Решение № 11067 от 12.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11067 гр. ., 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: З.А.Е. при участието на секретаря А.В.Т. като разгледа докладваното от З.А.Е. Гражданско дело № 20221110124593 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1

ЗЗД.

Ищецът „.” ЕАД е предявил установителни искове против П. З. М., при твърдения, че по силата на закона, като собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес- : гр. гр.., ж.к.. блок . ., ., аб.№., е ползвал доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018г. до 30.04.2021 г. в размер на 3645,82 лева, не е заплатил същата в 45- дневен срок от изготвяне на двете общи фактури, поради което и дължи мораторна лихва от 15.09.2019г. до 1.02.2022 г. в размер на 417,75 лева, а по силата на чл.36 ОУ, дължи и главница от 1.08.2019г. до 4.2021 г. в размер на 47,91 лева за дялово разпределение, както и мораторна лихва от 3.3.2020г. до 1.02.2022г. в размер на 9,12 лева. В исковата молба и молба –уточнение, се твърди, че ответникът е собственик на имота по силата на н.а. за дарение от 1996г, както и че по силата на разпоредбата на чл.153 ЗЕ, доколкото всеки титуляр на вещно право на ползване или собственик, е клиент на ТЕ за битови нужди.

Ищецът твърди, че издава текущи фактури за клиентския номер, по прогнозни сметки, както и че след изтичане на отоплителния сезон, ФДР е изготвяла дялово разпределение, въз основа на което са издавани общи фактури, незаплатени от ответника, поради което и считано от изтичане на 45- дневен срок от издаването на фактурата, и ответникът е в забава в плащането на вземането за целия отоплителен сезон. Предявява установителни искове за сочените суми, интересът си от които извлича от издадена в негова полза заповед по чл.. ГПК, връчена на длъжника по заповедта, срещу която своевременно е подадено възражение.

1

Ответникът, в срока за отговор, е подал писмен отговор, в който сочи, че прави възражение за погасителна давност за задължение в размер 2913,76 лева – главнвица от м.5.2018г. до 30.4.2019г., както и за припадащата й се част от лихва за забава.Сочи, че на 5.6.2021г. на каса на . е заплатил сумата 300 лева, на 5.7.2021г. е платил сумата 350 лева, на 5.8.2021г. – сумата 300 лева, които следва да се приспаднат. Счита, че разноските следва да се намалят, съобразно намалената главница. Сочи, че иска постигане на спогодба чрез медиация с ищеца.

С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад, е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че ответникът е собственик на имота за сочения период, безспорен е размерът на ползваната ТЕ, лихвата върху нея, сумата за дялово разпределение, лихвата върху нея.

От неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – счетоводна експертиза се установява, че с плащането на 5.6.2021г. в размер 300 лева е погасено задължението от 19,53 лева главница и 1,66 лева лихва – за дялово разпределение за период м.11.2018г.- м.7.2019г., както и част от главницата по обща фактура от 7.2019г. – за сумата 219,72 лева, и начислена лихва върху нея от 59,09 лева. С плащането от 350 лева на 5.7.2021г., е погасена част от главницата по обща фактура от 7.2019г., като с плащането от 300 лева на 5.8.2021г., е погасена част от главницата по същата обща фактура..

Претенцията на ищеца е за следните задължения: за ТЕ за 01.05.2018г. до 30.04.2021 г. в размер на 3645,82 лева, мораторна лихва от 15.09.2019г. до 1.02.2022 г. в размер на 417,75 лева, дялово разпределение от от 1.08.2019г. до 4.2021 г. в размер на 47,91 лева, както и мораторна лихва от 3.3.2020г. до 1.02.2022г. в размер на 9,12 лева.

Вещото лице е посочило, че при изчисление на задължението от м.2.2019г.- 4.2019г., при приспадане на сумата за връщане на абоната по обща фактура, и платените общо 928,81лева, остава дължима 447,90 лева за отоплителен сезон 2019-2020г. Вещото лице е посочило, че за погасяване на задълженията по обща фактура от 7.2019г. са използвани средства от направените плащания от 928,81 лева, както следва – от платената сума на 5.6.2021г., е погасена сумата 278,81 лева, от които 219,72 главница и 59,09 лева лихва, от заплатеното на 5.7.2021г.е погасена сумата 350 лева и от плащането на 5.8.2021г. е погасена сумата 300 лева. При изчисление на задължението за отоплителен сезон 2.2019г.- 4.2019г- се формира сума за връщане на абоната /928,81 лева – 305,21 лева – 623,60 лева и след приспадане на дължимата сума 305,21 лева от платената 928,81 лева. По този начин, дължимата, непогасена с плащанията сума реално ползвана енергия за отоплителен сезон 2019/2020г възлиза на 1071,50 лева, върху която лихвата за забава до 1.2.2022г. възлиза на 447,90 лева

По възражението за давност. Давността за вземането за главница, е тригодишна, съгласно приетото в ТР № 3/18.5.2012 на ОСГКТ на ВКС, като с подаването на заявление по чл.. ГПК, когато е предявен иск за установяване на вземането по заповедта, на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.116, б. Б ЗЗД, давността се прекъсва.

2

От представените към исковата молба извлечения от счетоводната система на ищеца, заедно със съобщенията към общи издадени фактури е видно, че текущото фактуриране на задълженията за абонатния номер е по прогнозна консумация.

Следователно, когато се изготви дяловото разпределение, се изготвя изравнителната сметка и ако прогнозно определената цена надвишава определената по изравнителна сметка, разликата се приспада с кредитно известие, а при обратния случай – сумата се добавя към фактурата, изготвена въз основа дяловото разпределение. Съдът намира, че по отношение давността за вземанията приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Страните по правоотношението, при действията на ОУ от 2016г., са определили срок за изпълнение на задължението – 45 дни от издаването на общата фактура, поради което и длъжникът изпада в забава с изтичането на този срок.

Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от цитираните правила на ОУ от 2016г., изравнението не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.

Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия - в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплатят фактурите, от изтичане на 45-дневен срок от датата на издаване на фактурата, за фактурите, издадени след 7.2016г., откогато се прилагат новите ОУ. Относимо към спора, към датата на подаване на 3 заявлението в съда – 15.2.2022г., в погасителна давност са вземанията на ищеца с настъпил падеж на 15.2.2019г.

През 7.2019г. ищецът е издал обща фактура за всички задължения за отоплителен сезон 5.2018г.- 4.2019г. Фактурата е на стойност 1265,96 лева, като в извлечението от счетоводни книги на ищеца, претенцията му, включваща делото, възлиза на 396,24 лева главница. Съобщението към фактурата е представено, като видно от него, в нея са посочени, като сторнирани сумата 1271,55 лева – текущи фактури за същия период, след изготвяне на дяловото разпределение е издадена една обща фактура за сумата от 1456,90 лева главница реално потребена енергия, като в самото съобщение е налице вписване за платена сума от 190,94 лева – платени от абоната. Съдът намира, че въпреки че неясно е кое лице е платило вземането, вписването в общата фактура на платена част от прогнозните суми, съставлява извънсъдебно признание на неизгоден за ищеца факт. Това обстоятелство не води до извод, че с плащането вземането е признато, поради което и не може да се претендира, че е погасено по давност. Плащането съставлява частично признание, но само за платената част.

Съгласно разпоредбата на чл.76,ал.1,изр. 1 ЗЗД, този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява.

Видно от трите плащания, с тях е недостатъчно да се покрие цялото задължение на ответника. Ето защо, при липса на посочване от страна на платеца, кои задължения плаща, приложима е разпоредбата на чл.76,ал.1 изр.2 и 3 ЗЗД, ако не е заявил това, погасява се найобременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.

Ищецът е погасил най- старите задължения на ответника – тези по обща фактура от 7.2019г., тъй като задълженията са възникнали по различно време. Съгласно разпоредбата на чл.118 ЗЗД, въпреки възражението за давност, погасяването на изсрочени по давност вземания на ищеца следва да се зачете. Ето защо, макар възражението за давност да е основателно, съдът не може да отхвърли иска поради давност, защото сумата за фактурите в рамките на давността / до 12.2018г./ е платена от ответника доброволно. Съгласно заключението на вещото лице, след плащанията и погасяванията с подлежащата на връщане сума от изравнение от 623,60 лева, с която е приспаднато общо дължимото задължение по обща фактура от 7.2020г., дължимата сума за ТЕ за период 2.2019г.- 4.2020г. възлиза на 1717,91 лева, върху която, за период от 15.9.2019г. до 1.2.2022г. 215,22 лева, за които исковете са основателни.

Искът за заплащане на дялово разпределение и лихва върху него, следва да се уважи за сумата от 47,91 лева за период 8.2019г.- 4.2021г., и обезщетение за забава за период 1.10.2019г.- 1.2.2022г. в размер 7,21 лева, съобразно заключението на експертизата.

С платената сума от 300 лева на 5.6.2021г., ищецът е погасил сумата 19,53 лева дялово разпределение извън исковия период, както и лихва върху него. В рамките на 4 погасената лихва за забава е и погасената, която ищецът претендира със заявлението – върху погасената главница от 1.2019г. до 7.2019г., като лихвата върху нея, с плащането от 5.6.2021г-, също е погасена преди подаване на заявлението. Ето защо, ищецът няма право да я получи.

Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите.