Решение № 49 от 30.01.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Русе, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20234520200048 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ПРОММОНТ“ ЕООД, ЕИК: 117613998, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Сърнена гора“ № 24, вх. 2, ет.

7, ап. 21, против Наказателно постановление № 18-2200061/02.12.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за нарушение по чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415 ал. 1 КТ.

Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и неправилна правна квалификация.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе се представлява от юрк. С.-Й., която оспорва жалбата и излага аргументи за нейната неоснователност и моли за присъждането на разноски за производството.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща 1 представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 21.12.2022 г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 12.12.2022 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателното постановление е издадено за това, че на 20.10.2022 г., при извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство на „ПРОММОНТ“ ЕООД, ЕИК: 117613998, с обект на контрол офис на адрес гр.

Русе, бул. „Липник“ № 123 контролният орган е констатирал, че дружеството работодател не изпълнило задължителното предписание № 1 от протокол за извършена проверка на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе (ДИТ-Русе) с изх. № 222645/21.09.2022 г., касаещо изплащането на трудово възнаграждение за месец юни 2022 г. на работника А.А.Я., ЕГН: **********.

Срокът за изпълнение първоначално съгласно съответния протокол е бил 29.09.2022 г. С молба за удължаване на срока за изпълнение същият е бил удължен до 13.10.2022 г. Въпреки това изпълнение не последвало, което било констатирано в т. 1 от Протокол № ПР2233229/09.11.2022 г., че към 14.10.2022 г. предписанието не е било изпълнено, поради което е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ. За това бил издаден АУАН № 18-2200061 от 09.11.2022 г.

Тази фактическа обстановка се установи от разпита на актосъставителя и приложените по преписката писмени доказателства.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз 2 основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

По своя характер даденото със задължителното предписание № 1 от протокол за извършена проверка на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе (ДИТ-Русе) с изх. № 222645/21.09.2022 г. представлява принудителна административна мярка. Видно от т. 1 от Протокол № ПР2233229/09.11.2022 г. в дадения, включително и удължен срок от 13.10.2022 г., видно от писмо с изх. № 22081504/23.09.2022 г. на ДИТ (л. 20 от делото), същата не е била изпълнена, поради което е осъществен съставът на визираното от административнонаказателния орган административно нарушение. То се изразява в неизплащане на начисленото във ведомост трудово възнаграждение. Не се установи в хода на съдебното производство нарушението да е било отстранено впоследствие.

Деянието се изразява в бездействие – неизпълнение на дадено предписание, представляващо индивидуален административен акт, който е задължавал съответния адресат да осъществи дадено действие, а именно – да заплати начисленото във ведомост трудово възнаграждение.

Не може да се приеме тезата на жалбоподателя, че е налице материална незаконосъобразност съгласно чл. 6 ЗАНН. Процедурата по налагане на административно наказание е била спазена, АУАН и НП съдържат изискуемите по закон реквизити и са били връчени на представляващия дружеството управител. Нарушението е подробно описано в АУАН и НП, посочени са законовите разпоредби, които са били нарушени, и фактическите обстоятелства във връзка с нарушението. Към делото са приложени и протоколите за констатираните нарушения, като с протокол с изх. № 222645/21.09.2022 г. в т. 1 е дадено съответното задължително предписание, чийто срок за изпълнение е бил удължен впоследствие до 13.10.2022 г. От това следва изводът, че жалбоподателят е в забава, считано от 14.10.2022 г., което е констатирано с Протокол № ПР2233229/09.11.2022 г. и процесния АУАН № 18-2200075 от 09.11.2022 г.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за приложение на чл.

28, ал. 1 ЗАНН. Не може да се приеме, че нарушението е маловажно, тъй като, от една страна, същото не е отстранено дори и към настоящия момент, а от друга неплащането на трудово възнаграждение означава лишаване на съответния работник или служител от паричните средства, които са 3 необходими за осигуряване на неговата прехрана. Несвоевременното заплащане на трудовото възнаграждение безспорно води до неблагоприятни последици в имуществената сфера на работника или служителя. Особената важност на своевременното изплащане на трудовото възнаграждение налага и неговата засилена закрила, като първостепенно право на работника или служителя, от страна на държавата.

Поради тези съображения обжалваното Наказателно постановление следва да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение.

В полза на ИА „ГИТ“ следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ в размер на 100 лв..

Мотивиран така, Русенският районен съд

РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Наказателно постановление

№

182200061/02.12.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на „ПРОММОНТ“ ЕООД, ЕИК: 117613998, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Сърнена гора“ № 24, вх. 2, ет.

7, ап. 21, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за нарушение по чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415 ал. 1 КТ.

ОСЪЖДА „ПРОММОНТ“ ЕООД, ЕИК: 117613998, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Сърнена гора“ № 24, вх. 2, ет. 7, ап. 21, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище в гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 3, сумата от 100 лв. – разноски за производството.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4