Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 222 от 31.07.2026, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 163/2026
Вид
Решение № 222
Подписан
31.07.2026
В сила
31.07.2026
Състав
ФИЛИП ЖЕЛЯЗКОВ ФИЛИПОВ, Васил Георгиев Чамбов, ДАНИЕЛА КОЛЕВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. ХАСКОВО, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VIII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

В. Г. Чамбов при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ДИМИТРОВА-ШАЛАМАНОВА в присъствието на прокурора А. П. С. като разгледа докладваното от В. Г. Чамбов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265600600163 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от адв. В. Л., служебен защитник на подсъдимия С. А., против Присъда № 3/15.01.2026 г., постановена по НОХД № 734/2025 г. по описа на Районен съд- Хасково, с която подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т.7, вр. чл. 194, ал. 1. вр. чл. 28, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 7 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. С обжалваната присъда подсъдимият е осъден да заплати и направените в хода на досъдебното производство разноски в общ размер на 115.65 евро.

В жалбата са изложени съображения, че обжалваната присъда е постановена при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че авторството на инкриминираното деяние е останало недоказано в хода на производството и поради това, подсъдимият следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Искането към въззивната инстанция е да отмени атакуваната присъда и вместо това да постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл. 195, ал. 1, т.7, вр. чл. 194, ал. 1. вр. чл. 28, ал. 1 от НК.

1

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура Хасково оспорва въззивната жалба, като счита същата за неоснователна. Излага съображения, че въведените във въззивната жалба оплаквания са бланкетни, без конкретно да е посочено в какво се изразяват твърдените нарушения на материалния закон и какви са допуснатите процесуални нарушения. Счита, че обжалваната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и отстраними, а наложеното наказание намира за правилно определено и справедливо. Поради това пледира за потвърждаване на обжалваната присъда на Районен съд Хасково, като правилна и законосъобразна.

В съдебно заседание подсъдимият С. М. А. не се явява, като не е намерен на посочените от него адреси, местоживеенето му в страната не е известно, а след извършеното издирване не е установено. Същият е представляван от служебен защитник адв. В. Л.. Последният поддържа въззивната жалба и излага съображения за недоказаност на авторството на инкриминираното деяние. Счита, че първоинстанционният съд е базирал осъдителната си присъда единствено на косвени доказателства, които не установявали безспорно съпричастността на подсъдимия с деянието, за което му е повдигнато обвинение. Поради това се иска от въззивната инстанция да отмени обжалваната присъда и вместо нея да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невинен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Окръжен съд Хасково, като взе предвид събрания доказателствен материал, обсъди доводите на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – Хасково, с който е повдигнато обвинение на подсъдимия С. М. А. за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т. 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 28, ал. 1 от Наказателния кодекс, за това, че на 12.06.2025 г. в град Х., отнел чужди движими вещи - 1 бр. черна на цвят чанта, платнена с презрамка с надпис „SNSY DSGN STUDIF“ с два ципа, на стойност 10,50 лева; 1 бр. мобилен телефон, марка „Xiaomi“, модел „MIUI 9 SE“ с IMEI 1: ********** и IMEI 2: *************, на стойност 70 лева; сумата от 50 лева и 8 бр. секретни ключа, от които 2 бр. с надпис „METAL“, 2 бр. с надпис „CANAS“, 1 бр. с надпис „YETI“, 2 бр. с надпис „JMA“ и 1 бр. с надпис „DAF“, всички на стойност 44 лева, от владението на М. Б. К. от гр.Х., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и случаят е немаловажен.

Настоящият състав на Окръжен съд Хасково намира, че в обстоятелствената част на така внесения пред Районен съд Хасково обвинителен акт липсва изложение на съществени факти, които са част от фактическия състав на изпълнителното деяние на престъплението, за което подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност, а именно факти, обуславящи извода, че конкретният случай е „немаловажен“ по смисъла на чл.

195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 93, т. 9 от НК.

2

Съгласно повдигнатото обвинение подсъдимият е предаден на съд за квалифициран състав на кражба, при който немаловажността на случая е елемент от фактическия състав на престъплението. За да бъде изпълнено изискването на чл. 246, ал. 2 от НПК и за да бъде очертано в необходимата степен обвинението, в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да бъдат изложени фактическите обстоятелства, въз основа на които прокурорът приема, че конкретното деяние не представлява маловажен случай. В случая такива фактически твърдения липсват изцяло. Прокурорът се е ограничил до заключението, че „случаят е немаловажен“, без да изложи факти, от които да може да се направи извод, защо конкретното деяние се отличава с такава степен на обществена опасност, която изключва приложението на чл. 194, ал.

3 от НК и обуславя квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК.

В обстоятелствената част на обвинителния акт задължително следва да се посочат фактите, които очертават съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в него, като непосочването на всички факти от тази категория е винаги съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване правото на защита в съдебната фаза на процеса. В обвинителният акт са изложени факти относно начина на извършване на кражбата – че пострадалият оставил автомобила си незаключен, със свален преден ляв прозорец, че подсъдимият преминал покрай автомобила, видял намиращата се на предната седалка чанта, взел решение да я отнеме и я взел през отворения прозорец, след което се отдалечил. Описани са и конкретните вещи, предмет на престъплението, както и тяхната парична равностойност от 174,50 лв. Тези факти обаче са изложени единствено като фактология на самото изпълнително деяние на кражбата, но не са посочени от прокурора като обстоятелства, обуславящи немаловажността на случая.

В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът не е възвел нито едно конкретно фактическо твърдение, от което да се разбира и да става ясно, поради какви обстоятелства приема, че конкретното престъпно деяние се отличава с по-висока степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъплението кражба. Така за подсъдимия е останало неясно въз основа на кои конкретни фактически обстоятелства прокурорът е приел, че случаят е немаловажен, и именно поради това го е предал на съд за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, а не по основния състав на кражбата по чл. 194, ал. 1 или за маловажен случай на кражба по чл.

194, ал. 3 от НК.

В тази връзка следва да се има предвид, че повторността и немаловажността на случая са две самостоятелни и кумулативно необходими предпоставки за квалификация на кражбата по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК.

Наличието на повторност само по себе си не освобождава прокурора от задължението да изложи фактическите обстоятелства, въз основа на които конкретният случай е счетен като немаловажен. Обратното би означавало, че при всяка кражба, извършена при условията на повторност, съществува предположение и за немаловажност от самото наличие на предходно осъждане, което би довело до смесване на двата самостоятелни признака на 3 квалифицирания състав и би обезсмислило изискването конкретният случай да бъде преценяван съобразно всички относими обстоятелства.

Правото на защита на подсъдимия изисква той да знае не само какво деяние му се вменява, но и въз основа на какви фактически обстоятелства прокурорът приема, че същото осъществява всички признаци на посочения квалифициран състав. Липсата на фактически твърдения относно немаловажността на случая води до неяснота в обстоятелствената част на обвинителния акт и препятства възможността на подсъдимия да разбере в пълен обем срещу какви факти следва да организира защитата си. Това неясно и непълно обвинение възпрепятства ефективното упражняване на правото на защита и ограничава възможността за адекватна доказателствена и правна позиция на подсъдимия.

По тези съображения настоящият въззивен състав приема, че в хода на досъдебното производство е допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК и по-конкретно правото на подсъдимия да разбере в пълен обем фактическото обвинение, за което е предаден на съд. Така допуснатото нарушение е съществено, тъй като се отнася до фактическата основа на обвинението и до един от признаците, които определят престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд. Не се касае за непълнота или неточност, която може да бъде преодоляна чрез правна преценка на вече предявените факти, а за липса на фактическо обвинение относно съставомерен признак на престъплението.

Нарушението е отстранимо и може да бъде преодоляно чрез изготвяне на нов, законосъобразен обвинителен акт, в който прокурорът следва да изложи всички факти, които според обвинителната теза обуславят наличието на немаловажен случай като елемент от квалифицирания състав на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК. Този порок няма как да бъде преодолян от въззивната инстанция, тъй като съдът не може да обоснове немаловажността на случая с факти, които не са били включени във фактическата основа на обвинението. Това би означавало съдът да допълни фактическото обвинение и да замести прокурора във функцията по обвинението, което е недопустимо с оглед принципа на разделение на процесуалните функции и правото на защита на подсъдимия. Този порок на обвинителния акт не е бил съзрян от първоинстанционния съд при обсъждане на въпроса по т.3 на чл.248 ал.1 от НПК в хода на проведеното разпоредително заседание пред него и доколкото производството е в стадия на въззивна инстанция, делото не може да бъде върнато на прокурора. Това налага атакуваната присъда да бъде отменена, а делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на разпоредително заседание.

При това положение оплакванията във въззивната жалба, относно правилността на постановената присъда и доказателствените изводи на първоинстанционния съд не следва да бъдат обсъждани по същество от въззивната инстанция.

4 съдът

Така мотивиран и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 334, т. 1 от НПК, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Присъда № 3/15.01.2026 г., постановена по НОХД № 734/2025 г. по описа на Районен съд - Хасково.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съдХасково от стадия на разпоредителното заседание.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5