Определение № 3899 от 21.08.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3899 гр. Варна, 21.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Н. Св. Стоянов мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20253100500611 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. П. М. и А. А. М.а (съпрузи), подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 3965/08.11.2024 год., постановено по гр. дело № 20233110108356 по описа на РС-Варна за 2023 год., с което е уважен предявен от Д. Н. К. срещу въззивниците ревандикационен иск, като е признато за установено в отношенията между ищеца Д. Н. К. и ответниците Н. Петров М. и А. А. К., че ищецът е собственик на 50, 51 % ид. части от подпокривно пространство, цялото с площ от 104 кв. м., на сграда с идентификатор ***.1 по КККР на гр. Варна, находяща се на адрес: гр. Варна, ул. “***“ № 4 и № 4а и н а 50, 51 % ид. части от външно стълбище на североизточната фасада на същата сграда и ответниците са осъдени да предадат на ищеца, на основание чл. 108 ЗС, владението върху 50, 51 % ид. части от подпокривното пространство и от външното стълбище на североизточната фасада на сградата с идентификатор ***.1 по КККР на гр.

Варна.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обощено се свеждат до неправилна преценка и анализ на доказателствата, както и до неправилно установена фактическа обстановка, в резултат на което решението е и необосновано. Твърди се, че неправилно районният съд е установил ново фактическо положение, различно от уговореното между страните още през 1959г., доколкото уговорките не противоречат на закона. С Договор за групов строеж, сключен между С Н. Ф и Дога Ф Н.а – праводатели на страните по настоящото дело – през 1958г., е уговорено, че „С Н. Ф ще притежава първия етаж, тавана и избените помещения в които се влиза от към двора, а Д Ф Н.а ще притежава първия етаж и избените помещения с вход от към улицата." 1

Уговорено е също и, че всеки етаж на сградата има следното разпределение: 2 стаи, кухня с ниша, хол, клозет- баня, и килер и с описаните избени и тавански помещения, като в същия смисъл е и поделителният протокол от 1960г., по силата на който тавана остава в собственост само на С и С Ф , (праводателите на ответниците и настоящи въззивници), както и поради обстоятелството, че таванът е изграден с отделни собствени средства на С и С Ф, което Н К. е признал с полагане на подписа си, и което е видно и от количествените сметки и финансовата стойност на всеки дял, съгласно приложените по делото строителни книжа. Съдът не е обсъдил в цялост и във връзка една с длуга клаузите на поделителния протокол от 1960 год. и по конкретно – клаузите относно съотношението на правата на страните при евунтуално бъдещо надстрояване на сградата, които според въззивниците са в съотношение 60, 285 % за семейство Ф и 43, 715 % за Н К.. Приемайки различно положение първоинстанционният съд е допуснал неоснователно обогатяване на правоприемниците на Н К., тъй като според делбения протокол праводателите на ответниците са участвали в стоежа с по-голям паричен дял. Между поделителния протокол от 1960г. и договора за покупкопродажбата от 2016г., с който ответникът Н. М. е закупил жилището, находящо се на втори жилищен етаж в сградата с идентификатор ***.1 по КККР на гр. Варна липсват други съглашения, както между самите поделители, така и между техните наследници и правоприемници. Не е съобразено също, че в поделителният протокол от 1960 година е налице изрична уговорка относно общата част – „покрива“ (но не и тавана) да се поддържа и ремонтира от съсобстветниците, но липсва уговорка за тавана, което обстоятелство, обсъдено с останалите доказателства, е допълнителен аргумент в подкрепа на тезата на ответниците, че таванът на сградата е принадлежност към жилището на праводателите на ответниците, обстоятелство, което е уговорено в поделителния протокол от 1960 год. съборазно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗС, която допуска да се уговори частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват. В тази насока е и сключеният през 1958 год. между праводателите на страните по настоящото дело договор за грубия строеж. Пренебрегвайки горните обстоятелства, неправилно е прието от първоинстанционния съд, че таванът е „неизползваем“ и по същността бил обща част по естеството си, като в тази насока за изложенеи пространни съображения и доводи.

Наведени са и оплаквания, че по делото липсват убедителни доказателства, от които да се установи как е определен размера (респ. обема) на общите части от сградата, притежавани от собствениците на отделните жилища.

Твърди се също, че липсва произнасяне и по наведеното от въззивниците възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност по смисъла на чл. 79 ал. 2 от ЗС.

В обобщение въззивниците считат, че съвкупният и прецизен анализ на доказателствата по делото обоснована извод, че праводателите на страните С и С Ф и Д Н.а К.а през 1959г. са приели за установено в отношенията им кой, 2 каква част от построената сграда ще притежава. Същата уговорка е възпроизведена дословно в Поделителен протокол от 1960г. С конклудентни действия поделителите си осигуряват един на друг необезпокоявано ползване и владение на уговорените части от сградата, чрез изграждане на нарочен зид в изградената стълбищна клетка, чрез изграждане на външни стълбища осигуряващи достъпа до избения етаж в частта на всеки, чрез изграждане на външно стълбище, предоставящо единствен възможен достъп до ниво втори етаж и таван. Освен това през годините поделителите да си разделили и ползването на общото дворно място, чрез изграждане на масивен зид преграждащ достъпа на всеки един до чуждата част. Сградата понастоящем има два административни адреса ул. *** № 4 и № 4а. Всичко това сочи на установена и спазвана уговорка в продъжение на повече от 60 години, като съдът няма право да изменя договор, сключен между праводателите на страните тъй като основание за това липсва.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

С въззивната жалба е представен заверен препис от договор от 26.11.1958 год. с нот. заверени подписи на съдоговорителите, сключен между състроителите в груповия строеж С Н. Ф и Д Ф Н.а – праводатели на страните по настоящото дело – с искане за приобщаването му като доказателство по делото. Твърди се, че съществуването на този договор е установено от въззивниците след приключването на устните състезания в първата инстанция, като за установяването на това обстоятелство е поискано да се допуснат до разпит двама свидетели.

С жалбата е направено искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, с вещо лице с компетентност по конструкции на сгради и съоръжения, по която вещото лице след като се запознае с делото, извърши оглед и измерване на таванското помещение в сграда на адрес гр. Варна, ул.

*** 4а и изследва проектната документация касателно положения на тавана гредоред, каратаван, да даде отговор на следните въпроси: 1) Едновременно с построяването на сградата ли е извършено преустройството касателно разпределението на ползването на стълбищната клетка в това число преграждане на достъп до втори жилищен етаж, изграждане на двураменно стълбище до тавана и изграждане на външно стълбище за достъп до втори жилищен етаж? 2) Отговарят ли извършените СМР на общоприетите стандарти за този вид ремонтни дейности, ако не - в какво се изразяват недостатъците на извършените СМР и в каква степен те се отразяват на годността на същите да бъдат използвани по предназначение? 3) Да даде заключение дали товароносимостта на тавана е достатъчна за ползването му като складово помещение, така както е заложена по проекти и на място? 4) Да установи какво е отношението на товароносимостта на положения на тавана гредоред спрямо тежестта на покрива, който конструкцията, макар и с греди, носи?

Направено е и искане за допускане на втора (респ. повторна) СТЕ, по 3 която вещото лице след като се запознае с делото и извърши оглед и замерване на сградата, да изготви площообразуване, съобразно чл. 40 от Закона за собствеността и в съответствие с Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, в което да се отразят всички направени изменения по сградата до този момент.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страни и ищец по ревандикационния иск Д. Н. К. – оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и настоява да бъде потвърдено.

Оспопрва и направените с жалбата искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

По направените доказателствени искания съдът намира следното:

Искането за допускане до разпит на свидетели за установяване на обстоятелствата относно късното узнаване от въззивниците-ответници на съществуването представения с въззивната жалба договор от 26.11.1958 год. с нот. заверени подписи на съдоговорителите, е основателно, като следва да се допусне до разпит един свидетел при условията на довеждане от въззивниците – чл. 159, ал. 2, изр. първо ГПК.

Искането за допускане на СТЕ със задачите по т. 1 – 4, посочени по горе е неоснователно, в случая не се сочат, нито са налице обстоятелства, попадащи в обхвата на чл. 266, ал. 2 и/или ал. 3 ГПК, при чиято наличност е допустимо събиране на доказателства във въззивното производство.

Искането за допускане на повторна експертиза със задачата, посочена по – горе също е неоснователно, тъй като обемът на общите части се определя при възникването на етажната собственост, а в случая етажната собственост е възникнала при друга нормативна уредба, а не при действието на Наредба № 7/22.12.2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

Настоящият състав намира, че следва повторно да изслуша (чл. 267, ал.

2 ГПК) вещото лице арх. инж. Р. С., изготвила заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза от 30.05.2024 год., изслушано в първата инстанция.

Следва да се задължи ищеца да представи и четливо копие от поделителния протокол от 14.03.1960 год. на л. 9 от делото на РС-Варна.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Н. П. М. и А. А. М.а (съпрузи), чрез процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение № 3965/08.11.2024 год., постановено по гр. дело № 20233110108356 по описа на РС-Варна за 2023 год.;

ДОПУСКА ДО РАЗПИТ ЕДИН СВИДЕТЕЛ при условията на

4 довеждане от въззивниците Н. П. М. и А. А. М.а за установяване на обстоятелствата относно късното узнаване от тях на съществуването на представения с въззивната им жалба договор от 26.11.1958 год. с нот. заверени подписи на съдоговорителите;

ОТХВЪРЛЯ направените с въззивната жалба искания за допускане на СТЕ със задачите по т. 1 – 4, посочени по - горе и за допускане на повторна СТЕ, по която вещото лице след като се запознае с делото и извърши оглед и замерване на сградата, да изготви площообразуване, съобразно чл. 40 от Закона за собствеността и в съответствие с Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, в което да се отразят всички направени изменения по сградата до този момента;

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 267, ал. 2 ГПК, ПОВТОРНО ИЗСЛУШВАНЕ на вещото лице арх. инж. Р. С., изготвила заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза от 30.05.2024 год., изслушано в първата инстанция;

ЗАДЪЛЖАВА ищеца Д. Н. К. да представи ЧЕТЛИВО КОПИЕ от Поделителния протокол от 14.03.1960 год. - л. 9 от делото на РС-Варна;

НАСРОЧВА разглеждането на делото за 27.10.2025 год. от 14, 30 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1 ГПК), ведно с връчване на препис от настоящото определение;

Разпечатката съдържа 37 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/588c2466-893c-4f4b-90e5-a50f5530d4d4