Решение № 22 от 12.01.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Добрич, 12.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Деница Б. Петкова при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20213230102822 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от И..

Ж. К., ЕГН: ********** от *** чрез процесуален представител – адв. В.З., с която срещу „Стефи – 1702“ ЕООД с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: г*** представлявано от С.Г.П., е предявен осъдителен иск за сумата от 519.89 лева – неплатени сметки за консумирана от ответното дружество като наемател ел.енергия на нает имот /магазин, находящ се на администратИ.ен адрес ***, съгласно фактури 5 броя, издадени от „Енергопро Енергийни услуги“ ЕАД в периода м.февруари – м.април 2020г., а именно : фактура № **********/14.02.2020г. за сумата от 393.97 лв., фактура № ***/11.03.2020г. за сумата от 72.29 лв., фактура № ***/10.04.2020г. за сумата от 9.77 лв., фактура № ***/11.03.2020г. за сумата от 42.00 лв., известие за обезщетение за забава № ***/15.04.2020г. за сумата от 1.86 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането – иск по чл.232 ал.2 от ЗЗД.

Претендират се сторените по делото разноски.

Исковата молба се основава на следните обстоятелства: Между страните е било налице облигационно правоотношение, по силата на договор за наем.

В качеството си наемател ответното дружество не е заплатило процесните пет броя фактури за ползвана ел.енергия за периода м.февруари – м. април 2020г.

Фактурите са заплатени от ищцата.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество, редовно уведомено, не взема становище по исковата молба. В съдебно заседание не изпраща представител.

1

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал.2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да заплати на наемодателя наемната цена и разходите свързани с ползването на вещта.

В откритото съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, заявява, че поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на неприсъствено решение протИ. ответника. С протоколно определение от 13.12.2021г. искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК предпоставки: 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба; 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; 3. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение; 4. на страните са указани последиците от неспазване на срокове и неявяване в заседание; 5. Предявените искове са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства /Договор за наем на недвижим имот от 24.10.2019г.; Разписка № ***/13.03.20220г.; Разписка № ***/22.04.2020г.; Нотариална покана; Писмо изх.№ 5959624/02.12.2021г. от „Енерго-Про Варна“ ЕАД; Писмо изх.№ 5959637/02.12.2021г. от „Енерго-Про Продажби“АД; Писмо изх.№ 5959641/02.12.2021г. от „Енерго – Про Енергийни услуги“ ЕАД, ведно с фактура № **********/14.02.2020г. за сумата от 393.97 лв., фактура № ***/11.03.2020г. за сумата от 72.29 лв., фактура № ***/10.04.2020г. за сумата от 9.77 лв., фактура № ***/11.03.2020г. за сумата от 42.00 лв., известие за обезщетение за забава № ***/15.04.2020г. за сумата от 1.86 лв./ С оглед наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съдът следва да уважи иска, така както е предявен.

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотИ.ира по същество.

Относно отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените от нея съдебни разноски в настоящото производство, както следва: 54,50 лв. - държавна такса, ведно с банков комисион; 360,00 лева - адвокатско възнаграждение и 5,00 лева държавна такса за издаване на съдебно удостоверение.

2

С оглед изложените съображения и на основание чл. 238 във връзка с чл.

239 от ГПК, Добричкият районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА " Стефи – 1702“ ЕООД с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: г*** представлявано от С.Г.П., ДА ЗАПЛАТИ НА И.. Ж. К. , ЕГН: ********** от *** на осн. чл. 232, ал2. от ЗЗД сумата от 519.89 лева – неплатени сметки за консумирана от ответното дружество като наемател ел.енергия на нает имот /магазин, находящ се на администратИ.ен адрес ***, съгласно фактури 5 броя, издадени от „Енерго-про Енергийни услуги“ ЕАД в периода м.февруари – м.април 2020г., а именно : фактура № **********/14.02.2020г. за сумата от 393.97 лв., фактура № ***/11.03.2020г. за сумата от 72.29 лв., фактура № ***/10.04.2020г. за сумата от 9.77 лв., фактура № ***/11.03.2020г. за сумата от 42.00 лв., известие за обезщетение за забава № ***/15.04.2020г. за сумата от 1.86 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането – иск по чл.232 ал.2 от ЗЗД.

ОСЪЖДА " Стефи – 1702“ ЕООД с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: г*** представлявано от С.Г.П., ДА ЗАПЛАТИ НА И.. Ж. К. , ЕГН: ********** от *** на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК съдебно- деловодни разноски за настоящото производство, както следва: 54,50 лв. - държавна такса, ведно с банков комисион; 360,00 лева - адвокатско възнаграждение и 5,00 лева държавна такса за издаване на съдебно удостоверение.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 3