Решение № 570 от 26.12.2025, Районен съд - Пещера

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 570 гр. Пещера, 26.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Ц. при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова като разгледа докладваното от Милуш Р. Ц. Гражданско дело № 20245240101019 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от А. Г. З., с която е предявен иск за признаване на установено по отношение на А. В. П., че ищецът е собственик, на основание давностно владение, на различните от наследствената му 1/6 ид. ч. – останали 5/6 идеални части от поземлен имот с настоящ идентификатор *** по КККР на гр. Брацигово и от построената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***.

Твърденията на ищеца са, че след дело за делба и проведена публична продан, през 1985г. неговият баща Г. А.ов З. е бил определен за купувач на процесните имоти, заплатил е дяловете на останалите съделители и е започнал да владее собственически имотите, въпреки че не му бил издаден нотариален акт за собственост.

Поддържа се, че владението е било предадено на ищеца от баща му през 2010г., откогато и той ги владее с намерение за своене, като достъпът до тях е ограничен за ответницата посредством заключване. Изтъква се, че от страна на ищеца и баща му в имотите са били явно извършвани конкретно изброени значителни подобрения и технически преустройства, като се счита, че чрез тези ремонти, ограничения достъп, и водените в миналото между бащите на двете страни по делото съдебни дела за имотите - е било манифестирано спрямо ответницата намерение за своенето им, като тя отрича ищецът да е станал техен собственик. В първото по делото съдебно заседание се уточнява, че ищецът неоспорено твърди да е собственик по наследство на 1/6 ид.ч. от процесното имущество. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на А. В. П., че ищецът е 1 собственик и на останалите 5/6 ид.ч. от поземлен имот с настоящ идентификатор *** по КККР на гр. Брацигово и от построената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, на основание давностно владение, започнало от 1985г. - с присъединеното такова на покойния му баща, и продължило и до момента.

В подадения в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответницата оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че ищецът и баща му не са осъществявали несмущавано собственическо владение върху процесните имоти, като в тази връзка се сочи решения в полза на баща й правен спор със сходен предмет - по гр. д. № 993/2009г. на РС-Пещера, в.гр.д. № 699/2010г. на ОС-Пазарджик и к.гр.д. № 36/2011г. на ВКС, както и подаваните от баща й становища и заявления - до СГКК-Пазарджик и всички нотариуси в района на РС-Пещера – с които оспорвал едноличната собственост над имотите на брат си – баща на ищеца. Поддържа се и, че с Определение по в.гр. д.

№ 98/2016г. на ОС-Пазарджик, по което е потвърден отказ на нотариус да издаде констативен нотариален акт за собственост на бащата на ищеца за имотите, се прекъсвала придобивната давност. С допълнителен отговор предявеният иск се счита за недопустим – по арг. от чл. 299 вр. с чл. 298, ал.2 ГПК – предвид решения вече спор между бащите на страните с такъв предмет по гр. д. № 993/2009г. на РС-Пещера.

Счита се и че съсобствениците на процесните имоти следва да са необходими другари по делото. Основателността на иска се оспорва и при твърдения за „отблъскване“ от страна на ответницата на неправомерното завладяване на имотите от ищеца, като се сочи, че е подавала молби до СГКК-Пазарджик, заявявайки, че е съсобственик на имотите, както и – че ги е декларирала пред МДТ и е заплащала дължимите от нея данъци. Същевременно се твърди, че ищецът не е владелец, а държател на идеалните части на ответницата от процесните имоти, като поддържаното от него - че владението му е „спокойно“, се оспорва при съображения, че е насилствено – посредством закани спрямо ответницата и осъществена в миналото саморазправа с баща й. Поддържа се, че под страх от заканите на ищеца – ответницата посещава и влиза в имотите само в отсъствието му, като се признава, че ищецът е ограничил достъпа й до сградата посредством „СОТ“-инсталация, която ответницата забелязала 2023г.. Предвид изложеното се моли за прекратяване на делото поради недопустимост на иска, а алтернативно – за отхвърляне на последния като неоснователен. Претендират се съдебни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съгласно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на предявените искови претенции е по чл. 124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗС.

2

На първо място следва да се посочи, че противно на възраженията на ответната страна - искът е допустим. От приложените по делото Решение № 201/02.07.2010г. по гр. д. № 993/2009г. на РС-Пещера, потвърдено с Решение № 505/03.11.2010г. по в. гр. д. 699/2010г. по описа на ОС-Пазарджик, а последното – оставено в сила с Решение № 221/29.12.2011г. по гр. д. 36/2011г. на ВКС, се установява, че между покойните вече родители на страните по делото е воден спор със същата правна квалификация и за същото недвижимо имущество, при решаване на който са били взети предвид фактите, настъпили до края на устните състезания (07.10.2010г.) пред въззивния - ОСПазарджик (като инстанция по същество – за разлика от ВКС). Следователно по отношение само на тези факти важи правилото на чл. 299 вр. с чл. 289, ал.2 ГПК – за непререшаемост на спора. С настоящата искова молба обаче, ищецът се позовава и на факти (период), настъпили след края на съдебното дирене по делото между родителите на страните, и в този смисъл – претенцията му в тази част не е недопустима заради сила на присъдено нещо. На следващо място – по предявен установителен иск за собственост пасивно легитимиран ответник по делото е лицето, което оспорва правото на собственост на ищеца върху имота. По такъв иск съсобствениците не са необходими другари по смисъла на чл.216, ал.2 от ГПК, тъй като нито с оглед естеството на спорното правоотношение, нито по разпореждане на закона е нужно решението на съда да бъде еднакво спрямо всички съсобственици.

Съсобствениците са обикновени другари, тъй като извън общите факти те могат да имат различно материално правно положение /с оглед възможността съсобствеността да произтича от различни юридически факти/, което обуславя тяхната процесуална самостоятелност. Тоест, правоотношението между съсобствениците не е неделимо, поради което и не е необходимо съдебното решение да е еднакво по отношение на всеки съсобственик. ( виж Решение № 221 от 05.06.2012 г. по гр.д. № 1190 /2011 г. на І г.о. на ВКС). Тук е уместно да се маркират като ирелевантни за допустимостта и основателността на процесния спор и водените между страните гр. д. с № 720/2012г. и гр. д. № 572/2016г. по описа на РС-Пещера. (С Определение по гр. д. № 720/2012г. на РС-Пещера, потвърдено от ОС-Пазарджик, е прекратено делото по иск за делба на имота, предявен от Васил А. З. срещу Г. А. З. поради налична вече извършена делба (299 ГПК), а С Определение по гр. д. № 572/2016г. на РС-Пещера – е прекратено дело по иск на Г. З. срещу Васил З. – за установяване на факт (плащане на цена по публична продан).

С оглед твърденията на страните - по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът притежава по наследство 1/6 ид. част от поземления имот с настоящ идентификатор *** по КККР на гр. Брацигово и построената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***.

Това обстоятелство се потвърждава и от съпоставката на Решението за допускане на делба от 12.05.1982г. по гр. д. № 342/1981 г. на РС-Пещера - с наличното по същото 3 дело Удостоверение за наследници на Костадин Г. З. и съпругата му – Дафинка П. З.а (л.5 от материалите по гр. д. № 342/1981 г. на РС-Пещера). Видно от тези документи – съпрузите Костадин и Дафинка З.и са били собственици на процесните имоти, двамата са починали без деца, като първи е починал Костадин (на 29.09.1961г.).

Негови наследници по закон (чл. 9, ал.2 от ЗН) са били преживялата му съпруга – Дафинка, и неговите братя и сестри или техни низходящи. Явно бракът на Костадин и Дафинка е траял повече от 10 години преди наследяването (чл. 9, ал.2 от ЗН), тъй като с решението за допускане на делбата е прието, че на Дафинка и съответните й наследници се полагат 2/3 ид.ч. от имуществото, и в този случай за останалите наследници на Костадин З. – негови братя и сестри - е останала 1/3 ид.ч. от процесното имущество. Според решението за допускане на делбата – това наследство от 1/3 ид.ч. от имущество е било прието от съпругата (и двете деца) на братът на Костадин – А. З., които са – Нонка В. З.а и синовете й – Г. З. (баща на ищеца) и Васил З. (баща на ответницата). След смъртта на Нонка З.а – за всеки от синовете й е останала равна част от по 1/6 ид.ч. от процесното имущество и като единствен наследник на баща си Г. З. – ищецът А. Г. З. притежава такава 1/6 ид.ч. по наследство от баща си.

Претендираното от ищеца за придобито по давност право на собственост върху останалите 5/6 от процесните недвижими имоти предполага доказване на непрекъснато владение върху тях в продължение на 10 години (чл. 79 от ЗС), гореобосновано – считано от 07.10.2010г. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя (чл. 68 от ЗС). То съдържа два основни признака: обективен - упражняването на фактическа власт върху вещта (corpus) и субективен - намерението да се държи и използва вещта като собствена (animus), както и допълниелни признаци – владението да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно, явно. В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи всеки от горепосочените признаци. Както е разяснено в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК придобиването на целия имот по давност от владелец, явяващ се един от сънаследниците, е възможно – след установени да са извършени от негова страна по отношение на частите на другите сънаследници, едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да е показал /манифестирал/ отричане владението на останалите.

В тази връзка ангажираните от ищеца релевантни доказателства се изчерпват с показанията на свидетелите Г. Т., А. Чомпалов и П. П. Чрез тях като на способ за манифестиране на собственическо владение спрямо ответницата се набляга на доказано извършени от ищеца: ремонти на процесното имущество (изливане на циментова площадка на двора, подсилване на оградата, поправка на покрива и смяна на улуци по него, поправка на комини, смяна на дограми, вътрешни ремонти на помещенията с гипсокартон, ВиК-ремонти, лепене на плочки на баня в процесната 4 сграда, поставяне на парно, събаряне на порутена плевня в двора), както и поставени брави и СОТ-инсталация – като ограничаващи достъпа на ответницата.

Относно извършените ремонти – в Решение № 302 от 24.06.2011г. по гр. д. № 1168/2010 г., I г. о., ГК на ВКС е ясно посочено, че: Факта на съществуване на съсобственост, независимо от основанието за възникването й, дава право на всеки от съсобствениците да си служи с цялата вещ, като обезщети останалите съсобственици при писмена покана от тяхна страна. Затова самият факт на ползване на имота от един от съсобствениците, включително и сънаследниците не означава, че той е установил владение за себе си. Затова съдебната практика последователно и непротиворечиво приема, че когато съсобственик, включително и сънаследник ползва цялата вещ, той е владелец на своята част и държател на частите на останалите съсобственици, освен ако не е демонкстрирал явно и категорично, че е променил държането на частите на останалите във владение за себе си. Промяната на намерението и своенето на частите на останалите следва да е демонстрирано недвусмислено. Затова действия по извършване на ремонти и подобряване на имота, които могат да се възприемат и като действия по поддръжка на съсобствената вещ от един от съсобствениците, за което той може да иска припадащата се част от разходите от другите съсобственици на основание чл. 30, ал.3 от ЗС не може да се приеме като достатъчно за установяване на владение върху техните части. Ползването на целия имот, което може да се възприеме и като упражняване на правото по чл. 31 от ЗС също не може да се възприеме като достатъчно, за да се квалифицира като владение за себе си на частите на останалите.