Решение № 16 от 19.01.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Перник, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Катя В. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20221720201029 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление №42-0001271/16.05.2022г., издадено от директор на РД „АА“, гр. София, на „Интерспийд Транс“ ООД, ЕИК ****, представлявано от Й.Н.Й. - управител, е наложена имуществена санкция в размер 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози за това, че на 01.04.2022г., около 13.30 часа, в град Перник, в сградата на ОО АА – Перник, при извършване на комплексна проверка на дружеството, притежаващо лиценз на Общността за международен превоз на товари с №17729, валиден до 05.07.2027г., се установило, че превозвачът е разпоредил извършване на международен превоз на товари в периода от 23.07.2021г. до 07.12.2021 с товарен автомобил с рег. № ****, кат N3 от водача С.Д.К., без същият да отговаря на изискването да притежава валидно Удостоверение за психологическа годност – нарушение на чл.57, ал.1 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. на МТС.

Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от „Интерспийд транс“ ООД, представлявано от управителя Й.Й., чрез пълномощник – адв. К. А., с която моли за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно. Релевира възражения, че същото е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и в нарушение на материалния закон, в подкрепа на което се излагат подробни съображения.

В съдебно заседание тезите в жалбата се поддържат и допълват от пълномощника на жалбоподателя – адв. А., която пледира за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, както и за присъждане на направените от жалбоподателя разноски.

1

Административнонаказващият орган – директор РД „Автомобилна администрация“ – София в съпроводителното писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 01.04.2022г. в сградата на ОО „Автомобилна администрация“ – Перник, намираща се на ул. Отец Паисий №2 била извършена комплексна проверка на дейността на превозвача - „Интерспийд Транс“ ООД. Проверката била възложена на свид. И. Т. и А. С. - инспектори в РД „Автомобилана администрация“ – София към ИА“АА“. Установено било, че Ю.дическото лице притежава лиценз на Общността за международен превоз на товари с №17729, валиден до 05.07.2027г. В хода на проверката, въз основа на предоставените документи и след справка в информационната система на ИА „АА“ контролните органи установили, че в периода от 23.07.2021г. до 07.12.2021 с товарен автомобил с рег. № ****, кат N3, е извършван международен превоз на товари, както и че водачът - С.Д.К. не е притежавал в същия период валидно Удостоверение за психологическа годност.

Констатациите си инспекторите обективирали в Констативен протокол за извършена комплексна проверката от 01.04.2022г.

Въз основа на тях инспектор А. С. приел, че превозвачът е нарушил разпоредбата на чл.57, ал.1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС, тъй като е допуснал до управление на превозното средство за международни превози на товари водач без удостоверение за психологическ а годност. С оглед направения извод на 01.04.2022г., в присъствието на законния представител на търговското дружество, образувал срещу

ЮЛ административнонаказателно производство със съставяне на АУАН №317888/01.04.2022 г..

При предявяване на акта управителят на „Интерспийд Транс“ ООД Й.Й. вписал, че допълнително ще депозира писмени възражения.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили такива.

На 16.05.2022г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози наложил на ЮЛ имуществена санкция в размер три хиляди лева за горепосоченото нарушение.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля И. И. Т., както и от приетите писмени доказателства: АУАН №317888/01.04.2022 г., Констативен протокол за извършена комплексна проверката от 01.04.2022г, справка в Регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване за С.К., свидетелство за управление на МПС №283962020, валидно до 2023г., контролен талон към него, карта за квалификация на водач на МПС, валидна 2 до 14.07.2023г. и удостоверение за психологическа годност №516699, издадено след проверката - на 12.12.2021г., длъжностна характеристика и заповед № РД – 08-30 от 24.01.2020г. на МТИТС.

Събраните доказателства са еднопосочни в съдържанието си, протИ.речия помежду им не се установяват, поради което съдът ги кредитира изцяло. Установените чрез тях факти не са спорни по делото. Въз основа на тях от правна страна съдът намира следното:

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 57, ал.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Същата установява задължение за лицето по чл.2, ал.1 да допуска до управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни.

Правилото за поведение е регламентирано и в законовата норма - чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози, послужила като основание за наказване, която предвижда глоба или имуществена санкция за този, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.

В разпоредбата на чл.58, ал.1 от Наредба

№11/31.10.2002г. са установени изискванията към водачите на превозни средства, извършващи международни превози на пътници и товари, и едно от тях /т.3/ е да притежават валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал. 1, т.2 от Закона за движението по пътищата .

Визираният нормативен акт е Наредба №36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, издадена от МТ, в която, в чл.8, ал.1, е регламентирано изискването за наличие и представяне на горепосочения документ при постъпване на работа като водач на автомобил за обществен превоз на пътници и товари. Към датата на нарушението, а и към датата на издаване на обжалваното наказателно постановление нормата на чл.8, ал.2 от същата наредба предвижда срок на валидност на документа - три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл.1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година.

По делото не е спорно, че към датата на нарушението последно издаденото на водача С.К. удостоверение за психологическа годност е било с изтекла валидност /до 23.07.2021г./

Основателни са възраженията в жалбата, че разпоредбата на чл.8, ал.2 от Наредба № 36/2006 г., в действащата към датата на извършване на вмененото нарушение редакция е в колизия с други разпоредби в националното законодателство, установяващи срока на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство. В чл.12, ал. 2, вр. с чл. 13, ал. 1, т.

3

4 от Наредба №І-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и валидност на СУМПС, за категориите, позволяващи превоз на товари, валидността на СУМПС е пет години. Такъв срок на валидност на документа е определен и в чл.51, ал.4 от ЗБЛД.

Основателно в тази връзка е и позоваването на официално изявление на Европейската комисия от 15.07.2021 г., в което е указано, че "В Директива 2006/126/ЕО относно свидетелства за управление на превозни средства се определят условията за издаване, подновяване или замяна на европейски свидетелства за управление на моторни превозни средства, по-специално минималните стандарти за физическа и психологическа годност.

Следователно психологическата годност на притежателите на свидетелства за управление, които упражняват дейност като професионален водач, вече е установена при издаването и подновяването на свидетелството за управление.

Няма причина да се предполага, че професионалните дейности по управление на превозни средства пораждат конкретни опасения за пътната безопасност, които предвиденият в Директива 2006/126/ЕО преглед за психологическа годност не може да разсее. Освен това налагането на по-строги минимални стандарти за психическа годност на българските професионални водачи ги поставя в по - неблагоприятно положение. Това протИ.речи на целта за избягване на неравни условия на конкуренция за тези водачи, която Директива 2003/59/ЕО се стреми да гарантира. Въз основа на това Европейската комисия счита, че свидетелството за психологическа годност, което се изисква за професионалните водачи, протИ.речи на Директива 2006/126/ЕО и Директива 2003/59/ЕО" . Според чл.7, пар. 3, б. "б" от Директива 126/2006/ЕО свидетелството за управление на МПС е с временен характер и държавите – членки могат да определят срока му на валидност, включително по медицински причини, но това следва да е съобразено с този период.

Следователно, с ъгласно регламентацията на този въпрос, дадена в Директива 2006/126/ЕО, водачите са психологически годни, когато притежават валидно свидетелство за управление на МПС и дори да е установен срок на валидност на коментирания документ, то той не може да бъде по-кратък от срока на валидност на СУМПС. Директивите на ЕС, подлежащи на транспониране в националното законодателство на държавитечленки за постигане на определените цели, са с приоритет пред нормите на вътрешното право, които са в протИ.речие с тях по силата на принципа на „директен ефект“. С оглед на това, въведеният с нормата на чл.8, ал.2 от Наредба №36/2006г. тригодишен срок на валидност на удостоверението за психологическа годност на водачите се явява неприложим.

В случая приетото като писмено доказателство по делото заверено копие на СУМПС на водача установява, че към сочения период на нарушението С.К. е разполагал с валидно издадено СУМПС от съответната категория. По тези съображения вмененото нарушение не е извършено и наказателното постановление подлежи на отмяна като издадено в нарушение на закона.

Извън изложеното с НАРЕДБА за изменение и допълнение на Наредба №36 от 15.05.2006 г. /обн. ДВ, бр.84 от 2022г., в сила от 21.10.2022г./ нормата на чл.8, ал.2 от Наредба №36 от 15.05.2006г. е изменена, като регламентира, че удостоверението за психологическа годност е безсрочно. Същевременно, 4 съгласно §6, преходна разпоредба на същия нормативен акт, в алидните удостоверения за психологическа годност, издадени преди влизане в сила на тази наредба, стават безсрочни и запазват валидността си при условията на § 2, т. 4 относно чл. 8, ал.7. Видно е, че след издаване на наказателното постановление и преди приключване на съдебното производство е последвала по-благоприятна нормативна разпоредба, която е приложима на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН. Смисълът на изменението е за безсрочност в рамките на срока на валидност на свидетелството за правоуправление на МПС и тъй като по делото безспорно се установи, че водачът е притежавал валидно такова свидетелство, то вмененото нарушение на превозвача п о чл.