Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 67 от 23.02.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 265/2023
Вид
Решение № 67
Подписан
23.02.2024
В сила
21.05.2025
Състав
Трифон Иванов Минчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. С.З., 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20235500900265 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 432 от КЗ и чл.45 и чл. 52 от ЗЗД .

Образувано e по искова молба от Д. С. Д. от сБ.** срещу З. "О.-З." АД с ЕИК: *** - гр. С. с цена на иска: 80 000 лева (частичен иск от 150 000 лв.).

В исковата молба е изложено, че ответникът е сключил задължителна застраховка по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с полица № BG/23/121002698342, със срок на валидност от 15.09.2021 г. до 14.09.2022 г. за следния лек автомобил, марка: „БМВ“, модел: „X - 3", ДК № ***.

Сочи се, че при ПТП на 24.08.2022 г. около 18:55 ч. в гр. С.З., в района на кръстовището на ул. „**" и ул. „**“, водачът П. П. П., управлявайки посочения по-горе лек автомобил „БМВ X – 3“, ДК № ***. виновно нарушил правилата за движение по пътищата, при което причинил телесни повреди на ищеца Д. Д. - водач ма мотоциклет „Сузуки ГСХР 1000“ с peг. № **.

Посочено е, че произшествието настъпило при следния механизъм: водачът на лекия автомобил ,,БМВ“ се движел по ул. „**“ и предприел маневра завой наляво в посока ул. „**“ без да се съобрази с предписанието на знак Б - 2 (Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство), при което настъпил сблъсък между него и движещия се направо по пътя с предимство (ул. „**") мотоциклет „Сузуки”.

1

Сочи се, че за описаното произшествие е издаден Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 228р- 10586/25.08.22 г.

Вследствие на катастрофата, ищецът получил комплексна травма, изразяваща се в: Счупване на костите на дясната предмишница; Нарушаване на целостта (разчленяване) на лонното съчленение на таза;

След произшествието пострадалият бил хоспитализиран в Ортопедичен комплекс - Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „***'’ гр. С.З.. Оплаквал се от нетърпими болки в дясната ръка и таза. На пострадалия бил поставен уретрален катетър, била направена имобилизация с шийна яка. На 01.09.2022 г. пострадалият претърпял две оперативни интервенции. При първата от тях под интубационна анестезия било извършено открито наместване на симфиолизата (разчленяването на срамната кост на таза), която била фиксирана с метална остеосинтеза. При втората операция било извършено и открито наместване с вътрешна фиксация на костите на дясна предмишница. На 07.09.2022 г. пострадалият бил изписан от Клиника по ортопедия и травматология и бил прехвърлен в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина отново към УМБЛЛ „***“ гр. С.З. за провеждане на стационарна рехабилитация. При приемането си, ищецът имал видим оток в областта на двете тазобедрени стави, както и в дясната гривнена и лакътна става. Твърди се, че самостоятелната му походка е невъзможна, налице са болезнени и ограничени движения в двете тазобедрени стави, в поясния дял на гръбначния стълб, дясната лакътна и гривнена става. След проведена терапия, пострадалият бил изписан на 23.09.2022 г. с дадени указания за подходящ хигиенно-диетичен режим и адекватен двигателен режим. Общо болничният престой на ищеца продължил 1 месец.

Сочи се, че възстановяването на ищеца продължава в домашни условия. По време на възстановяването у дома движенията на пострадалия в областта на контузените места отново били ограничени и силно болезнени.

Невъзможна била самостоятелна походка. В първите 3 месеца след произшествието бил постоянно на легло и не можел да се изправя. Не можел да се обслужва битово и разчитал изцяло на помощта на близките си. След редица посещения от кинезитерапевт, от кроя на м. октомври - началото на м. декември 2022 г. започнал да се изправя и да се придвижва на минимални 2 разстояния използвайки две патерици. рехабилитационни процедури извън дома.

От този момент провежда

Твърди се, че в момента ищецът не е възстановен. Продължава да изпитва силни болки в областта на таза. Движенията му са ограничени, болезнени и силно затруднени. Продължава да се движи с големи усилия на минимални разстояния. Не може да клекне и ползва санитарните възли с големи проблеми. Изпитва болки и слабост в областта на дясната ръка, която е водеща при него. Не може да вдига повече от 3 кг. с дясната си ръка.

Пострадалият се чувства потиснат и отчаян от тежките травми и продължителното лечение. Чувства се непълноценен и в тежест на близките си. Прогнозата за пълно възстановяване е песимистична.

Заявено е, че във връзка с описаното събитие, ищецът се е обърнал към настоящия ответник с уведомление по смисъла на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, получено в „О.-З.“ АД на 01.09.2022 г., а впоследствие е подал до ответника молба-претенция, получена в дружеството на 30.01.2023 г., но до момента ответникът не е извършил плащане, поради което за ищеца възниква правния интерес да предяви настоящия иск.

Ищецът моли, да се осъди ответника да му заплати сумата от 80 000 (осемдесет хиляди лева), предявени като частичен иск от цялостна претенция в размер на 150 000 лева, като обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на описаното произшествие, заедно с лихва по чл. 429, ал. 3 от КЗ, в размер на законната лихва върху сумата по обезщетението, считано от 03.01.2023 г. (датата на уведомлението до застрахователя) до окончателното плащане, като му се присъдят и направените по делото разноски.

В изпълнение на чл. 127, ал. 4 ГПК посочва банкова сметка.

В законния срок ответникът е депозирал отговор на искова молба, с който счита, че предявените от ищеца искове са допустими, но заявява, че оспорва същите, както по основание, така и по размер.

Оспорва изцяло обстоятелствата, на които ищецът е основал исковите си претенции, предмет на настоящото търговско дело.

Излага следните доводи и съображения:

Счита, че така предявените искове, основани на изложените в исковата 3 молба обстоятелства са неоснователни и необосновани.

Заявява, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на настоящото дело, тъй като не му е дадена възможност да определи и изплати застрахователно обезщетение.

Посочва, че исковете предмет на настоящото съдебно производство са предявени по реда на член 432 алинея 1 от Кодекса за Застраховането, като съответно за тях са относими нормите на Кодекс за Застраховането обн. ДВ бр.102 от 29.12.2015 година, в сила от 01.01.2016 година. Заявява, че извод в тази насока следва и от факта, че отговорността на ответника се претендира на основание Договор за застраховка - полица № BG/23/121002698342, валидна от 15.09.2021г. до 14.09.2022 година, като излага съображения в тази връзка и посочва съдебна практика.

Отбелязва, че ищецът Д. С. Д., ЕГН ********** чрез пълномощника си е депозирал претенцията за неимуществени вреди пред застрахователя на 30.01.2023 година.

С писмо с изх. № ЦУ 99-839 от 02.02.2023г., застрахователят е изискал по реда на член 106 от Кодекса за Застраховането представяне на допълнителни документи, необходими за изясняването на факти и обстоятелства станали причина за настъпването на ПТП, респ. за преценката за основателност на заявената застрахователна претенция.

Писмото е било получено лично от пълномощника на пострадалия, но такива документи, не са били представени от него. Сочи, че вместо това на дата 13.07.2023 г. е депозирана исковата молба в съда.

Заявява, че действително към предявената доброволна претенция от дата 30.01.2023г. е приложен Констативен протокол от дата 24.08.2022 г. за настъпило ПТП с пострадали лица, но същият съдейки от съдържанието му е бил недостатъчен за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпване на пътнотранспортното произшествие, предвид това, че в същия изрично е записано, че причините за настъпване на ПТП са в процес на изясняване.

Твърди се, че с тези си действия увреденото лице е поставило ответното дружество във фактическа невъзможност да установи относими към образуваната от него щета факти и обстоятелства, както и да определи 4 размера на обезщетението, включително наличие/липса на основания за изплащането му в законовия 3 месечен срок.

Отбелязва се, че в настоящия случай, този срок към датата на подаване на исковата молба не е изтекъл, тъй като към момента на подаването й 13.07.2023 г. застрахователят не е сезиран надлежно за произнасяне и не е поставен началният момент, от който текат сроковете за произнасяне по член 496 от КЗ, съответно по член 498 алинея 3 от КЗ.

Според ответника се извежда извод, че към датата на подаване на исковата молба не е изтекъл срокът по член 498 алинея 3 от КЗ във вр. с член 496 КЗ във вр. с член 380 от КЗ, с оглед на което предявените искове, с които ищецът претендира заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди и законни лихви се явяват недопустими и производството по тях следва да бъде прекратено, а дори и да бъдат възприети от Съда като допустими, то същите се явяват неоснователни.

Заявява, че посоченото по-горе е от значение и за момента, от който ищецът може да претендира законна лихва за забава върху евентуално определените обезщетения за вреди от процесното ПТП.

Посочва, че лихва по действащия Кодекс за Застраховането, може да се претендира най-рано от датата на предявяване па извънсъдебната претенция, а съгласно член 497 алинея 1 от КЗ, ако обезщетението не е определено или изплатено, законната лихва за забава се дължи или от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по член 106 алинея 3, или от изтичането на срока по член 496, алинея 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на 106 алинея 3 от КЗ.

Твърди, че в случая, има данни застрахователя да е изисквал конкретни документи по реда на 106 от КЗ, които не са му били представени /в тази насока посочва съдебна практика/.

Оспорва твърденията за настъпването на ПТП по посочения от ищеца механизъм. Заявява, че оспорва изцяло представения като доказателство към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от дата 25.08.2022 година.

Счита, че предвид неизяснения механизъм на настъпване на ПТП не 5 може да се изключи възможността като причинител на ПТП да е именно ищецът Д. С. Д., който с действията си да е предизвикал настъпилия удар между собствения си мотоциклет и лекия автомобил.

Намира, че от изложените в исковата молба обстоятелства и представените с нея документи не може да се направи извод, че са налице предпоставките на член 45 от ЗЗД, при наличието на които следва да бъде ангажирана отговорността за заплащане на обезщетение.

Заявява, че оспорва наличието на виновно и противоправно поведение и действия на водача на участвалия в ПТП лек автомобил марка „БМВ“ модел „Х3“ с peг. № **, което следва да се квалифицира като деликт и твърдяната причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищеца неимуществени вреди.

В случай, че се приеме, че са налице предпоставките на член 45 от ЗЗД, че ответното застрахователно дружество трябва да бъде ангажирано за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, моли, при постановяването на решението да се имат предвид следните факти и обстоятелства:

Правилото на член 51, алинея 2 от ЗЗД.

Счита, че от наличните по делото доказателства за фактите и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, може да бъде направен обоснован и еднозначен извод, че такова съпричиняване е налице - за настъпилите вреди принос има поведението и действията па пострадалия ищец, респ. с действията си в значителна степен е допринесъл за настъпването на вредоносния за него резултат,

Според ответника, поведението и действията му като водач на МПС са в разрез с генералната превенция на член 5 алинея 1 точка 1 от ЗДвП, вменяваща в задължение на всеки участник в движението по пътищата, какъвто в конкретния случай е бил и ищецът, с поведението си да не създава опасности и пречки за движението, както и да не поставя в опасност живота и здравето, както на хората, така и на своето собствено.