Решение № 33 от 27.02.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Разград, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20253300500004 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от Л. Г. А. против решение № 657/31.10.2024г. по гр.д.

№340/24г. на РС-Разград, с което частично са уважени предявените от ЕС с адм.адрес гр.Разград ЖК Орел бл.23 вх.В суми 286.80лв. такса управление, 376.73лв. вноски към Фонд Ремонт и обновление,сумата 264.50лв. такса текущи разходи, както и присъденото адвокатско възнаграждение. Счита,че не дължи сумите, като излага доводи за това. В жалбата си прави искане за разпит на един свидетел,нейната дъщеря. Към жалбата и уточнението към нея прилага и писмени доказателства, без да прави изрично искане за приемането им, но съдът намира,че е сезиран с такова искане.

Въззиваемата ЕС, с адм.адрес гр.Разград ЖК Орел бл.23 вх.В не е депозирала отговор по въззивната жалба. В съдебно заседание пълномощникът й излага доводи за законосъобразност на постановеното съдебно решение. Във връзка с твърдението на жалбоподателката, че не й били приспаднати 408лв. за направен ремонт на покрив излага доводи,че вноските по ФРО са ежемесечни, като при необходимост от извършване на ремонт, чиято стойност надхвърля събраните вноски, собствениците които са заплащали редовно вноски по ФРО им се приспадат от дължимите разходи за ремонт и доплащат разликата, а тези които не са внасяли вноски във ФРО дължат пълната сума за разхода и отделно ежемесечните вноски във ФРО.

1

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: Въззиваемият Етажна собственост на сграда с административен адрес гр. Разград, ЖК Орел, бл.23, вх.В се представлява от професионален домоуправител Интербизнес лийгъл кънсалт ЕООД, по силата на договор за възлагане управлението на ЕС от 15.06.2019г., 04.08.2021г. и от 31.10.2023г. Видно от представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 04.10.1994 г. жалбоподателката Л. Г. А. е закупила апартамент *** с административен адрес гр.****, ЖК ****, ведно с прилежащото му избено помещение и 4,09% ид.ч. от общите части на сградата и 6,2% от правото на строеж. Настоящият адрес на ответницата е в гр.***, обл.*** от 22.08.2019г.

Въззиваемият е начислявал на собственика на ап.24 следните такси за процесния период:

От 01.06.2019г. до 31.12.2019г.: 10лв. такса текущи разходи;4лв. такса управление и 5.60лв.

ФРО.

От 01.01.2020г. до 01.08.2020г.: 10лв. такса текущи разходи;4лв. такса управление и 6.10лв.

ФРО.

От 01.09.2020г. до 31.05.2021г.: няма такса текущи разходи;4.80лв. такса управление и 6.10лв. ФРО.

От 01.06.2021г. до 31.10.2021г.: 5лв. такса текущи разходи;4.80лв. такса управление и 6.50лв.

ФРО.

От 01.11.2021г. до 28.02.2022г.: 10лв. такса текущи разходи;4.80лв. такса управление и 6.50лв. ФРО.

От 01.03.2022г. до 30.04.2022г.: 13лв. такса текущи разходи;6лв. такса управление и 6.50лв.

ФРО.

От 01.05.2022г. до 31.12.2022г.: 13лв. такса текущи разходи;6лв. такса управление и 7.10лв.

ФРО.

От 01.01.2023г. до 30.09.2023г.: 13лв. такса текущи разходи;6лв. такса управление и 7.80лв.

ФРО.

От 01.10.2023г. до 31.12.2023г.: 15лв. такса текущи разходи;6лв. такса управление и 7.80лв.

ФРО.

От 01.01.2024г. до 31.01.2024г.: 15лв. такса текущи разходи;6лв. такса управление и 9.33лв.

ФРО.

Таксите за управление са определени с договорите за възлагане на управление от 15.06.19г., от 04.08.21г. и от 31.10.23г., както следва: 4лв., 4.80лв.,6лв. на апартамент.

Такса текущи разходи за управление е определена с решение на Общото събрание на етажната собственост от 25.06.19г. в размер на 5лв. на човек, а с решение от 15.03.22г. е увеличена на 6.50лв. на човек.

2

Вноската за Фонд Ремонт и обновление е определена в размер на 1% от МРЗ с решение на ОС на ЕС от 25.06.19г., като към него момент е била 5.60лв.

Във връзка със спора между страните дали апартамента, собственост на жалбоподателката е бил обитаван или не през процесния период са разпитани свидетели, които заявяват че апартамента е необитаем от дълго време, като е имало един период в който в него е живеела дъщерята на жалбоподателката. От последната е имало оплаквания, дори е имало идея да се пристъпи към процедура по изгонване от ЕС предвид постоянния поток от хора, които посещавали жилището.

Представените извлечения от сметки към „Енерго Про“ и „Водоснабдяване Дунав“ЕООД показват консумация на вода до м.януари 2023 г. вкл. и задължения за ползван ток за м.декември 2022 г., м.септември 2024 г. и м. октомври 2024г.

Въззивната инстанция е допуснала и приела като доказателство единствено фактура №1318422025/24.11.2024г. и касов бон към нея, тъй като същата е новонастъпил факт, който може да бъде ценен. Същият обаче установява временно преустановяване на снабдяването от електромер, факт който е ирелевантен за делото.По отношение на останалите представени писмени доказателства е налице процесуална преклузия.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи: ЕС се представлява от професионален домоуправител, избран от общото събрание на ЕС с оглед разпоредбата на чл.19 ал.8 от ЗУЕС и въз основа на сключен договор, на етажната собственост и представлява етажните собственици в редица правоотношения, както и пред съда по искове, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на Общото събрание или задълженията си по ЗУЕС.

Задълженията, чието изпълнение се иска са определени по размер от Общото събрание на етажната собственост и тяхното изпълнение се дължи от собствениците на основание чл.6 ал.1 т.8 от ЗУЕС, а основанието за тяхното заплащане – разходи за управление, разходи за поддържане на общите части и вноски във фонд ремонт и обновяване е задължение на собствениците на апартаменти съгласно разпоредбата на чл.6 ал.1 т.9 и т.10 от ЗУЕС.

Жалбоподателката безспорно е собственик на апартамент в етажната собственост, който не е плащал дължимите по закон ежемесечни такси и вноски, дължими по силата на закона.

Таксата управление е определена с договора за възлагане на управлението на ЕС и се дължи за апартамент, независимо от броя на живущите в него, нито от това дали същия се обитава или не.

Вноските във ФРО са определени във своите минимални размери с чл.50 ал.2 т.1 от ЗУЕС, като Решението на ОС на ЕС от 25.06.2019г. изрично го възпроизвежда. Професионалният домоуправител е актуализирал вноската при промяна на МРЗ за страната, което също обосновава дължимост на вноската. Тя също не се влияе от факта дали имота се обитава или не от собственика.

Възражението на жалбоподателката,че тъй като е платила 408лв. за ремонт на покрив, но не й е направено приспадане с дължимите вноски във ФРО също е неоснователно.

3

Жалбоподателката не представя платежни документи за заплащане на дължимите месечни вноски във ФРО. Твърдението й,че е платила за ремонт на покрив не я освобождава от законово определеното ежемесечно задължение за заплащане на вноски в размер на 1% от МРЗ, които се натрупват именно с цел за може да се облекчи извършването на планови или неотложни ремонти. Недостатъчните суми за покриване на разходите се събират от собствениците на апартаменти, съобразно % общи части. Такъв е случаят с платените от жалбоподателката 408лв. за ремонт на покрив.

Основните доводи на Л. А. са във връзка з разходите за управление и разходите по поддържане на общите части, които въззиваемият претендира и е нарекъл „такса текущи разходи“. Позовава се на разпоредбата на чл.51 ал.2 и ал.3 от ЗУЕС като счита,че като не е лично не е обитавала жилището през последните няколко години не дължи тази такса. Тъй като процесния период обхваща изменение,доп. и отмяна на алинеи от чл.51, съдът дължи произнасяне по всяка от действалите редакции. Чл.51 ал.1 ЗУЕС в редакцията, действала от 2016г. до 31.12.2023г. възлага текущите разходи според броя на собствениците, ползвателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа, на който живеят, т.е. всеки обитател дължи такса,определена от ОС на ЕС. Въззимаемият е начислявал такава такса за двама души. По-нататък в ал.2 и ал.3, действали до 29.09.2023г., законодателят е предвидил две хипотези на отсъствие на собственика,при които се променя размера на дължимата такса. Първата хипотеза /на ал.2/ касае собственик, който обитава имота си максимум 30 дни в годината, и който не следва да заплаща такса текущи разходи, и втората /на ал.3/ касае собственик, който отсъства повече от 30 дни в годината и може по решение на ОС да заплаща 50 на сто от текущите разходи. В този случай за отсъствието следва да бъде уведомен управителят на ЕС.

Районният съд е изложил мотиви за липсата и на двете хипотези. От представените справки и разпитаните свидетели е заключил,че имота е обитаван през процесния период, макар и не постоянно. Установеното потребление на ел.енергия и вода за отделни месеци с оглед своя обем предполага ползването на имота от един човек. В имота за определени периоди е живяла дъщерята на жалбоподателката и нейна приятелка. Предвид на това съдът правилно е приел, че се дължи заплащането на такса текущи разходи за един човек. Относно възражението по ал.3 е изложил доводи,че жалбоподателката не е уведомила домоуправителя,че ще отсъства повече от 30 дни.

За последните два месеца от процесния период е налице нова редакция на чл.51 ал.1 ЗУЕС /в сила от 31.12.2023г./,като такса текущи разходи се дължи винаги, дори и имота да е ползван по-малко от 30 дни. Тогава размера на таксата е за един собственик, ползвател, обитател, независимо от етажа. При спазването на разпоредбата за периода на действие на новата редакция, съдът отново е изложил доводи защо се дължат текущи разходи за един човек.

Съобразил е и факта,че за претендираните текущи разходи от 15лв. /за двама души/ няма решение на ОС на ЕС, като е намалил размера на таксата на 13лв.. В мотивите си е посочил таксите по месеци, като е приел,че се дължат в половин размер, а именно 264.50лв. Тази сума е получена като общия брой претендирани такси текущи разходи от 537лв. е намалил с 4 разликата от недоказаните 15лв., която е 8лв. Полученият резултат от 529лв. е разделил на половина и е присъдил 264.50лв. Тези действия на съда напълно се споделят и от въззивната инстанция.

За пълнота следва да се отбележи,че не съществува правна възможност жалбоподателката за да не дължи никакви такси и вноски по ЗУЕС дори и да не обитава имота.

В заключение въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъоразно.

С оглед изхода на спора на Етажната собственост се следват сторените през въззивната инстанция съдебни разноски в размер на 200лв.

Воден от гореизложеното, Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 657/31.10.2024г. по гр.д.№340/24г. на РС-Разград в обжалваната част.

ОСЪЖДА Л. Г. А. да заплати на Етажна собственост на *****, гр.****сумата от 200лв./двеста лева/ съдебни разноски във въззивното производство.