Решение № 12680 от 14.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12680 гр. София, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря Д. К. Д. като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20221110102053 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал.1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Й. К. Й., ЕГН ********** и Л. С. Й., ЕГН **********, срещу [фирма-О], ЕИК [ЕИК], с която са предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване недължимост на следните суми: 11 332,07 лв., представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 17.01.2014 г. до окончателното изплащане, сумата от 3 159,38 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.11.2011 г. до 14.11.2013 г., сумата от 825,60 лв. – мораторна лихва за периода от 20.05.2012 г. до 16.01.2014 г., както и 862,68 лв. – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 10.03.2014 г. по ч.гр.д. № 2601/2014 г. по описа на СРС, 66-ти състав, въз основа на който е образувано изп. дело № [номер]/2014 г. по описа на ЧСИ Г. Д., рег. № [номер] КЧСИ, поради погасяване на правото на принудително изпълнение на вземанията с изтичането на предвидения в закона давностен срок.

Ищците твърдят, че на 10.03.2014 г. е издаден изпълнителен лист срещу тях в полза на [фирма] за сумата от 11 332,07 лв., представляваща главница по парично задължение, ведно със законната лихва от 17.01.2014 г. до окончателното изплащане, за сумата от 3 159,38 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.11.2011 г. до 14.11.2013 г., за сумата от 825,60 лв. – мораторна лихва за периода от 20.05.2012 г. до 16.01.2014 г., както и за сумата от 862,68 лв.

– разноски по делото, въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2601/2014 г. по описа на СРС, 66-ти състав. Твърдят, че въз основа на изпълнителния лист по искане на [фирма] е образувано изп. дело № [номер]/2014 г. по описа 1 на ЧСИ Г. Д., рег. № [номер] КЧСИ. Навеждат доводи, че не дължат сумите по издадения изпълнителен лист, тъй като след образуването на изпълнителното дело на 26.03.2014 г., са изминали повече от две години, в които не били поискани, нито са извършвани изпълнителни действия, с оглед на което считат, че към 26.03.2016 г. е изтекъл срокът по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поддържат, че на 12.04.2019 г. взискателят [фирма] е заявил, че процесните вземания са прехвърлени с договор за цесия на ответника, като последният с молба от 28.06.2019 г., е поискал да бъде конституиран в изпълнителното производство в качеството на взискател. Впоследствие - на 14.05.2021 г. и на 16.06.2021 г. ответникът е поискал от съдебния изпълнител извършване на действия по принудително изпълнение, но считат, че същите са невалидно извършени, доколкото са след настъпила по изпълнителното производство перемпция . До ответното дружество е било изпратено заявление, с което ищците се позовали на погасителна давност досежно процесните вземания, но възражението не било прието от ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковите претенции като неоснователна. Посочва, че приложим в случая е петгодишен давностен срок, доколкото вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение /приравнена на съдебно решение/. Твърди давностният срок да е започнал да тече от момента на издаване на заповедта, като е бил прекъсван многократно предвид регулярните искания за прилагане на изпълнителни способи в изпълнителното производство. Поддържа, че перемпцията е без правно значение с оглед актуалната практика на ВКС по приложението на чл. 439 ГПК.

Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Изложените от ищците фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с искови претенции с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с правна квалификация чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439 ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание са настъпили факти, от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, както и наличие на правен интерес от провеждане на исковете, висящ (неприключил изпълнителен процес за събиране на процесните суми, при който взискателят не е напълно удовлетворен).

В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.

2

С оглед становищата на страните съдът приема, че помежду им не са спорни обстоятелствата, че в производството по ч.гр.д. № 2601/2014 г. по описа на СРС, 66 с-в са били издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за процесните вземания, че въз основа на същия е било образувано изпълнително дело № [номер]/2014 г. по описа на ЧСИ Г. Д., като взискател по същото е бил [фирма], а длъжници – ищците. Не е спорно също така между страните, че заповедта за изпълнение е влязла в сила – ищците не се позовават на нередовност на връчването на същата, нито че са били лишени от възможността да оспорят съдебния акт по реда на чл. 414 ГПК, не твърдят да са подавали възражения срещу заповедта за изпълнение.

Спорните в настоящото производство въпроси са дали правото на принудително изпълнение за вземанията, за които в полза на ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист, е погасено с изтичането на петгодишна погасителна давност, която е започнала да тече от влизане на заповедта за незабавно изпълнение в сила, респ. настъпили ли са обстоятелства в хода на изпълнителното производство, които да са довели до спирането или прекъсването на същата, преди тя да е изтекла, настъпила ли е перемпция и кога в хода на изпълнителното производство и какво е нейното правно значение за погасителната давност за вземанията.

Установява се от приетото в препис изпълнително дело № [номер] по описа на ЧСИ Г. Д., рег. № [номер] в регистъра, воден от КЧСИ, че на 26.03.2014 г. взискателят [фирма] е подал молба за образуване на изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист срещу длъжниците Й. К. Й. и Л. С. П.. С молбата взискателят е поискал съдебният изпълнител да извърши конкретни действия за събиране на вземанията по листа – да наложи запори на банкови сметки, ценности, вземания за труд, възбрани върху недвижимо имущество и т.н. справки за наличието на банкови сметки на длъжника и да наложи запор върху същите. На основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на органа по изпълнението е възложено да определи способа на изпълнението срещу длъжниците.

Със запорни съобщения от 02.04.2014 г. са наложени запори върху всички вземания на длъжниците по банковите им сметки в [фирма], [фирма], [фирма].

С писма, приети по изпълнителното дело на 09.04.2014 г., от [фирма] уведомяват, че длъжниците са клиенти на банката.

В същия ден по делото е постъпил отговор и от [фирма], съгласно който длъжникът Й. има разкрита банкова сметка, върху която е наложен запорът съгласно разпореждането на съдебния изпълнител.

На 30.04.2014 г. по делото е постъпил отговор от [фирма], с който органът по изпълнението е уведомен, че по банковите сметки на длъжника Й. в тази банка е наложен запор.

Със съобщение от 14.05.2014 г., изпратено до Служба по вписванията – [населено място], е наложена възбрана върху ½ ид.ч. от УПИ XI-824 в кв. 62 по плана на [населено място], [община], собственост на длъжника Й.. Наложената възбрана е вписана в регистрите на 23.05.2014 г.

До длъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение. Лицата не са били открити, 3 за да им бъдат връчени същите с приложени към тях преписи от заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. На 28.05.2014 г. е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, съгласно което длъжниците е следвало да се явят за получаване на книжата от кантората на съдебния изпълнител в двуседмичен срок от посочената дата. Този срок е изтекъл на 11.06.2014 г., а на 25.06.2014 г. е изтекъл срокът за подаване на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, с оглед което и предвид липсата на доводи в обратна насока, съдът приема, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 26.06.2014 г.

Със съобщения от 24.10.2014 г. съдебният изпълнител е наложил запор на всички вземания на длъжниците към [фирма] и [фирма].

На 31.10.2014 г. в кантората на ЧСИ е постъпил отговор от [фирма], съгласно който Й. е клиент на банката, като разплащателната й сметка в лева е блокирана на основание предходен запор.

Със запорно съобщение от 02.12.2014 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземането за труд на длъжника Й., дължимо й от нейния работодател [фирма].

До длъжниците на 31.07.2015 г. са изпратени призовки за принудително изпълнение, с които ЧСИ ги известява, че на 09.09.2015 г. ще бъде извършен опис в дома им. По изпълнителното дело липсват данни тези призовки да са получени от длъжниците, както и опис на движимите им вещи да е бил извършен.

Установява се, че в изпълнение на наложените запори върху вземания на длъжника Й. по изпълнителното дело на 18.03.2015 г., 03.04.2015 г., 19.05.2015 г. и на 10.08.2015 г. са постъпили суми, които са били разпределени /виж л. 3 гръб и л.63 гръб от изпълнителното дело/.

На 16.03.2016 г. до длъжника Й. е изпратена призовка за принудително изпълнение, с която съдебният изпълнител го уведомява, че ще извърши опис на недвижимия имот, находящ се на територията на [община]. Не са налице данни това съобщение да е получено от длъжника, както и опис на имота да е бил извършен.

На 26.04.2016 г. на адрес: [населено място]. [жк], [жилищен адрес], на входната врата на апартамента е било залепено уведомление до длъжника Й. относно насрочен за 26.05.2016 г. опис на недвижимия имот, находящ се на територията на [община].

Във връзка с извършена по изпълнителното дело справка относно осигурителния статус на длъжника Й. със запорно съобщение от 12.01.2018 г. ЧСИ Д. е наложил запор върху вземането за труд на длъжника Й. от третото за делото лице [фирма].

С уведомление, постъпило по изпълнителното дело на 19.04.2018 г., представляващият [фирма] е уведомил ЧСИ Д., че Й. не се намира в трудово правоотношение с дружеството и не й се изплаща трудово възнаграждение.

Със съобщение от 05.02.2019 г. е наложен запор върху вземания на длъжника Й. по банкови сметки, разкрити при [фирма].

По изпълнителното дело е постъпил отговор, съгласно който запорът е наложен, но поради 4 липса на авоари дължимите суми не могат да бъдат преведени.

На 28.06.2019 г. по изпълнителното дело е постъпило уведомление до съдебния изпълнител, подадено от [фирма-О], съгласно което на 22.03.2019 г. е бил сключен договор за продажба на вземания между взискателя по изпълнителното дело и това дружество, с оглед което и се иска последното да бъде конституирано като взискател по делото.

На 03.07.2019 г. до длъжника Й. е изпратена призовка за принудително изпълнение относно насрочен опис на движими вещи на длъжника в дома му на 20.08.2019 г. Липсват данни по делото опис на движими вещи на длъжника да е бил извършен.

На 14.05.2021 г. по делото е постъпила молба от [фирма-О], с която е поискано извършването на конкретни изпълнителни действия по отношение на длъжниците за събиране на вземанията по изпълнителния лист.

Със запорни съобщения от 01.06.2021 г. съдебният изпълнител е наложил запори върху вземания на длъжника Й. към [фирма] и [фирма].

Разпечатката съдържа 41 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/58937d2a-2c9c-4859-99d6-d8656ac4793f