Определение № 611 от 20.10.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 611 гр. Варна, 20.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Анета Н. Братанова

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20263001000412 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила e въззивна жалба на К. И. Р. срещу решение

314/13.07.2026г. на Окръжен съд Варна по електронно дело 20253100900607, в части, с които е отхвърлена претенцията му срещу „ДИЗЕЛ-Р.“ ООД за присъждане на сумите, представляващи: горница над 12 448.99 евро до 15 338.76 евро, поискана като част от обща стойност 76 693.78 евро на дружествен дял, формиран при прекратяване на членството му при на изключване от дружеството; претендирана сума от 5 496.39 евро, като обезщетение за забавено изплащането на главницата от 15 338.76 евро за периода от 31.01.2023г. до 02.10.2025г. (датата на подаване на исковата молба) и са били определени разноски в тежест на жалбоподателя.

Жалбата е подадена в срок и е редовна: съдържат реквизитите изискуеми съгл. чл. 260 ГПК и приложения по чл. 261 ГПК и е била съответно администрирана, с връчване на насрещна страна.

По допустимостта на обжалването: Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт по същество на спора.

Жалбоподателят- ищец има интерес да обжалват отхвърлителни части на решението по предяваните от него частичен и акцесорен осъдителни искове.

Таксата за обжалване е авансово внесена.

Жалбата и отговора по нея са постъпили като електронни документи през ЕПЕП, съответно с личен КЕП на податели – надлежно упълномощени с права за настояща инстанция адвокати.

Въззивното производство е допустимо.

По предварителните въпроси: Пред първата инстанция и двете насрещни страни са получили достъп до електронното дело и са използвали портала ЕПЕП за извършване на процесуални действия, без да са заявили изрично оттегляне на конклудентно съгласие за ползването на същия 1 електронен канал и за връчване на съобщения. На осн. чл. 38а ал. 3 ГПК този достъп следва да се осигури служебно и за настоящата инстанция, съответно да се съхрани и направения избор на страните за уведомяване по този ред.

Наред със служебния достъп, тези пълномощници следва да се предупредят и за фикцията за връчване по чл. 41а ал.1 ГПК, приложима при ползване на портала за комуникация със съда.

По доклада на въззивния съд:

Въззивникът – ищец К. И. Р., чрез адв. М., излага оплаквания по всички възможни пороци на съдебния акт. Позовава се на неоснователно отказано допускане на поискана експертиза за проверка на отчетените в счетоводството данни по извършена наемна операция, въпреки констатирана нередовност на записите по другите задължения (невярно осчетоводено плащане на дивидент). Сочи, че именно непълнотата на доказателствата относно пазарните наеми е осуетило необходимата корекция в отчета на приходната операция и е довело до необоснования извод за липса на нарушения при ценообразуването по фактурата за наем на недвижим имот – сделка, приета за такава със свързано лице. Подробно излага съображения за значението на пазарния, а не договорения при неясни условия (без изричен договор, без индивидуализация на предоставени площи и начин на формиране на цена) и между свързани лица наемател е дружество, контролирано изцяло от сина на син на съдружник и служител на дружеството наемодател) приход.

Счита, че тези обстоятелства са налагали(противно на преценката на първата инстанция) допълнителна проверка с независима съпоставка на уговорения наем с пазарния, без която не би могло обосновано да се приеме счетоводния отчет на прихода, съответно и редовността и достоверността на отразяването им върху финансовия резултат и чистия актив в междинния счетоводен баланс, определящи спорния размер на дела на изключения съдружник.

Поддържа доказателствено искане за допускане на отказаната експертиза с подробно формулирани задачи. Отделно въззивникът е посочил и неправилно приложен закон при разглеждане на акцесорното му искане. Счита, че след като настъпил момента на възникване на вземането на изключения съдружник и размерът му е бил определяем, бездействието на дружеството го поставя в забава за задължението му да изготви счетоводните документи, и ги предостави на съдружника и да му изплати дължимата равностойност.

Въззиваемото дружество „ДИЗЕЛ-Р.“ ООД, чрез пълномощник адв. Г., оспорва оплакванията с доводи за правилно установени факти и законосъобразни изводи за остойностяване на дължим дружествен дял въз основа на счетоводно отразяване на реални, а не хипотетични стопански операции. Позовава се на заключението на експерта, съпоставил данни от баланса с документацията на дружеството и периодично оповестявана информация за данъчни цели. Счита, че спорната наемна сделка е била отразена съответно на действителния приход, а нито свързаността на договарящите се, нито липса та на писмен договор само по себе си могат да установят занижаване на приход или невярно осчетоводяване. Излага доводи за принципно необосновано искане на въззивника за преизчисляване на други стойности на възможни приходи, доколкото законът определя начина на изчислени по действително постигнати икономически показатели, а не на хипотетични пазарни стойности, който биха могъл потенциално да бъдат 2 постигнати при други наемни условия. В тази връзка се отрича твърдяното процесуално нарушение по попълването на делото с доказателства и оспорено искането за събиране на експертизата, насочена към създаване на алтернативен хипотетичен икономически модел, а не на реалния чист актив на предприятието. Подробно са коментирани и оплакванията за индикиране на нередовност на счетоводството поради липса документи, за които не само е бил изтекъл срок за съхранение, но и записите по тях са били съобразени вече в интерес на самия ищец. Оспорени са и доводите по акцесорната претенция за лихва, като въззиваемия обосновава подробно липсата на фактически състав на забава след изискуемост при липса на законоустановен падеж.

По доказателствата:

Доколкото въззивника се позовава на неправилно установен факт на балансови стойностите на активите и задълженията и изведен въз основа на тях размер на дружествен дял на съдружник, поисканата от него експертиза налага преценка на оплакването за процесуално нарушение, попречило на въззивника да събере доказателството в първата инстанция( чл. 266 ал. 3 ГПК).

Още в исковата си молба, ищецът е обосновал искане за проверка на счетоводните данни, като е заявил съмнения по редовността на воденото счетоводство и по-конкретно за целенасочено отклоняване от изисквания на чл. 24 от ЗСч в насока ощетяването му като съдружник. Съответно и наред с общата задача за изчисляване на равностойност на дела на изключен съдружник по реда на чл. 125 ал.3 ТЗ, е било заявено изрично и искане за проверка от експерта на съответствие на счетоводните записи, отразени в междинния баланс със стандартите и законовите изисквания и конкретно на тези, произтекли от сделки със свързани лица, чието съдържание се отклонява от пазарни цени с цел намаляване на чиста стойност на имуществото. В допълнителна искова молба същото искане се поддържа и след конкретизиране на действия, предназначени за преливане на иначе печеливша дейност към новосъздадено от свързано лице (внук и син на останалите съдружници), довършващо изпълнение на договорени по-рано кораборемонтни услуги и получило и ползването на оборудваната производствена база. Това първоначално доказателство е било допуснато и назначеният експерт е изготвил заключение въз основа на наличните в счетоводството и обявявани периодично в НАП и ТР документи. При обсъждането на констатациите на вещото лице в съдебно заседание на 19.03.2026г(л.158 от делото), пълномощникът на ищеца е заявил че не възразява по заключението, но по повод установени в него данни за намаляване на печалба с изплатени дивиденти, съдебното дирене е било продължено за изясняване на въпроса относно спорно съдържание на протоколи, ползвани от вещото лице. В това заседание не е бил поставен въпрос относно размера на наема, осчетоводен като приход за м. януари 2023г.

Едва в следващото заседание, насрочено на 16.04.2026г., адв. М. е депозирала ново искане за допускане на оценителна експертиза на наетия производствен обект за определяне на пазарна стойност на наемна цена към момента на договаряне, посочен в счетоводно отчетена фактура(л.187, л.195 гръб). Със същото искане са посочени и други поискани доказателства, касаещи други сделки и плащания, които пълномощникът е обосновал като предмет на нова 3 счетоводна експертиза със задача съставяне на алтернативен междинен баланс (без спорните плащания на дивидент и със отклонените към свързано лице плащания). С определение №759/07.05.2026г. съдът е отказал допускането на оценката на наема, като е обосновал, че установяване на подобно обстоятелство няма отношение към предмета на делото, тъй като преоценка на съществен елемент от договора би представлявала неоснователна намеса във чуждо правоотношение, а по делото вече са събрани доказателства за съобразяване на сделката в баланса на обвързаното с издадената фактура дружество.

Въззивният съд намира, че нарушение на процесуалните права на въззивника при този отказ не е допуснато, тъй като не са били налице предпоставки за допълване на първоначалното заключение по този въпрос.

Вярно е, че ищецът изначално е изразил съмнение относно счетоводното отразяване на сделки със свързани лица(каквото е дружество-наемател, контролирано от роднина на управляващия орган на наемодателя), но по същество искането му не се отнася до проверка на осчетоводяването на вече установена сделка. Както е посочил и първоинстанционния съд, доказателствата за фактуриран наем и отразяване на прихода за наемодателя в съотвествие със документирано във фактурата съдържание, вече са били проверени с неоспорено заключение на счетоводен експерт. Предприетото ново доказване има за цел да установява нещо различно от документираната в предприятието сделка и съответно да послужи за коригиране на първичните счетоводни данни с размери на приход, който не е получен защото не е бил договорен(въпреки че пазара го е позволявал). Пропуснатите възможности за получаване на изгоди обаче не могат да се отнесат към имуществените последици от прекратяването на членството на ищеца, тъй като не са част от текущата дейност, отразявана в междинен баланс. Затова и настоящия състав споделя крайната преценка за неотносимост на въпросите относно пазарни нива на наеми към момента на удостоверяването на съгласието на дружеството за конкретен размер на наема като издател на фактурата.

Респективно и изготвянето на алтернативен баланс, отразяващ потенциално възможните(очаквани от съдружника по пазарни нива на търсене на имоти), но неполучени от дружеството горници над фактически реализирани по удостоверена от органите на дружеството сделка не би могло да послужи за определяне на дял по чл. 125 ал.3 ТЗ. Поисканата оценителна експертиза и обусловено от нея допълване на счетоводната експертиза не следва да се допуска.

Наред с експертизата, въззивникът е поискал и събиране на писмени доказателства, които не е приложил към жалбата си. Част от тях се отнасят до вписвания по партиди на търговски дружества(данни за съдружници, управители и капитал), които са общодостъпни и не следва да се доказват отделно. Другите документи са посочени като съставени от ответника с оглед фактуриране и осчетоводяване на приход от наем. Изброени са аналитични регистри, счетоводни записи, банкови извлечения, дневници по ЗДДС и справки за приходи от наеми и други документи (протоколи, заявки или др.), съставени при предоставянето на ползването на нает имот. Посочените счетоводни книжа съответстват именно на изследваните от вещото лице в първата инстанция намерени в предприятието документи, а съществуването на 4 други документи, различни от фактурата, не е било потвърдено. При липса на оспорване на констатациите на експерта, не се налага допълнително събиране на предмета на извършеното вече изследване. Така заявеното доказателствено искане не следва се уважава.