Определение № 260225 от 16.02.2021, Окръжен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 260225 16.02.2021 г. гр.Стара

Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА

МАВРОДИЕВА

ВЕСЕЛИНА МИШОВА като разгледа докладваното от съдия

МАВРОДИЕВА въззивно гр. дело № 1065 по описа за 2021 година.

Производството е образувано по частна жалба на ,,К.“ ООД, ***против разпореждане № 260113 от 26.10.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 439/2020 г. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д.М.Д., в частта за сумата 354.19 лв. – такса за експресно разглеждане на искането за кредит и 105 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на вземането.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането.

Излага подробни съображения в жалбата си и моли въззивният съд да осъди длъжникът да заплати претендираните суми.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление от „К.“ ООД, ***срещу Д.М.Д. за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1200 лв. - главница, дължима по договор за потребителски кредит; 124.20 лв. - договорна лихва по договор за потребителски кредит.; 354.19 лв. – такса за предсрочно разглеждане на искането за кредит; 105 лв. - разходи за извънсъдебно събиране на задължението. В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит № OL0004213 от 16.10.2019г., сключен онлайн между „К.“ ООД и Д.М.Д.. Посочено е също, че К.получателят се възползвал от дадената възможност по чл. 12, ал.1 от Договора – искането му да бъде разгледано в срок до 20 минути. Сочи се също, че на осн. чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК при неизпълнение на задължението по договора, заемателят дължи заплащане на всички разноски за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която заявителят „К.“ ООД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 354.19 лв. – такса за експресно разглеждане на искането за кредит и 105 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на вземането като е приел, че клаузите от договора, касаещи задължението за плащане на такса за експресно разглеждане на искането за кредит, както и задължението за плащане на такса за разходи за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, противоречат на закона и на добрите нрави.

Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.

1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, както и да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2 ГПК. В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.

2, т. 2 ГПК, тъй като искането за присъждане на суми, съгласно клаузите на договора за паричен заем относно уговорената такса за експресно разглеждане на искането за кредит и такса за разходи за извънсъдебно събиране на просрочено задължение противоречат на закона и на добрите нрави.

По отношение на претендираната такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит съдът намира, че тя противоречи на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочените задължения в левове, а клауза в договора, надвишаващи определените по ал.4 разходи, се счита за нищожна.

За претендираната такса за извънсъдебно събиране, предвидена в чл. 12 от Договора, съдът намира, че тази клауза противоречи на разпоредбите на чл.10а, ал.4 ЗПК, тъй като от изложеното не се установява да е изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се събират такси да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Освен това въпреки, че е наречена такса, тя е обвързана с неизпълнение на задължение по договора, което по същество противоречи на разпоредбата на чл. 33