. по к. д. № 12/2016 г.).

От анализа на приложимите към настоящия случай разпоредби, обаче, се налага извод, че с приематането на §5 ЗИД ЗПП не се въвежда обратно действие на закон, а т.нар. преизчисляване на отпуснатите държавни субсидии се извършва по същите правила, действащи към момента на отпускането им.

Видно от разпоредбата на чл. 25 ЗПП (ред. ДВ, бр. 73 от 2006 г., изм. ДВ, бр. 6 от 2009 г.), приложима към процесния период държавната субсидия се отпуска ежегодно на четири равни транша от централния бюджет за финансиране на политическите партии или коалиции, които са регистрирани в Централната избирателна комисия за участие в избори, участвали са в последните парламентарни избори и имат избрани народни представители.

Разпоредбата на чл. 26 ЗПП (ред. ДВ. бр.28 от 1 Април 2005г.) установява правилото, че държавна субсидия се отпуска ежегодно и на партиите, които не са представени в Народното събрание, но са получили не по-малко от едно на сто от всички действителни гласове на последните парламентарни избори.

Разпоредбата на чл. 27 (ред. ДВ, бр. 39 от 26.05.2016 г.) урежда базата въз основа, на която се определя общата сума, предвиден за субсидиране на политическите партии и коалиции, съгласно която същата се определя ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България в зависимост от броя на получените действителни гласове от партиите и коалициите на последните парламентарни избори, като за един получен глас се предвижда субсидия в размер, определен ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България.