Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1141 от 11.05.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 2823/2025
Вид
Решение № 1141
Подписан
11.05.2026
Състав
КРИСТИЯН АНТОНИЕВ ПОПОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1141 гр. Бургас, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря ЗОЯ Г. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20252120102823 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба от Д. Я.

Ч. с ЕГН **********, срещу И. С. Г. с ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 5000/пет хиляди/ лева, представляваща имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, задна врата, задна броня, предна врата, причинени от ответника вследствие на осъществено от него на *** ПТП, ведно със законната лихва за забава от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е собственик на товарен автомобил *** с рег. № ***. На *** синът на ответника отишъл с автомобила до центъра на селото, в което живеят, влязъл в заведение и оставил автомобила отключен и с контактния ключ на таблото. След малко чул, че автомобилът потегля и разбрал от свидетели, че ответникът се е качил в товарния автомобил и е потеглил с него. Ответникът предизвикал самостоятелно ПТП, блъснал се в крайпътна ограда, след което се върнал с автомобила при сина на ищеца и напуснал местопроизшествието, тъй като бил неправоспособен. Пристигналите полицейски служители съставили протокол за ПТП и АУАН. Твърди се, че причинените на автомобила вреди, изразяващи се в ударена предна броня, задна броня, задна дясна врата, предна дясна врата, възлизали на 5000 лева. Представят се писмени доказателствени средства и се правят доказателствени искания. Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от назначение на 1 ответника особен представител, който оспорва иска като неоснователен и недоказан по основание и размер. Твърди се, че няма никакви доказателства, относно твърдението, че ответникът е управлявал автомобила и е причинил ПТП и противоправното му поведение. Излага се,че приложения към исковата молба протокол за ПТП е съставен четири часа след произшествието и няма обвързваща съда доказателствена сила. Оспорва се твърдението, че поведението на ответника е довело до увреждането поради наличието на голям времеви интервал от ПТП до съставяне на протокола от органите на реда. На следващо място се посочва, че е налице съпричиняване, тъй като автомобилът е бил оставен отключен с ключ на таблото, без надзор на обществено място, които действия представляват груба небрежност. Моли се за отхвърляне на исковете и се претендират разноски.

В съдебно заседание, ищецът поддържа исковете.

Ответникът чрез назначеният особен представител в съдебно заседание оспорва исковете.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения Протокол за ПТП № *** от *** г. на *** в с. ***, ул. ***, товарен автомобил *** с рег. № *** собственост на ищеца, с водач – ответника, при движение с несъобразена скорост допуска самостоятелно ПТП в ограда на дом 41, като по автомобила са нанесени следните щети - „ударена предна броня, задна броня, задна дясна врата и предна дясна врата“.

От показанията на разпитаният по делото свидетел Д. Ч. Д. – син на ищеца се установява, че на *** паркирал колата на ищеца на центъра на с. *** пред магазин. Не я заключил. Пред магазина имало няколко човека, като един от тях влезнал в магазина и казал на свидетеля, че И. Г. е запалил неговата кола и е потеглил. К. А. го видял лично. След това свидетелят с бащата си и още едно лице започнали да търсят ответника. Намерили го до колата, която блъсната в една къща и в оградата с циментови колове. Изкарали колата, с маневри напред-назад, като установили, че същата има множество повреди.

Оградата била съборена. Пристигнали полицаи, които съставили протокол.

Кормилната уредба на автомобила била увредена, поради което с пътна помощ, автомобилът бил откаран от произшествието. Видимо колата била смачкана – около бронята, странично, изкривени мостове и щанги.

Съдът кредитира показанията на свидетеля. Същите съответстват на останалия доказателствен материал и са логични и непротиворечиви.

Ответникът не ангажира доказателствени средства за провеждане на насрещно доказване, поради което съдът дава вяра на свидетелските показания в пълнота.

От заключението по допусната съдебно-техническа експертиза се посочва, че общо стойност на ремонта е в размер на 1424,51 лв., а общо стойността на ремонта с резервни части и консумативи след овехтяване е в 2 размер на 517,20 лв.

От заключението по допуснатата повторна съдебно-техническа експертиза се установява, че същото е изготвено при ограничена доказателствена основа, тъй като автомобилът е бил вече ремонтиран и не е била възможна непосредствена проверка на уврежданията в първоначалния им вид. Налице е противоречие между: описаните в протокола за ПТП увреждания и по-късно калкулираните и снимково подкрепени ремонтни позиции. Експертизата установява реален увреден профил в: предната лява ъглова зона; задната зона, с акцент вдясно; задната странична панелна зона.

Установява се, че уврежданията обхващат предна броня, ляв фар, преден ляв мигач, ляв калник, задна броня и задна странична панелна зона. Не се установява еднозначно наличие на процесни увреждания по предна дясна и задна дясна врата в степента, в която същите са описани в протокола за ПТП.

Според това заключение стойността на възстановителния ремонт на установимите по делото увреждания възлиза на 2 477,58 лв. без ДДС, респективно 2 973,10 лв. с ДДС.

Следва да бъде дадена вяра на стойността на извършения ремонт посочена в повторната експертиза, тъй като констатациите в нея са извършени въз основа на реалната калкулация извършена от сервиза на *** чрез системата ADATEX.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки закона, съдът достигна до следните правни изводи:

Елемент от фактическият състав на иска по чл. 45 ЗЗД е извършване на противоправно деяние, т. е. такова действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на субективните права. Вредата по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитените от закона права и интереси на увредения. Следва да се установи и причинно – следствена връзка между настъпилите вреди и противоправното деяние. Вината на основание чл.

45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното, в случай че се установят другите предпоставки.

Протоколът за ПТП издаден от органите на МВР е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП.

Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Така се приема и в практиката на върховната съдебна инстанция – Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о. и др.

В настоящия случай издаденият от полицейските органи протокол за ПТП е подписан от ответника, без възражения, което представлява извънсъдебно признание за фактите удостоверение в него. От документа се установява, както настъпилото ПТП, ката и вредите по автомобила. Дадените свидетелски показания, съответстват изцяло с фактите отразени в протокола 3 от ПТП. Свидетелят по делото установи, че ответникът противоправно се е качил в чуждия автомобил. Установи се също така, че при осъществяване на действията на органите на МВР ответникът е присъствал. При това положение съдът намира, че от съвкупния доказателствен материал е установен механизмът на ПТП, като част от деянието на ответника, което е противоправно, тъй като нарушава правото на собственост на ищеца върху процесния автомобил. Освен, че е използвал превозното средство, без съгласието на собственика, ответникът е нанесъл щети по него, които се дължат на това, че същият не е положил грижата на добрия стопанин – излизайки от платното за движение, блъскайки ограда и висок бордюр. С доказаността на тези факти се установява и причинно-следствената връзка, която съществува между описаното поведение на ответника и вредите върху автомобила.

Вредите нанесени на превозното средство се установиха, както от протокола за ПТП, гласните доказателствени средства и приетите по делото заключения. Увреждането на вещта само по себе представлява вреда, като е без значение дали ищецът е заплатил ремонтът. Съобразно материалната доказателствена сила на протокола от ПТП издаден от орган на МВР, съдът е длъжен в мотивите да приема за установени вредите отразени в него, тъй като това представлява факт, който длъжностните лица са констатирали на място.

Без успешно провеждане на оспорване по чл. 193 ГПК, съдът не може да не се съобрази с констатациите в документа, дори и същите да не съответстват на останалия доказателствен материал. В това се състои неговата материална доказателствена сила. Оспорване по този ред не е предприето от ответника в предвидения за това срок.

Стойността на вредите е установена от приетото по делото заключени в неговата оценъчна част.

Съдът намира направеното възражение за съпричиняване е неоснователно. Съпричиняване на вреди от пострадалия е налице когато за настъпването на вредата са допринесли най-малко две лица – деликвентът и увреденият. Имаме обща каузалност, две причини за настъпването на вредата – едната от деликвента, а другата – от увредения. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантна вината на пострадалия.

Основание за намаляване на застрахователното обезщетение е налице, когато с действието или бездействието си увреденият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици. Тежестта да докаже релевираното възражение е на ответника, като в настоящия случай от събраните по делото доказателства не се установи такова поведение. Това е така защото увреденият в настоящия случай е собственикът на автомобила, който не е бил водач към момента на осъществяването на деликта. Действително ако собственикът остави автомобила отключен с контактен ключ на таблото, това поведение би допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Но в настоящия случай не може да се направи такъв извод, тъй като водач на автомобила е било друго лице, а не увреденият – собственикът, чието поведение не допринася за 4 настъпване вредите, ако се вземе за критерий теорията за адекватната причинна връзка – тази която съществува обикновено (типично) при резултата от даването на автомобила на сина си.

При това положение предявения иск следва да се уважи за сумата в размер на 2973,10 лв. В останалата част същият следва да се отхвърли като неоснователен.

По отношение на иска за мораторна лихва, съдът намира, че същият следва да бъде уважен за сумата от 275.18 лева като за разликата до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен. Това се обуславя от отхвърляне на част от предявения главен иск, което влече и съответно отхвърляне на съразмерната част от предявения иск за мораторна лихва. Тя се дължи за дължи за периода от 15.08.2024г. до датата на предявяване на исковата молба, тъй като падежът на задължението за непозволено увреждане съвпада с датата на деликта и не е необходима покана, за да изпадне длъжника в забава съобразно чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД И. С. Г. с ЕГН **********, да заплати на Д. Я. Ч. с ЕГН **********, сумата от 1520,12 евро, представляваща имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, задна врата, задна броня, предна врата, причинени от ответника вследствие на осъществено от него на 15.08.2024г. ПТП, както и за сумата в размер на 140,70 евро лихва за забава за периода от15.08.2024г. до датата на предявяване на исковете, както и лихвата за забава върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от 5000 лв. за обезщетение и съответно 467 лв. за мораторна лихва за периода от 15.08.2024г. до датата на предявяване на исковете, като неоснователни.