Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6158 от 09.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4794/2026
Вид
Решение № 6158
Подписан
09.10.2026
В сила
09.10.2026
Състав
Петър Теодосиев, Светослав Василев, Петя Георгиева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6158 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно гражданско дело № 20261100504794 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 435, ал. 1 вр. чл. 436, ал. 1 ГПК.

Образувано е по жалба от Л. Р. М., длъжник по изпълнително дело № 20258510402513/2025 г. по описа на ЧСИ рег. № 851, срещу действия на съдебния изпълнител по същото изпълнително дело, изразяващи се в насочване на изпълнението върху недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, гр. София, район ****, собственост на жалбоподателя.

Жалбоподателят намира обжалваните действия за незаконосъобразни, защото: изпълнителните дела са образувани въз основа на заповеди за изпълнение по ч. гр. д. № 2241/2025 г. по описа на Районен съд – Видин, ч.гр. д. № 4286/2025 г. по описа на Районен съд – Перник и ч.гр. д. № 431/2025 г. по описа на Районен съд – Кула, без да е приложено разпореждане за издаване на заповед, за издаване на изпълнителни листове, съдебни актове, съобщения от съдилищата и други процесуални реквизити, поради което липсва валиден изпълнителен титул, а приобщените извлечения от счетоводните книги не удостоверяват по външни белези изискуемото вземане; насочването на изпълнението и насрочената публична продан следва да се спрат до извършване на съдебна проверка на тези липси; поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20258510403380 г., образувано въз основа на ч.гр.д. № 2241/2025 г. на Районен съд – Видин, е връчена при противоречива и необяснима хронология и при липса на данни за реално откриване на адресата, поради което връчването е нередовно; налице са противоречия в датите, изходящите номера и последователността на изпълнителните действия по образуването и присъединяването на изпълнителните дела. Иска отмяна на действията по насочването на 1 изпълнението върху недвижимия имот, отмяна на насрочената публична продан и спиране на изпълнението по изпълнителното дело до произнасяне по жалбата.

Взискателят „Юробанк България“ АД подава становище, с което счита жалбата за неоснователна.

Съдебният изпълнител представя писмени мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, съгласно които обжалваните действия по насрочване на публична продан по своята същност представляват насочване на изпълнението върху имущество, а в жалбата не навежда твърдения и доводи за несеквестируемост на имуществото, предмет на изпълнението, нито се сочи друго основание, попадащо в обхвата на чл. 435 ГПК, поради което е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. При условията на евентуалност съдебният изпълнител излага доводи, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 08.08.2025 г. от Районен съд – Раднево на основание заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 542/2025 г., а впоследствие към същото са присъединени изпълнителни листове, издадени от Районен съд – Перник и Районен съд – Кула, като всички те представляват годни изпълнителни основания и не са отменени нито обезсилени. Твърденията за липса на съдебни актове и разпореждания в изпълнителното дело са неоснователно, тъй като актовете от заповедното производство не са част от изпълнителния процес и не подлежат на приобщаване към него. Възраженията за нередовни връчвания по присъединеното изпълнително дело № 20258510403380 г. са неотносими към обжалваните действия, а и по настоящото изпълнително дело връчванията са извършени редовно, включително чрез лично връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника на 19.08.2025 г.

Съдът, като обсъди доводите на страните и се запозна с доказателствата по делото, намира следното:

В чл. 435, ал. 1 ГПК законодателят изчерпателно определя действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване. Длъжникът може да обжалва по реда на тази разпоредба единствено посочените в чл. 435, ал. 2 ГПК действия, като единствената хипотеза, свързана с насочването на изпълнението върху имущество, е тази по т. 2 от същата ал. 2 – насочване върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо. В тази връзка оплакванията на жалбоподателя за липса на валиден изпълнителен титул и за липса на съдебни актове и разпореждания в материалите по изпълнителните производства не подлежат на обсъждане в настоящото производство.

Валидността на изпълнителното основание се предполага, доколкото изпълнителният лист не е отменен или обезсилен от съд, каквито твърдения в жалбата няма.

Възраженията за нередовно връчване на поканата за доброволно изпълнение са насочени към присъединеното изпълнително дело № 20258510403380 г., като по настоящото изпълнително дело поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника на 19.08.2025 г. (л. 38 гръб, изпълнително дело).

2

Оплакванията за противоречия в датите, изходящите номера и последователността на изпълнителните действия по образуването и присъединяването на изпълнителните дела не сочат нарушение на конкретно разпореждане на закона и не се отнасят до нито една от хипотезите на чл. 435 ГПК, поради което не подлежат на обсъждане в настоящото производство.

Единственото оплакване, което попада в предвидената в чл. 435, ал. 2, т.

2 ГПК хипотеза и следва да се обсъди по същество, е насочването на изпълнението върху имущество, което жалбоподателят смята за несеквестируемо.

В жалбата не се навеждат твърдения за несеквестируемост на имота, предмет на изпълнението, нито се сочи конкретно обстоятелство, поради което посоченият имот би бил несеквестируем, поради което и в тази част жалбата е неоснователна. Но дори такива да бяха наведени, имотът е ипотекиран в полза на взискателя, който е ипотекарният кредитор те са неоснователни.

По смисъла на чл. 445, ал. 1 ГПК от забраните по чл. 444 ГПК не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор. От данните по изпълнителното дело се установява, че върху имота е учредена в полза на взискателя „Юробанк България“ АД договорна ипотека, вписана в Служба по вписванията – гр. София с вх. рег. № 93702/25.11.2024 г., акт № 51, том 72, дв. вх. рег. № 92436/25.11.2024 г. (вж. постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнителното дело, л. 390, изпълнително дело).

Насочването на изпълнението върху имота е извършено от ипотекарния кредитор за вземания, за обезпечаване на които имотът е ипотекиран. При това положение длъжникът не може да се ползва от забраната по чл. 444 ГПК по отношение на този имот, независимо от функция му на жилище, поради което оплакване за насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество е неоснователно.

Ето защо обжалваните действия следва да се потвърдят като законосъобразни, а жалбата – да се остави без уважение.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Л. Р. М., ЕГН **********, гр.

София, ж.к. ****, срещу действията на частния съдебен изпълнител М.Н.П., рег. № 851, по изпълнително дело № 20258510402513/2025 г., изразяващи се в насочване на изпълнението върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район ****.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4