Решение № 1293 от 05.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1293 гр. Пловдив, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Хр. Ингилизов като разгледа докладваното от Николай Хр. Ингилизов Административно наказателно дело № 20255330204555 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 11145300, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който е посочено, че се налага глоба от 200 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл.

182, ал.4 вр. ал.1, т.3 от ЗДвП на Л. В. П., ЕГН **********.

С жалбата се прави искане за отмяна на електронния фиш като неясен и необоснован, издаден при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Излагат се аргументи за тези твърдения, сочи се незаконосъобразност на оспорения електронен фиш и се иска отмяната му. Жалбоподателят Л. П., редовно призована се явява в съдебно заседание, излага аргументи за отмяна на оспорения електронен фиш.

Въззиваемата страна – ОД на МВР Пловдив не изпраща представител, изпратена е преписката със становище за потвърждаване на електронния фиш и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Обжалваният електронен фиш е издаден за установено нарушение с автоматизирано техническо средство №120ссе0 за това че, на 21.07.2025 г. в 21.21 часа в гр.Пловдив, на бул. „Христо Ботев“ до номер 1Б, при посока на движение от изток на запад, при въведено ограничение от 50 км/ч лек автомобил „Шевролет ****”, регистрационен номер **** се движел с установена стойност на скоростта 76 км/час и превишена стойност на скоростта 26 км/час, с което извършвал нарушение за движение с превишена скорост. Отразено е в електронния фиш, че собственик на МПС е Л. В. П..

1

Сочи се, че с това е извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, което се явява извършено в условията на повторност – в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/9532948 на 05.09.2024 г. С оглед на това на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева.

По делото са приобщени снимков материал от заснетия от техническото средство клип, писмо от Български институт по метрология, протокол от 22.07.2025 г. за използване на автоматизирано техническо средство или система на дата 21.07.2025 г., удостоверение за одобрен тип, снимка на разположение на техническото средство, протокол от проверка от 25.09.2024 г. за използваното техническо средство за контрол, справка за собственик на МПС, електронен фиш Серия К № 9532948.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с отразената скорост на соченото място. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира.

Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на Л. В. П., която е собственик на вписаното в него МПС към момента на нарушението и което обстоятелство не се оспорва. В този смисъл и не може да се приеме, че неправилно е санкциониран собственика на лекия автомобил с оглед на твърдения, че не е управлявал той заснетото МПС. Същият е имал законовата възможност да посочи кой е управлявал автомобила и след като не се е възползвал от нея правилно е санкциониран той.

Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като ЧАСТИЧН ОСНОВАТЕЛНА.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Именно с цел гарантиране правата на гражданите и с оглед установяване на обективната истина при евентуално съдебно обжалване на електронните фишове се изисква към административната преписка, която се изпраща в съда, 2 освен доказателствата в подкрепа на обжалвания фиш, да се предоставя и информация за участъка от пътя, с описание на мястото и координатите, действащото ограничение на скоростта по чл.21 ЗДвП, посоката на движение на автомобила, схемата на разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид, датата на последната метрологична проверка. Всички посочени данни са приобщени по делото, като са изпратени в придружителното писмо на наказващия орган, поради което съдът счита че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Електронният фиш съдържа данни за : териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН , по смисъла на този закон "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

Цитираните правни норми съотнесени към конкретиката на настоящия административноправен спор, налагат извод за спазени изисквания при издаването на процесния електронен фиш.

Електронния фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В тази насока следва да се посочи, че в нормата на чл. 189, ал.

4 от ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа електронния фиш, като по никакъв начин не е предвидено препращане към разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, където са предвидени реквизитите на наказателното постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление, поради което и съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на издател на електронния фиш.

В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци.

Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч, а същата е била превишена от водача, обстоятелство, което е безспорно установено.

Същевременно нарушението е регистрирано от одобрен тип система за 3 контрол, поради което и възраженията относно това, че в електронния фиш никъде не се сочи, че АТСС е от този одобрен тип е неоснователно.

Действително в оспорения електронен фиш е посочен само номерът на АТТС, не и неговия тип. В съставения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з532/12.05.2016 г. за използване на АТСС обаче ясно е посочено, че това АТТС е именно от тип ARH CAM S1. Това за настоящия съдебен състав е достатъчно, за да приеме, че използваното АТСС за контрол е от одобрен тип.

Спазени са изисквания за изготвяне на протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2016 г. за използване на АТСС, същият е коректно попълнен.

От доказателствата по делото се установява, че техническото средство използвано в часовия интервал между 19.30 часа на 21.07.2025 г. и 06.30 часа на 22.07.2025 г. в гр.Пловдив, на бул. „Христо Ботев“ номер 1Б. Именно на соченото място за контрол е заснето и нарушението на жалбоподателката в 21.21 часа на 21.07.2025 г. Към протокола е приложена и снимка на използваното АТСС. Неоснователно е и възражението, че не е доказано че приложената снимка на АТСС е именно на използваното при установяването на нарушението на 21.07.2025 г.

Ето защо и съдът счита, че са спазени всички законови изисквания по установяване на конкретното нарушение и не са допуснати нарушения, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя.

Неоснователни са и възраженията, че неправилно не са посочени засечените две МПС, а само това на жалбоподателката. Следва да се посочи, че действително на снимковия материал се установява неясен регистрационен номер на друг автомобил, но е очевидно че автомобилът на жалбоподателката с рег.номер **** е значително по-близо до техническото средство, като ясно е посочено и разстоянието на контрол – 64 метра. С оглед на това следва да се приеме за доказано, че именно МПС на жалбоподателката се е движило с посочената неразрешена скорост.

Правилно към момента на издаване на оспорения електронен фиш, административнонаказващият орган е приел, че е налице повторност по смисъла на по § 6, т. 33 от ДР на ЗДВП, доказателство за което е съдържащата се в преписката справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателят има предходни нарушения на правилата за движение за скорост, включително и електронния фиш, посочен в процесния санкционен акт. Същото обуславя прилагането на по-тежката санкционна разпоредба на чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Междувременно обаче, в хода на съдебното производство пред настоящата инстанция е настъпила законодателна промяна, чрез изменението в ДВ, бр. 64 от 05.08.2025 г., в сила от 7.09.2025 г. на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, при повторно нарушение по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т.

6, ал. 3, т. 6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. На практика към настоящия момент за доказаното по несъмнен начин нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, не е предвидено 4 удвояване на наказанието глоба, като "повторно".

С оглед на това и спазвайки принципа по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН за прилагане на по- благоприятната за нарушителя разпоредба, районният съд разполага с правомощието и задължението да измени издадения електронен фиш на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, респ. при еднородност на обстоятелствата по нарушението да извърши преквалификация на нарушението като се изключи от обвинението квалифициращия му признак "повторност" и да приложи закона за по-леко наказуемо административно нарушение, а именно чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, относима в настоящия случай, с оглед установения размер на превишението на скоростта, в който смисъл е и постановеното в т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г.

Ето защо ще следва да се измени електронния фиш и да се намали размерът на наложената санкция на 100 лева, като жалбоподателката бъде санкционирана за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

От друга страна не са налице и основанията да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушения от същия вид.

С оглед изхода на делото, частично основателно е процесуалното искане на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото. Следва да се посочи, че с оглед изхода на делото и изменението на електронния фиш ще следва да се присъди пропорционално на потвърдения размер на наказанието юрисконсултско възнаграждение или такова в размер на 40 лева. Тази сума се явява ½ от минималното юрисконсултско възнаграждение, което отговаря на сочения размер на наказание, което се налага на жалбоподателката.