Определение № 16853 от 10.04.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16853 гр. София, 10.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110176650 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на ФИРМА против Д. П. Л. и В. П.

В.. Препис от исковата молба и приложенията към нея са били редовно връчени на ответниците, като в указания срок са постъпили писмени отговори.

В исковата молба е направено искане за привличане на трето лице помагач на страната на ищеца – ФИРМА, като правният интерес от искането е обоснован с факта, че за отопляемия обект има въведено дялово разпределение, което се извършва от посоченото дружество. Искането е своевременно направено и се явява основателно. За да стигне до този извод, съдът съобрази, че за ищеца е налице правен интерес от привличането на търговеца, извършващ отчитане на потребената топлинна енергия, доколкото евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресно притезание от страна на ищеца. На основание чл. 190, ал. 1 ГПК третото лице-помагач следва да представи и посочените от ищеца документи.

В отговора на исковата молба, подаден от Д. П. Л. е наведено възражение за частична недопустимост на производството против нея, доколкото в подаденото от нея по ч.гр.д. № 8461/2024 г. възражение по чл. 414 ГПК същата е признала задълженията за главници по издадената заповед за изпълнение в размер на 120,20 лева – главница за топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., и сумата в размер на 11,43 лева – главница за услугата „дялово разпределение“ за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., като с възражението е оспорена само дължимостта на лихви за забава върху главниците.

При извършена служебна проверка съдът констатира, че посоченото от ответницата Д. Л. кореспондира със съдържанието на подаденото от нея възражение по чл. 414 ГПК, поради което производството по подадената от ФИРМА срещу Д. Л. искова молба, с която са предявени обективно съединени искове за признаване за установено, че ответницата дължи сумите, както следва: 120,20 лева – главница за топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., и сумата в размер на 11,43 лева – главница за услугата „дялово разпределение“ за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., следва да бъде прекратено на основание чл. 130 ГПК.

Съдът, констатира, че исковата молба е нередовна, но за процесуална икономия намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.

1

На ищеца следва да бъдат дадени указания да приведе петитума на исковата си молба по отношение на предявения срещу В. П. В. иск за признаване за установено, че същата дължи суми за услугата „дялово разпределение“ в съответствие с издадената срещу нея заповед за изпълнение.

Писмените доказателства, приложени към исковата молба, следва да бъдат приети по делото, тъй като са относими и допустими за изясняване на спора от фактическа страна.

Следва да бъде отложено произнасянето по доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-техническа до първото по делото открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството срещу Д. П. Л. по предявените от ФИРМА искове с правно основание чл. 422, ал. 1, ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за признаване за установено, че ответницата дължи сумите, както следва: 120,20 лева – главница за топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., и сумата в размер на 11,43 лева – главница за услугата „дялово разпределение“ за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 417352/23.12.2024 г., подадена от ФИРМА.

У К А З ВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите на исковата си молба, като приведе петитума на исковата си молба по отношение на предявения срещу В. П. В. иск за признаване за установено, че същата дължи суми за услугата „дялово разпределение“ в съответствие с издадената срещу нея заповед за изпълнение.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната в посочената част.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице-помагач на страната на ищеца – ФИРМА, със седалище и адрес на управление: АДРЕС.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 21.05.2025 г. от 11:45 часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а ищецът – с препис и от отговора на исковата молба и приложенията към него.

СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Ищецът ФИРМА твърди, че между него и ответниците, като собственици на топлоснабден имот, е възникнало облигационно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди за по отношение на топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС. Твърди, че за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. е доставил топлинна енергия на ответниците, като ответницата В. В. не била заплатила дължимата за това цена в общ размер от 120,20 лева, както и сумата от 11,43 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г.;

2 ответницата дължала и обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава в размер на 13,86 лв. за периода от 15.09.2022г. – 27.06.2024 г., както и сумата от 2,14 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху сумата дължима за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. до 05.02.2024 г.

Ответницата Д. Л. дължала суми за обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава в размер на 13,86 лв. за периода от 15.09.2022г. – 27.06.2024 г., както и сумата от 2,14 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху сумата дължима за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. до 05.02.2024 г.

Ищецът сочи също така, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ФИРМА на потребители в гр.София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР и публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г., според които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за толинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според общите условия, обезщетение за забава се начислявало само след издаване на изравнителните сметки в края на отоплителния сезон и незаплащането им в 45-дневен срок. Ответникът използвала доставената му топлинна енергия през процесния период. До момента обаче ответниците не били погасили задълженията си.

Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намирал имотът на ответника, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с ФИРМА. Според чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – ФИРМА на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. За имота на ответниците били издавани такива изравнителни сметки.

Предвид изложеното, моли съда да осъди ответниците да му заплатят горепосочените суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците.

В депозирания от ответницата Д. П. Л. отговор на исковата молба е релевирано възражение за частична недопустимост на исковото производство срещу нея, доколкото същата не била оспорила дължимостта на сумите за главници, поради което моли производството в тази част да бъде прекратено. По отношение на претендираните с исковата молба лихви за забава, същата сочи, че исковете били неоснователни, доколкото ищецът не бил отправил покана за плащане на сумите след издаване на изравнителните сметки. Сочи, че за заплащането на услугата „дялово разпределение“ не бил уговорен падеж, поради което също се дължала покана. Прави 3 възражение за изтекла погасителна давност. По изложение съображения моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В депозирания от ответницата В. П. В. отговор на исковата молба се навеждат възражения за неоснователност на исковете. Сочи, че лицето С. Г. Л. била подала молба за откриване на индивидуална партида до ищцовото дружество, който бил приел предложението за сключване на договора, поради което облигационно правоотношение било налице само между ищеца и С. Л.. Излага съображения за недължимост на претендираните обезщетения за забава, доколкото не била изпаднала в забава, тъй като липсвала покана за плащане от страна на ищеца. Към исковата молба била представена фактура от 31.07.2023 г., издадена на трето за спора лице, а не на името на ответницата, поради което не можело да се счете, че сумата била претендирана от нея. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1, ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца, че негова е тежестта да докаже правопораждащи факти, а именно: 1. по исковете за главници - че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

УКАЗВА на ответницата В. П. В. в срок до първото по делото открито съдебно заседание да уточни дали оспорва доставянето на топлинна енергия в процесния в имот в твърдените количества с оглед възражението й срещу допускането на съдебнотехническа експертиза.

ПРИЕМА представените доказателства по делото. от ищеца писмени документи като писмени

ОТЛАГА произнасянето по доказателствените искания на ищеца за допускане на експертизи до първото по делото открито съдебно заседание и изясняване твърденията на страните.

ДА СЕ ПРИЗОВЕ третото лице помагач, като му се връчат служебно изготвени преписи от исковата молба и приложенията към нея, както и препис от настоящото определение.

УКАЗВА на третото лице помагач, че до датата на заседанието може да вземе становище по предявените искове и по направените доказателствени искания, както и да посочи и представи доказателства по делото.

На основание чл. 190, ал.1 ГПК ЗАДЪЛЖАВА третото лице-помагач ФИРМА до датата на насроченото съдебно заседание да представи всички документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия през процесния период за абонатен №******, в това число изравнителни сметки, от които да е видно каква е разликата 4 между прогнозно начислените в данъчните фактури суми за ТЕ и реалния разход на ТЕ за топлоснабдения имот през отделните месеци, документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение; документи, удостоверяващи датата на връчването на изравнителните сметки на представител на етажните собственици; протоколи за неосигурен достъп на служител на фирмата за дялово разпределение за отчет на измервателните уреди в процесната сграда /ако такива са били съставени/ и документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение, като при неизпълнение на това указание го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за които третото лице-помагач е създало пречки за събиране на допуснати доказателства, а именно може да приеме за доказано, че за процесния период не са били съставяни такива документи.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.