Определение № 1091 от 11.09.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1091 гр. С.З., 11.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20265500500637 по описа за 2026 година Обжалвана е заповед за изпълнение № 1584 от 18.07.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 3089/2025 г., в частта в частта за разноските.

Частният жалбоподател А.М.С. счита, че присъдените разноски в размер на 425 лв. са прекомерни. Позовава се на чл.12, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, според която за заповед за изпълнение и изпълнителен лист се събира такса в размер на 2% върху интереса, но не по-малко от 25 лв.

Частната жалба е постъпила в срок, от оправомощено от закона лице и разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по заявление от И. П. П. срещу А.М.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от 1202,38 лв. за главница.

Такава заповед е издадена, като районният съд е присъдил и разноски в размер на 425 лв. Заявителката е била представлявана в производството от адвокат М.Н.К. по пълномощно от 07.07.2025 г. Видно от договора за правна защита и съдействия, за оказаната услуга заявителката е заплатила на адв. К. в брой сумата от 400 лв.

Заповедта за изпълнение е правилна. Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който се приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася е по искането за разноски. В случая заявителката е заплатила сумата от 25 лв. за държавна такса, като е направила освен този разход и такъв за възнаграждение за процесуален представител. Въззивният съд приема, че в частната жалба се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което намира за неоснователно.

1

Съгласно чл. 36, ал.1 и 2 ЗАдв адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован.

Законодателят не дава легално определение на понятието „справедлив и обоснован”, но изхождайки от общоприетия смисъл на понятието, следва да се приеме, че справедливо и обосновано е това възнаграждение, което е съответно на фактическата и правна сложност на делото и усилията, които адвокатът е положил при осъществяване на процесуалното представителство.

Освен това, за да бъде справедлив и обоснован, размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде съобразен и видът на спора, материалният интерес, видът и количеството на извършената работа; значимостта на процесуалното действие за защита на интересите на страната, изчерпателността и относимостта на защитата, както и икономическите условия и стандартът на живот в страната. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази и това, че съгласно постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е обвързан от посочените размери в Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В случая е безспорно, че адвокатът, представлявал длъжника в заповедното производство, има право на възнаграждение. При определяне на размера на възнаграждението, дължимо в производството, следва да се отчете вида и обема на извършената от адвоката работа. В случая действията, които процесуалният представител на заявителя е извършил не се ограничават до изготвяне и подаване на заповедта за изпълнение. Съдът приема, че подаването му е предшествано от запознаване с фактите и обстоятелствата около искането на заявителката, което е отнело време и усилия. Следва да се има предвид и материалния интерес, който не е висок – 1202,38 лв. за главница. Предвид на тази преценка, съдът намира, че възнаграждение в размер на уговореното е съответно на извършената от адвоката работа и положените от него усилия в заповедното производство при упражняване на процесуалните права, както е и адекватен на икономическите условия и стандартът на живот в страната и установената МРЗ. Не на последно място следва да се има предвид, че адвокатският труд е високо квалифициран и възнаграждението за него трябва да бъде справедливо и достойно.

С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваната заповед за изпълнение в частта за разноските следва да бъде потвърдена.

Воден от горните съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА заповед за изпълнение № 1584 от 18.07.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 3089/2025 г. по описа на РС – С.З., в частта за разноските.

2

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3