Решение № 3762 от 24.11.2025, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 3762

Велико Търново, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - III състав, в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЕВТИМ БАНЕВ

При секретар М.Н. и с участието на прокурора ВЕСЕЛА ДИМИТРОВА КЪРЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕВТИМ БАНЕВ административно дело № 20257060700486 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба, подадена от К. Г. Т. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица]. Ищецът предявява иск срещу Агенция за социално подпомагане с адрес [населено място], [улица], който по правното си основание е такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК. Претендира заплащане от ответника на обезщетение в размер на 900,00 лв. за претърпени вреди от незаконосъобразно бездействие на административен орган или длъжностно лице в структурата на агенцията, изразяващо се в неизпълнение на влязло в сила Решение 1462/ 08.05.2025 г. по адм. дело № 255/ 2025 г. на Административен съд – Велико Търново, в частта му с която отменен мълчалив отказ на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Е. по въпроси № 15 и № 16 от Заявление с вх. № 0403-84К-00-0142/ 25.02.2025 г. за предоставяне на достъп до обществена информация, подадено от К. Т.. Изтъква, че в тази й част преписката е върната на органа за произнасяне по двата въпроса, като в определения 14-дневен срок и до момента на подаване на исковата молба директорът на ДСП – Е. не се е произнесъл, в резултат на което не е изпълнил влязлото в сила съдебно решение. По същество ищецът твърди, че вследствие на въпросното незаконосъобразно бездействие на органа е претърпял неимуществени вреди, описани в исковата молба като психически страдания – усещане за тревога от нарушената сигурност в държавността, чиято компенсация оценява на посочения по-горе размер от 900,00 лева. Претендира се и законната лихва върху посочената сума, считано от 09.06.2025 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представено е становище от същия с вх. № 4868/20.10.2025 г., депозирано от ищеца за съдебно заседание насрочено за 22.10.2025 г. последствие заличено и пренасрочено за 04.11.2025 г., в което се развиват доводи по същество с позоваване и на съдебна практика. Не претендира присъждане на направените в производството по настоящото дело разноски.

Ответникът по иска - Агенция за социално подпомагане - [населено място], в представения писмен отговор и в съдебно заседание, чрез пълномощника си И. Д., оспорва иска по основание и размер. Посочва, че в изпълнение на съдебното решение от директора на ДСП – Е. до К. Г. Т. е изпратено писмо № 0403-94К-00-0327/ 21.05.2025 г., с което е предоставена обществената информация по т. 15 и т. 16 от Заявление с вх. № 0403-84К-00-0142/ 25.02.2025 г. и така е изпълнено решението на АСВТ в отменителната му част, съответно не е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган. Намира, че ищецът е заявил само общи оплаквания за претърпени неимуществени вреди, без същите да са конкретизирани по вид характер и степен, както и че не е посочил причинната им връзка с твърдяното незаконосъобразно бездействие. С позоваване на събраните по делото писмени и гласни доказателства обоснавава недоказаност на твърденията за претърпени вреди. По тези аргументи, развити подробно и в отговора на исковата молба и в депозирана писмена защита, ответникът моли предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в производството прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново пледира неоснователност и недоказаност на иска за неимуществени вреди. Счита че не са се осъществили елементите от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата за вреди от неизпълнение на решение на Административен съд– Велико Търново по административно дело № 255 от 2025 година. Предлага предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които се основава искът и формулирания петитум, определя предявения иск като такъв с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. На основание алинея трета от посочената норма, същият следва да бъде разгледан по реда на чл. 203 и сл. от АПК.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и след като взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От К. Г. Т. е било подадено заявление с вх. № 0403-94К-00-0142/ 25.02.2025 г. до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Е., с което е поискано отговор и предоставяне на достъп до обществена информация по формулирани 16 броя въпроси. Тъй като не е получил отговор, Т. е депозирал жалба до Административен съд - Велико Търново с правно основание чл. 58, ал. 1 от АПК, т.е. поради наличието на мълчалив отказ по подаденото заявление. По тази жалба е образувано адм. дело № 255/ 2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, като с Решение № 1462/ 08.05.2025 г. по същото дело, е отменен мълчаливия отказ на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Е., в частта относно поставените в заявлението въпроси под № 15 и 16 и преписката е върната на компетентния орган ново произнасяне в 14-дневен срок от получаване на съобщението за влизането в сила на това съдебно решение. Постановеното Решение № 1462/ 08.05.2025 г. по адм. дело №255/2025г. по описа на Административен съд – Велико Търново е влязло в сила на дата 08.05.2025 година.

Последвало е подаване на процесната искова молба от К. Г. Т. против Агенция за социално подпомагане за обезщетение на претърпени от него неимуществени вреди, поради бездействие на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Елена, изразяващо се в непроизнасяне в определения от съда срок като по този начин не е изпълнено влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 255/ 2025 г. на АСВТ.

В хода на съдебното производство като доказателства са приобщени документите, приложени към исковата молба, и материалите от административната преписка, както и представените отговора на исковата молба писмо изх. № 0403-94К-00-0327/ 21.05.2025 г. на директора на ДСП – Елена и Известие за доставяне на писмовна пратка К. Г. Т. на дата 23.05.2025 година. Допълнително от ищеца със становище вх. № 4868/20.10.2025 г. са представени документи по опис. По искане на ищеца са изслушани свидетелските показания на М. С. К., Д. К. В. и М. С. Н..

При разпита свидетелят М. К. заявява, че познава К. Т. само като съгражданин от около 10 години, но няма по-близки отношения с него. Не били съседи, но се виждали по улиците на [населено място]. Заявява, че няма впечатление от него, защото не го познава. Посочва, че в периода от месец май 2025 г. до сега не го виждала и не знае по каква причина е призована в съда.

Свидетелят Д. В. заявява, че познава ищеца К. Т. по повод работата й, тъй като му носела писмата, но няма близки отношения с него. Друга нейна колежка също му носела писма. На свидетеля В. беше предявено известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД, намиращо се на лист 113 от делото, същата потвърждава, че тя го е оформила. Твърди, че на този ден е посетила адреса на К. Т. и след като не го открила е оставила известие за писмовните пратки с броя писма, които на този ден е трябвало да получи. Такъв документ се съставял само за препоръчани писма, обикновените ги пускала в пощенската кутия. Отбелязва, че почти всеки ден Т. получавал писма - по две-три препоръчани, по едно-две обикновени. По отношение на поведението и характера на ищеца посочва, че всеки път е различно. Понякога свидетелката изчаквала, защото имал друга работа – например, щял да се къпе, следващият път пътната врата е заключена и не го намира. Няма впечатление поведението на К. Т. да е било различно в периода от началото на месец май до датата а заседанието. Имал променливи настроения. Свидетелката не знае с кого Т. е в по-близки отношения и не познава такива хора.

Според показанията на М. Н. – социален работник в отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], същата познава К. Т. от дълго време, тъй като живее на един адрес с родителите й, в един вход. След като се е омъжила преди 2000-та година, самата тя не живеела на този адрес. Заявява, че не е имала служебни контакти с К. Т., нито лични такива. Посочва, че посещава редовно майка си, но е забелязала, че Т. стоял заключен и не го е виждала от месеци, не може да каже точно от кога. След това посочва, че от август не го е виждала дори когато посещава майка си, предполага, че може да излиза късно вечер. Свидетелката е забелязала, че Т. и неговата майка постоянно имали някакви битови проблеми - заключвали се вратите и не можело лекар да влезе в къщата. Тъй като не контактувала с Т., не може да каже за промени в неговото поведение, нито в характера му. Като го срещнела, отминавала, не искала да контактува с него. Не знае точния начин, по който се съобщават на адресатите актовете на Дирекция „Социално подпомагане“ – Елена. Предполага, че ако има решение в писмен вид, се връчва лично или се изпраща по пощата.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Според на чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая е предявен иско за неимуществени вреди и за лихви против Агенция социално подпомагане, произтичащи от незаконосъобразно бездействие на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място]. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Закона за социалното подпомагане, Агенцията за социално подпомагане е изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика, и е юридическо лице със седалище София. Според алинея пета на чл. 5 от ЗСП, териториалните поделения на Агенцията за социално подпомагане са регионални дирекции за социално подпомагане в областните административни центрове и дирекции „Социално подпомагане“. Ответникът - Агенция социално подпомагане, е юридическо лице, в чиято структура са длъжностните лица/служители от дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], от чието бездействие се твърди да са причинени неимуществените вреди на ищеца. При това положение, искът за отговорност на държавата е редовно предявен от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК, срещу субект по чл. 205, ал. 1 от АПК. Исковата молба е подадена пред родово и местно компетентен съд - Административен съд – Велико Търново, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, доколкото адресът на ищеца е в [населено място], област Велико Търново. Искът е предявен в петгодишния давностен срок от изтичането на срока за произнасяне на компетентния административен орган.

Според разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда /претърпяна загуба или пропусната полза/ от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от посочените елементи от фактическия състав, не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В тежест на ищеца по делото е да докаже наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Разпечатката съдържа 24 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5890a1cb-db89-4704-9cfa-25c523d43e61