Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 338 от 31.03.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 7989/2020
Вид
Решение № 338
Подписан
31.03.2021
В сила
24.06.2021
Състав
Атанаска Анастасова Анастасова

Цитирани разпоредби

  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.36 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.36 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.150а ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175 ал.3 пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Пловдив , 31.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Атанаска А. Анастасова при участието на секретаря Анелия А. Деведжиева като разгледа докладваното от Атанаска А. Анастасова Административно наказателно дело № 20205330207989 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

/НП/

№

20-1030-010006/25.09.2020г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Г. А. Г., ЕГН **********, с адрес: ******, са наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП, глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДП, на основание чл.185 от ЗДП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

По съображения, изложени в жалбата, в допълнителни писмени мотиви и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, жалбоподателят Г., моли съда да отмени НП. Претендира разноските по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозиранаа до съда молба-становище, моли за потвърждаване на процесното НП. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна 1 страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

С обжалваното постановление административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 19.05.2020г. около 12:30ч. в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис III Обединител” - кръстовище с бул.

„Христо Ботев“, като водач на л. а. „БМВ 316 TI” с рег. № ****** с изтекъл срок на валидност на табелите от 07.03.2020г., като същото не било регистрирано по надлежния ред, разписан в Наредба № 1-45 от 24.03.2000г.за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Жалбоподателят Г. управлявал процесното МПС с изтекъл срок на валидност на СУМПС № 242719363 от 05.03.2020г.

С оглед представените документи при проверката, св. М. Г. Б., на длъжност ****** в Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, който по това време и място осъществявал контрол по безопасност на движенито по предварително утвърден график, заедно с колегата си П.М., съставил срещу жалбоподателя Г. Акт за установяване на админстративно нарушение /АУАН/ с бл. № 510906/19.05.2020г. за извършени нарушения по чл.140 ал.1 от ЗДП и чл.150а ал.1 от ЗДП. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и го подписал с изричното отбелязване,че няма възражения.

Случаят бил докладван на РП Пловдив, за което била образувана пр. преписка № 5152/ 2020г. Последната приключила с Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 31.08.2020г., препис от което, ведно с материалите по преписката, били изпратени до Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив с писмо № 5152/2020г./15.09.2020г. за продължаване на действията.

Въз основа на горното, било издадено обжалваното НП, с което на Г.Г. са наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП, глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДП на основание чл.185 от ЗДП, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към 2 административнонаказателната преписка писмени доказателства – писмо № 5152/2020/15.09.2020г. от РП Пловдив до Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 31.08.2020г., немски талон, АУАН с бл. № 510906/19.05.2020г., справка за нарушител/водач от региона, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи, както и от гласните доказателства - показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставителят Б.. В показанията си свидетелят потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. В допълнение сочи, че едва впоследствие се разбрало за удължавана на срока, за който може да се управлява със СУМПС. Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото, доколкото служат за установяване на обективната истина.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН, като 6-месечният срок на постановлението, в хипотезите на чл.36 ал.2 от ЗАНН започва да тече от получаване на материалите по преписката от наказващия орган.

По отношенеи на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДП:

От събраните по делото доказателства се установи и доказа по безспорен начин, че от субективна и обективна страна жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДП, тъй като на процесните дата и място е управлявал по пътищата, отворени за обществено ползване – в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис III Обединител” – кръстовище с бул. „Христо Ботев“, л. а. „БМВ 316TI”, нерегистриран по надлежния ред, тъй като бил с транзитни номера № ****** с изтекъл срок на валиднст на 07.03.2020г. Установява се, че същият не е собственик на МПС -то и това обстоятелство не се оспорва от него.

Безспорно се установява вината за извършеното нарушение, тъй като в представените от жалбоподателя документи /немски талон/ ясно е посочен срокът на валидност на транзитните номера, предназначени за придвижване на дадена територия в конкретно време, с което се доказва ясното съзнание на водача, че е управлявал процесния автомобил без надлежна регистрация.

Неоснователни са доводите за допуснати нарушения на процесуалните правила по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като времето, мястото и начинът на извършване на нарушението са отразени достатъчно подробно и ясно, че да дадат възможност на жалбоподателя да разбере кое именно негово поведение се санкционира, коя е съответната норма, предвиждаща нарушението и тази със съответното наказание за него.

3

Разпоредбата на чл.141 ал.1 от ЗДП визира именно реда, по който се осъществява предвидената в чл.140 ал.1 от ЗДП регистрация на МПС – чрез издаване свидетелство за регистрация с безсрочна или с временна валидност по образец. По достатъчно ясен начин се сочи, че жалбоподателят е управлявал нерегистрирано МПС, осъществявайки състава на нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДП, поради което не може да се приеме, че правото му на защита е било нарушено.

Поради всичко изложено настоящият състав намира че безспорно жалбоподателят е извършил нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДП, тъй като е управлявал МПС, нерегистрирано по надлежен ред и правилно административнонаказващият орган го е наказал на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП, явяваща се съответната правна норма. Последната гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Наложените наказания са глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство МПС за срок от 6 месеца, т.е. минимално предвидените в закона наказания, които не подлежат на ревезиране от страна на съда. Правилно е определен и субектът на извършеното нарушение, доколкото именно водачът на конкретния лек автомобил без надлежна регистрация се наказва за управлението на такова МПС.

Не са налице и основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. Касае се за умишлено нарушение, чиято обществена опасност не е по-ниска от тази на други нарушения от същия вид, поради което и процесното нарушение не би могло да се квалифицира като маловажен случай. Отделно от това, видно от наличната по делото справка за нарушител/водач, жалбоподателят Г. е санкциониран с тридесет и едно на брой наказателни постановления, влезли в сила, и седем, влезли в сила фиша - все за нарушения по ЗДП. Посоченото категорично индикира за по-висока обществена опасност на дееца, склонен тенденциозно да не спазва този закон, което пък допълнително мотивира настоящия съдебен състав да не приложи нормата на чл.28 от ЗАНН, а наказанието би способствало за постигане на превантивно превъзпитателния ефект.

С атакуваното

НП към момента на издаването му административнонаказващият орган е постановил и отнемане на общо 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, съгласно чл.6 т. 5 от която за 4 управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер /чл.175 ал.3 от ЗДП/ се отнемат 10 контролни точки.

Ето защо като правилно и законосъобразно, обжалваното НП следва да се потвърди за така установеното нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДП.

По отношение на нарушението на чл.150а ал.1 от ЗДП:

Установяват се достатъчно данни за извършено деяние, с което Г. виновно е нарушил разпоредбата на чл.150а ал.1 от ЗДП, тъй като в процесните време и място е управлявал МПС – л. а. „БМВ 316TI” с изтекъл срок на валидност на СУМПС № 242719363, валидно до 05.03.2020г.

В конкретния случай се установява, че същият притежава свидетелство за управление, но е и безспорно, че към датата на проверката същото е с изтекъл срок на валидност. Следователно към тази дата свидетелството за управление не удостоверява по надлежен начин наличието на редовен документ за управление на МПС от съответната категория, макар жалбоподателят да е бил правоспособен.

Не се споделя възражението, че срокът на процесното СУМПС е следвало да бъде удължен със седем месеца, доколкото валидността на същото е изтекла вече към 06.03.2020г. и не попада в периода 13.03.2020г. – 31.12.2020г., с оглед обявената в страната извънредна епидемиологична обстановка.

Въпреки горното, в случая незаконосъобразно е приложена санкционната норма на чл.185 от ЗДП. Последната е обща и съгласно указаното в самата нея, намира приложение единствено, когато в ЗДП не е предвидено друго наказание. Същевременно налице е разпоредбата на чл.177 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДП, съгласно която се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. В случая жалбоподателят Г., управлявайки със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност, очевидно управлява без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

Предвид изложеното в случая незаконосъобразно е приложена санкционната норма и макар да е наложено наказание по-малко от съответното, то последното остава наложено незаконосъобразно, което и мотивира отмяна на НП в тази му част.