Решение № 12211 от 20.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12211 гр. София, 20.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110115622 по описа за 2026 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба, ведно с допълнително направени в хода на производството уточнения, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. В. П., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 57,64 лв. - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. № 712, вх. В, ет. 13, ап. 61, за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 14.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 9,75 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 09.04.2025 г., сумата от 1,26 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва от 14.04.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 0,29 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 09.04.2025 г.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: ап. 61, находящ се в гр. София, ж.к. „ Люлин“, бл. № 712, вх. В, ет. 13, като ответникът има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за 1 имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли съда да осъди ответника да му заплати исковите суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Б. В. П., с който оспорва да дължи исковите суми. Подчертава, че не притежава собственически права относно имот, находящ се в ж.к. „Яворов“.

След предоставена възможност за депозиране на допълнително становище, предвид уточненията, сторени в хода на първоинстанционният съд, ответникът, макар да е бил редовно призован за съдебното заседание чрез своя процесуален представител, не е взел становище по същестов на спора.

С Определение от 04.08.2025 г. по делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството "Холидей и Райзен" ЕООД.

В съдебно заседание, проведено на 18.06.2026 г., нито ищцеът, нито ответникът са се явили лично или чрез свой процесуален представител. В същото съдебно заседание, с оглед липсата на заявени искания по доказателствата, съдът е обявил делото за решаване.

Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не изразява допълнително писмено становище по спор.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено извлечение от в-к. "Монитор" от 11.07.2016 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на "Топлофикация София" ЕАД са публикувани в един местен ежедневник. Между страните липсва спор, че същите са валидни и действащи през процесния период.

Представено е Решение № 11155 от 14.07.2016 г., с което процесният имот е изнесен на публична продан, а с предходно решение е била допусната делбата на имота, но доколкото решението е със заличени данни, от него не би могло да се установи между кои точно лица е допусната делбата, както и дали решението е влязло в сила. От представения по делото Нотариален акт от 1998 г. се установява, че имотът е придобит от Благой Михайлов Керкелев.

По делото не е представено удостоверение за наследници, от което би могло да се установи кои лица са наследници на Благой Михайлов Керкелев, в случай, че същият е починал. По делото липсва информация дали представеното решение е влязло в сила, както и кои са страните, по отношение на които е допусната делба.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи 2 от правна страна:

По делото от страна на ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест за това не се представиха доказателства относно собствеността и правото на ползване на процесния имот относно исковия период по отношение на ответника Б. П., въпреки предоставената от съда възможност за това и с оглед на разпределената доказателствена тежест.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.

153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От представените и приети по делото писмени доказателства не се установява съпричастност на ответника при никоя от посочените по-горе хипотези към процесния имот, т.е. не се установява същата да има качеството на собственик или ползвател на имота, за който се твърди да е топлоснабден.

Поради това съдът достига до извод, че за процесния период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. Ответникът П. не е бил „битов клиент“ по см. на §1, т. 2а ДР ЗЕ и не се е намирал в облигационно правоотношение с ищцовото дружество с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на процесния имот.

Ищецът не проведе пълно и главно доказване на обстоятелството, че през исковия период ответниъкт се е намирал в облигационно правоотношение с ищеца, възникнало въз основа на договор за продажба (доставка) на топлинна енергия, респ. за този период за същата не се доказва да е била битов клиент на топлинна енергия. Ето защо предявените срещу него осъдителни искове подлежат на отхвърляне като неоснователни поради липса на пасивна материалноправна легитимация на ответницата да отговаря за задълженията за доставената до процесния имот топлинна енергия и за извършената услуга дялово разпределение.

Предвид горните изводи за неоснователност на главните искове, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и насочените срещу ответника акцесорни искове за заплащане на обезщетение за забава върху главниците.

3

По исканията за разноски на страните:

Доколкото настоящо производство е продължило след първоначално прекратяване на делото, настоящият съдебен състав е длъжен да съобрази процесуалните действия на страните, извършени преди прекратяването на делото. В този смисъл съдът съобразява молба с вх. номер 377581/18.11.2025 г., находяща се на л. 103 по гр.д. 31140/25 г. на СРС, 65 състав (първоначало образуваното дело пред състава на СРС), в която ответникът претендира възстановяването на разходи за адвокатски хонорар и оказана нему безплатна правна помощ от адв. Д.. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 30.11.2025 г.

В определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. дело № 2186/2019 г. на ІV г.о. е прието, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.

38, ал. 2 Закона за адвокатурата пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 Закона за адвокатурата. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът, също така, не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума.

Настоящият състав на ВКС напълно споделя тази практика.Правилото, залегнало в чл. 78 от ГПК е, че на страната се дължат направените разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, като се имат предвид действително направените разноски, а не бъдещи или уговорени такива.

Списъкът по чл. 80 ГПК включва разноските, претендирани от страната по делото, т.е. тези, които тя е направила в хода на производството. При осъществена безплатна адвокатска защита страната не е направила разноски за адвокатско възнаграждение, а такива следва да се присъдят в полза на осъществилия безплатно процесуално представителство адвокат в размер, опреден от съда по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Следователно при оказано безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38 Закона за адвокатурата, съдът не е обвързан от посочения от адвоката размер в представения по делото списък по чл. 80 ГПК - липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар като предпоставка за неговото заплащане.

В светлината на посочената съдебна практика, съдът приема, че следва да определи служебно адвокатски хонорар в размер на 200 евро, дължим на адв. Д. за оказаната от нея правна помощ и съдействие на ответника П..

Водим от горното, Софийският районен съд:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Б. В. П., ЕГН ********** обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 4

ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 57,64 лв. - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. № 712, вх. В, ет. 13, ап. 61, за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 14.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 9,75 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 09.04.2025 г., сумата от 1,26 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва от 14.04.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 0,29 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 09.04.2025 г.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвокат И. Монева Д., сумата от 200 евро – сторени разноски пред СРС за оказана безплатна правна помощ на ответника Б. П..

Разпечатката съдържа 41 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/588c72a3-c406-4393-b415-d8aaaf18ea60