Решение № 11 от 08.01.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Казанлък, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 20235510102225 по описа за 2023 година

Предявени са три обективно съединени иска с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК.

Ищецът „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК: ***** със седалище и адрес: гр. *****, представлявано от управителите П.В. и Х. М. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Х. Д. К., ЕГН **********, че същият дължи на „А.Б.Б.“ с ЕИК ***** сумата 1454,18 лв., от които: 1100 лв., представляващи главница, произтичаща от договор за предоставяне на паричен заем № 212884/17.09.2018 г;

166,84 лв., представляващи възнаградителна лихва върху главницата по договор за предоставяне на паричен заем № 212884/17.09.2018 г., за периода от 17.09.2018 г. до 17.03.2019 г.; 187,34 лв., представляващи обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата по договор за паричен заем № 212884/17.09.2018 г., за период от 17.03.2019 г. до 25.07.2023 г.

Моли съда да осъди ответника Х. Д. К., ЕГН ********** да заплати сторените от дружеството съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д. № 1728/2023 г. по описа на Районен съд - Казанлък и по настоящото съдебно производство.

Твърди, че на 17.09.2018 година Х. Д. К. с ЕГН ********** сключил 1 договор за потребителски кредит № 212884 със „С.К.“ ООД, по силата на който получил в заем сумата от 1100 лева, срещу което се съгласил да върне 6 броя вноски по 336 лева в срок до 17.03.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част към договора за потребителски кредит. Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 40.08 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.72 %.

Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, при който потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Видно от приложените Общи условия и договор за паричен заем № 213190 на 17.09.2018 г. между страните има сключен договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Договор за кредит е сключен в съответствие с изискванията на чл. 10, ал.

1 от ЗПК - по ясен и разбираем начин, всички негови елементи са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните.

В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по договора за потребителски кредит страните се съгласили, че длъжникът дължи при определени обстоятелства обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по договора за потребителски кредит е уговорено „С.К.“ ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи и те ще се считат за получени, ако бъдат изпратени на e mail адреса или доставени на официалния адрес за кореспонденция, посочен от длъжника при подписването на договора за кредит.

Твърди, че договорът е сключен по електронен път по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.

2

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г. „С.К.“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****.

Твърди, че длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него телефонен номер със CMC.

Твърди, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента.

Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, моли съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. (Позовава се на Р № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г„ II т. о., ВКС, Р № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о„ ВКС, Р № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС)

Ответникът Х. Д. К., ЕГН ********** не е изпълнил в срок 3 задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита и към настоящия момент задължението е все още непогасено.

С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, намира, че следва съдът да приеме за установено, че Х. Д. К., ЕГН ********** дължи на „А.Б.Б.“ ЕООД, с ЕИК ***** парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 1728/2023 г., а именно сумата в общ размер от 1454,18 лв., формирана както следва: главница в размер на 1100 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 166,84 лв. за периода от 17.09.2018 г. до 17.09.2019 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 187,34 лв. за период от 17.09.2019 г. до 25.07.2023 г. както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв., бр. 44 от 2020 г„ в сила от 14.05.2020 г.).

Ответникът Х. Д. К., ЕГН ********** чрез назначения му особен представител адв. М. С. оспорва изцяло предявените обективно съединени искове, както по основание, така и по размер.

Оспорва всички наведени фактически и правни основания. Твърди, че предявените искове по същество са неоснователни и недоказани, поради което 4 моли съда да ги отхвърли изцяло по следните съображенията:

Ищецът черпи правата си по предявения иск в качеството си на цесионер, на основание договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 год., съгласно който „С.К.” ООД, като цедент „е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описаният договор за потребителски кредит на цесионера „А.Б.Б.” ЕООД.”

На осн. чл.99, ал.2 от ЗЗД следва, че съществуването на вземането е условие за действителност на договора за цесия.

Твърди, че между „С.К.“ ООД и Х. Д. К. не е възникнало валидно договорно правоотношение.

Твърди, че не е изпълнено задължението по чл.99, ал.3 от ЗЗД предишният кредитор да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането на нов кредитор. Такова уведомление липсва, поради което счита извършената цесия за недействителна. Оспорва твърдението, че ответникът е бил уведомен за станалата цесия със CMC. В същото време, получаването на препис от исковата молба от особения представител също не може да се приеме за уведомление направено в съдебната фаза, тъй като особеният представител не е пълномощник на ответника, а негов назначен служебно защитник. Твърди, че липсва надлежно съобщаване на извършената цесия на длъжника, доколкото уведомлението за нея не му е било връчено преди завеждане на настоящото дело. Уведомлението не може да бъде връчено на особен представител на ответника в хода на процеса. Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна произтича от акт на съда, с който той е назначен, като приложение намира разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК (в този смисъл т.

6 от мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Тази представителна власт е ограничена /арг. чл. 29, ал. 5 ГПК/, което води до извода, че особеният представител не притежава право да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение между страните. Позовава се на съдебна практика.

Твърди, че от представения договор за продажба и прехвърляне на вземания не може да се приеме за безспорно, че именно процесното вземане е цедирано. В този смисъл, ищецът не е активно легитимиран да предявява предявените обективно съединени искове и ако бъдат разгледани, следва да 5 бъдат отхвърлени на това основание, като неоснователни.

Оспорва твърдението в исковата молба, че ответникът Х. Д. К. е сключил договор за потребителски кредит № 212884 със „С.К.” ООД, оспорва, че е запознат с Общите условия за предоставян на кредит, с Приложение № 1 към договора за паричен заем, както и с договора за предоставяне на гаранция.

Оспорва всички твърдения, свързани с този договор, а именно че същият „е получил сумата от 1100 лв., срещу което се е задължил да върне 6 броя вноски по 336 лв. в срок до 17.03.2019 год. ...”. Твърди, че ответникът не е страна по приложеният към исковата молба „договор за паричен заем кредирект № 212884, сключен на 17.09.2018 г. индивидуални условия на договора”.

Счита, че не са изпълнени императивни разпоредби на ЗПФУР, свързани с надлежното информиране на потребителя и начина на сключване на договора. Под приложеният договор за потребителски кредит № 212884 с „С.К.” ООД липсва подпис на заемателя /дори електронно/. Предвид на това, ищецът не може да черпи каквито и да било права от приложения документ.

Още по-малко той може да служи като разписка за получена сума. Към него не е приложен и разходен касов ордер за получена сума по този договор, каквито са изискванията на Закона за счетоводството по отношение на юридическите лица търговци.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал.