Решение № 3390 от 29.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3390 гр. Пловдив, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330117092 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба на Д. Н. Ц. с ЕГН ********** против „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, с която иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит № *** от 08.09.2022 г., е недействителен.

В исковата молба се твърди, че между страните бил подписан Договор за потребителски кредит № *** от 20.08.2022 г., по силата на който ищ еца получил в заем сумата от 1500 лева, със срок на кредита от 12 месеца.

Уговорено било да се заплаща на 12 вноски от по 159.12 лева. Ищцата била принудена да заплаща сумата от 1560 лева, представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение – сума, която надвишавала дадената в заем сума. Годишната лихва по кредита била 40.54%, а ГПР 49.00%. Освен лихвата кредитора уговорил към всяка месечна вноска да заплаща такса в размер на 5 лева, без да ставало ясно за какво е тази такса.

Твърди се, че начислената неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 1560 лева. Счита клаузата въз основа, на която е начислена неустойката за нищожна, понеже противоречи на чл. 11, ал. 2 от ЗПК – а именно че общите условия следва да са подписани на всяка страница, а се твърди точно обратното.

Сочи, че с процесната неустойка в полза на кредитодателя се уговаряло още едно допълнително обезпечение за неизпълнение на акцесорно задължение. Основаната цел на така уговорената клауза била да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя.

Излагат се твърдения, че неустойката следва да бъде включена в ГПР по 1 кредита, а това не е направено, поради което е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди се, че потребителят не може да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

В открито съдебно заседание ищецът уточнява, че договорът е сключен на 20.08.2022 г., а на 08.09.2022 г. е сключен анекс към договора.

Отправено е искане за присъждане на разноски, в това число и за адвокатска защита по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът моли да се отхвърлят изцяло исковите претенции, като изцяло неоснователни и необосновани. Потвърждава твърденията на ищеца, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит №*** на 20.08.2022 г., който е изменен с Анекс от 08.09.2022 г.

Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че сключения договор за кредит между страните е недействителен /нищожен/ поради липса на подписани страници в общи условия към договора за кредит. Възразява и срещу твърденията, че сключения между страните договор за кредит е недействителен /нищожен/ поради липса на посочване на начина на изчисляване на годишния процент на разходите на общата сума дължима от потребителя. Възразява и срещу твърденията на ищеца за нарушаване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С оглед изложеното моли да се отхвърлят исковите претенции на ищеца, тъй като процесният договор за кредит се явява изцяло действителен, както и клаузата за неустойка в него, следователно претенциите на ищеца се явявали неоснователни и необосновани.

Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.

Отправено е искане за присъждане на разноски.

В срока за отговор на исковата молба са предявени от Ай Ти Еф Груп“ АД против ищеца насрещен осъдителен иск, с които се иска осъждане на ответника по насрещните искове да заплати на ищеца по насрещните искове сумата от 664,99 лева, представляваща главница съгласно сключения помежду им Анекс № *** към Договор за кредит №***.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, е постъпил отговор по насрещната искова молба. Същия признава иска, като сочи, че сумата претендирана по същия вече била платена. Излага твърдения, че договорните отношения не са били прекратени между страните към датата на завеждане на насрещния иск, а преди завеждане на иска не е била отправена покана от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД за заплащане на главница в размер на 665 лева, то за дружеството не са били налице предпоставките за завеждане на насрещния иск.

Излага становище относно разноските, претендирани по насрещния иск.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е главен положителен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 22, чл. 11, ал. 1, т. 10, ал. 2 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК, за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит от 08.09.2022 г., сключен между страните.

Предявени са и насрещни осъдителни искове от „Ай Ти Еф Груп“ АД 2 против ищеца с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр едл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на главница .

Съдът е разпределил с доклада по делото в тежест на ищеца по главния иск да докаже сключването на договор за потребителски кредит, както и основанията за нищожност на договора.

В тежест на ищеца по насрещната искова молба е разпределено да докаже наличието на сключен действителен договор за паричен заем; предоставяне на заемната сума; настъпване падежа на вземанията и техния размер, т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на претендираната сума за исковия период, както и правомерността на начисляването й. В тежест на ответника по насрещната искова молба е да докаже, че е погасил задълженията си.

Не е спорно между страните, че същите са подписали Договор за потребителски кредит № *** на 20.08.2022 г., който договор е изменен с Анекс № *** от 08.09.2022 г. Ищецът е посочил с думи, че иска прогласяване нищожността на договора от 20.08.2022 г., но фактическите твърдения за клаузите по самия „договор за кредит“, оспорванията, които прави, както и самото представяне с исковата молба само на анекса и приложенията към него, без самия договор, водят до единствено възможния извод, че ищецът иска прогласяване на нищожността на анекса от 08.09.2022 г. В приложение № 1 към анекса се съдържат всички факти, които ищецът излага в обстоятелствената част на исковата молба и които са свързани с направените оспорвания. Потвърждение на тези изводи е подаденият насрещен иск, с който се търси осъждане на ответника по насрещния иск във връзка с предоставените суми по анекса. Самият договор за кредит № *** от 20.08.2022 г. има характеристиките на рамков договор, понеже за конкретните кредитни параметри разпоредбите на договора препращат към подписването на приложение № 1 към договора. Такова приложение № 1 към договора не е приложено и не се твърди от страните. Приложение № 1 има само към Анекса, което е приложено и от двете страни. В обобщение, съдът намира, че ищецът по главния иск иска прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит, инкорпориран в Анекс № 1 от 08.09.2022 г. и приложенията към него. Самият договор за потребителски кредит от 20.08.2022 г. не е предмет на делото.

Според представения по делото Анекс от 08.09.2022 г. към Договор за потребителски кредит и погасителен план към него се установява, че със същия на длъжника е бил предоставен заем в размер на 1 500 лв., който последният се е задължил да върне на погасителни вноски. В анекса е посочен лихвен процент по заема – 40,54 %, и годишен процент на разходите (ГПР) – 49 %. Посочената обща сума за плащане по договора е 1 849,44 лв. Освен това е договорена и неустойка при неизпълнение на задължение на заемополучателя да осигури в договорения срок съгласно чл. 5.1. – чл. 5.2. от Договора за потребителски кредит от 20.08.2022 г. обезпечение – поръчител или банкова гаранция при строго определени условия, конкретизирани в чл.

5.3. – чл. 5.5. от Договора за потребителски кредит от 20.08.2022 г.

Неустойката съгласно чл. 10 от Приложение № 1 към Анекса е в размер на 4,28 лв. средно на ден за всеки календарен ден, в който не е предоставено обезпечение, като неустойката не трябва да надвишава 1% от главницата по кредита, и е предвидена да се заплаща разсрочено заедно с погасителните вноски по договора, като същата е в общ размер от 1 560,60 лв. В тази връзка 3 общо дължимата сума по договора възлиза на 3 470,04 лв. с включена неустойка.

По главния иск:

Предявените основания за нищожност на договор за потребителски кредит, доколкото не се обосновава интерес от кумулативното им разглеждане, нито определена поредност, следва да се разгледат при условията на алтернативност.

Неустойката за непредставяне на обезпечение по анекса представлява скрито възнаграждение, което е свързано с оскъпяване на кредита по недопустим от закона начин. Като разход по кредита същата следва да бъде включена в годишния процент на разходите. Като се има предвид посочения в анекса размер на ГПР и размера на неустойката (колкото размера на главницата по анекса) за непредставяне на обезпечение, сравнена с размера на оскъпяването на кредита, съдът намира, че неустойката по анекса не е включена в ГПР. Ако това беше направено, процентът на ГПР щеше да надхвърля многократно този, посочен в анекса. Изложеното налага извод за нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК . В изложения смисъл е и съдебната практика на Окръжен съд – Пловдив: Определение № 2942 от 13.12.2023 г. по ВЧГД № 3132/2023 г.; Определение № 2732 от 22.11.2023 г. по ВЧГД № 2887/2023 г.; Определение № 2227 от 27.09.2023 г. по ВЧГД № 2235/2023 г.; Определение № 1721 от 12.07.2023 г. по ВЧГД № 1726/2023 г.; Определение № 1708 от 11.07.2023 г. по ВЧГД № 1818/2023 г.

Доколкото искът подлежи на уважаване на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, не е настъпила процесуалната предпоставка за разглеждане на останалите алтернативно предявени основания за нищожност по главния иск.

По насрещния иск:

Ответникът по делото е отправил насрещна искова молба за присъждане на незаплатената главница по Анекс № *** от 08.09.2022 г. към Договора за потребителски кредит № *** от 20.08.2022 г., за която е настъпил падежът й на 08.09.2023 г. Страните не спорят, че главницата по кредита е отпусната реално на ищеца по главния иск, а и това се доказва от приложените от ищеца по насрещния иск доказателства.

Уважаването на насрещния иск за главница зависи от валидността на договора за потребителски кредит. Съгласно гореизложените аргументи за уважаване на главния иск за прогласяване недействителността на процесния анекс към договора за кредит се достига до извода, че на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК на връщане подлежи само главницата. В този смисъл е и решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C714/22. На основание чл. 23 от ЗПК, ако договорът за потребителски кредит е недействителен, подлежи на връщане само чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи по кредита. Не се дължи и лихвата за забава, уговорена в договора. Съгласно решение на СЕС от 15.06.2023 г. по дело C520/21, при недействителност на потребителския договор кредиторът няма право на обезщетение, надхвърлящо чистата стойност на кредита, вкл. няма право на законната лихва за забава от поканата за плащане.

Ето защо по насрещния иск е допустимо съдът да присъди чистата стойност на кредита по реда на чл. 23 от ЗПК, ако същата е дължима, макар и да е претендирана на договорно основание по чл. 79 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 23 4 от ЗПК е специална спрямо общите правила на ЗЗД. В гореизложения смисъл е и съдебната практика на Окръжен съд – Пловдив: Определение № 42 от 08.01.2024 г. по ВЧГД № 3359/2023 г., Определение № 58 от 08.01.2024 г. по ВЧГД № 3386/2023 г., Определение № 1001 от 16.04.2024 г. по ВЧГД № 929/2024 г.

Ответникът в срока за отговор на насрещната искова молба е признал иска и е приложил платежно нареждане за заплатена претендирана главница в размер на 665 лв. Следователно насрещният иск за главница подлежи на отхвърляне в неговата цялост поради погасяване чрез плащане с чистата стойност на кредита, дължима поради недействителност на анекса към договора за кредит.