Решение № 260158 от 15.04.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 260158 гр. Пловдив, 15.04.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 07.04.2021г, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА при секретаря Боряна Костанева, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 1017 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Подадена е искова молба от П.И.С., с ЕГН **********, действащ със съгласието на майка си М.Н.С., с ЕГН ********** ***, чрез адв. К. против „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД с ЕИК *********, седалище гр.

София и адрес на управление бул. „Джеймс Баучер“ № 87. Твърди, че на дата 17.12.2018 г. в гр. Карлово е настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП), при което водачът на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „250 Д“ с рег. № ***, Н.С.Ч. нарушил правилата за движение по пътищата, като не пропуснал правилно пресичащия по пешеходната пътека пешеходец – ищеца С., означена с пътна маркировка М8 и пътен знак Ц17, в резултат на което последният получил телесни увреждания. По случая било образувано НОХД № 312 / 2019 г. по описа на РС – Карлово срещу Н.С.Ч., приключило с влязло в сила споразумение от дата 11.06.2019 г., с което подсъдимият Ч. бил признат за виновен по повдигнатото обвинение.В хода на наказателното производство се установило, че виновният водач нарушил грубо с действията редица разпоредби на ЗДвП, в резултат на което на ищеца С. била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата пищялна кост, довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за повече от 30 дни. Травматичните увреждания на ищеца били следните: 1/ Счупване на лявата малкопищялна кост на левия долен крайник; 2/ Охлузвания, синини, отоци и хематоми в областта на главата и тялото; 3/психически стрес. След инцидента пострадалият бил приет в спешното отделение на УМБАЛ „Свети Георги“ - Пловдив, където му били направени изследвания, извършена гипсова имобилизация и изписан за домашно лечение. При последващи прегледи на дати 02.01.2019 г., 12.02.2019 г. и 06.03.2019 г. било установен оток и болезненост с ограничено движение на лявото коляно и затруднена походка с шина. Дълго време пострадалият С. бил освободен от училище, което му попречило в усвояването на учебния материал, бил освободен от оценка по физически занимания за втория срок на 2019 г., не могъл да участва в извънкласни дейности, за които се подготвял. Преди процесното ПТП П. бил тихо и скромно, но дейно дете, внимателен и изпълнителен. Претърпеният инцидент му причинил стрес, затворил се в себе си, не контактувал пълноценно със съучениците си, задълго не могъл да спортува. Възстановяването от получените наранявания било продължително и не било приключило напълно към настоящия момент. Твърдят, че за увреждащия лек автомобил има сключена застраховка “Гражданско отговорност“ с ответното дружество – з.п. BG/02/118000308026 от дата 17.01.2018 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие – 17.12.2018 г. На основание чл. 380 от КЗ пострадалото лице предявило претенция за плащане директно към застрахователя, представяйки всички документи, с които разполага, въз основа на което била образувана щета № **********, като в законоустановения срок за произнасяне „ЗД Бул Инс“ АД не предложило плащане на обезщетение. Предвид гореизложеното за ищеца се е породил правен интерес от иницииране на настоящото производство, като се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 25 000 лв., предявена като частичен иск от 90 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от претърпяното ПТП, както и сумата от 80,33 лв. – имуществени вреди, представляващи разходи за закупуване на лекарствени средства (сумата от 10,40 лв.) и за гориво (сумата от 69,93 лв.) при пътуване от гр. Карлово до гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху главниците от 24.12.2018 г., т.е. датата, на която е изтекъл срокът по чл. 429, ал. 3 от КЗ вр. чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане. Претендира разноски при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В двуседмичния срок по чл. 367 от ГПК ответникът

„Застрахователно дружество Бул Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Джеймс Баучер №87, ет. 2, чрез процесуалния представител адв. Н.Ш., депозира отговор на исковата молба. Счита, че последната е нередовна, тъй като не съдържа описание на механизма на настъпване на процесното ПТП. Евентуално поддържа, че е допустима, но оспорва исковите претенции, както по основание, така и по размер. Доводите му за това са, че в процесния случай управлението и ползването на увреждащия автомобил „Мерцедес 250 Д“ с рег. № *** било осъществено без знанието и съгласието на неговия собственик, предвид което е налице изключение на покритите рискове по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите. Оспорва описания механизъм на настъпване на ПТП по посочения от ищеца начин и счита, че ПТП и причинените и претендирани от С. вреди не са в причинно-следствена връзка. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и по-конкретно, тъй като твърди, че в процесния случай С. е бил длъжен да премине по пешеходната пътека при спазване на посочените в чл. 107 от ЗДвП правила, а при нарушение нормативно е предвидена санкция по чл. 184, ал. 2 от с.з. От значение било и обстоятелството, че инцидентът е настъпил в тъмната част на денонощието, при изключено (неработещо) улично осветление, в мъгла (при намалена видимост), а пострадалият ищец бил облечен в тъмни дрехи, с качулка на главата, което допълнително затруднило водача на лекия автомобил да го забележи своевременно и да реагира адекватно на създалата се ситуация. Счита, че допуснатите от пострадалия нарушения на правилата за движение по пътищата са в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. На следващо място, ответната страна прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение като неотговарящо на критерия за справедливо възмездяване на моралните вреди, заложен в чл. 52 от ЗЗД, относимата съдебна практика и икономическата и социална действителност в страната. Оспорва претенцията за присъждане на имуществени вреди като недоказана, тъй като не можело да се направи извод, че приложените към исковата молба документи касаят покриването именно на твърдените от ищеца разходи, още повече за необходимостта за закупуването им.

Не можело да се направи и обоснован извод, че приложените фактури за гориво са били за транспорт до гр.Пловдив, тъй като от амбулаторните и болничните листове се установявало, че лекарите практикуват в Карлово, не в Пловдив. Претендира разноски.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба. Счита становището за неяснота на исковата молба за неоснователно, тъй като за изясняване механизма на ПТП бил приложен Констативен протокол за ПТП, който представлява официален свидетелстващ документ и се ползвал с материална доказателствена сила относно удостовереното изявление на своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за движение по пътищата, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са представени, както и самото влязло в сила Споразумение от 11.06.2019 г. по НОХД № 312 / 2019 г. по описа на РС – Карлово, задължително за граждански съд, разглеждащ гражданските последици от деянието. Оспорва всички възражения, наведени от ответното застрахователно дружество, като на свой ред твърди, че не е налице изключение на покритите рискове по задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите, нито е налице съпричиняване. Поддържа предявените искове по размер и счита възраженията за прекомерност на обезщетението за неимуществени вреди за неоснователно, какво и това за недоказаност на имуществените вреди, изразяващи се в разходи, свързани с лечението на пострадалия С..

В двуседмичния срок по чл. 373 от ГПК ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба, с който заявява, че поддържа изцяло вече заявените от него възраженията така, какво са направени.

С протоколно определение от 17.02.2021г е допуснато увеличение в размера на предявения иск на 60 000 лв – частично от 90 000 лв.

Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

Съгласно чл.

498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл.

380 КЗ допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.

380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран, но без резултат. Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за ищеца резултат, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.

Съгласно чл.

432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“.

Следователно предмет на установяване в настоящия процес са следните материално правни предпоставки: деликт и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.

В случая не се оспорва съществуването на валидно възникнало и породило правното си действие към датата на събитието застрахователно правоотношение с предмет автомобила, с който е причинено произшествието, но се твърди, че управлението му е осъществено без знанието и съгласието на неговия собственик.

За установяване на твърдението си, че водачът не е ползвал автомобила на законно основание, което е изключен застрахователен риск, ответникът е ангажирал свидетелски показания на самия водач, който пред разпита си в съда заявява, че автомобилът е собственост на баща му, но реален ползвател е именно той. Баща му доброволно е предоставил ползването на автомобила и знае, че фактически се управлява от свидетеля. А обстоятелството, че автомобилът е собственост на бащата на свидетеля, се установява и от показанията на св. Г..

Съдът кредитира показанията като добросъвестни, непосредствени и безпротиворечиви. Доколкото ответникът, който носи доказателтвената тежест за това, не установява правоизключващото си възражение, следва да се приеме, че застрахователният риск е покрит.

За безспорни са признати и обстоятелствата относно факта на извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съобразно приетото по образуваното по случая НОХД.

Следователно претенцията е безспорно доказана по основание.

Според чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца. Т.е. относно фактите, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези за причинената на ищеца в резултат на допуснати нарушения на ЗДП средна телесна повреда така, както е описана в споразумението, признаващо вината на водача и именно заради които същият е наказан за престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК: счупване на лявата малко пищялна кост, довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за повече от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека. Тези факти са елемент от състава на престъплението и без наличието им извършителят нямаше да бъде наказан за точно това престъпление.

Разпечатката съдържа 33 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5893aeda-68b5-4c64-bd25-27c070a1c1c8