Решение № 1510 от 13.11.2025, Административен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 1510

Габрово, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - II състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

При секретар МАРИЕЛА КАРАДЖОВА като разгледа докладваното от съдия ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА административно дело № 20257090700376 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-2507 от 09.10.2025 г., подадена от О. Ш., украинска гражданка с временна закрила, [ЛНЧ], в качеството й на майка и законен представител на А. Ш., живущи в гр. Габрово, [улица], ет. 2, ап. 13, чрез адв. М. В. П. от АК – Варна, пълномощник, против Заповед № ЗСПД/Д-ЕВ-Г/3985 от 19.09.2025 г. на Директора на Дирекция «Социално подпомагане» Габрово.

С атакувания ИАА се отказва на жалбоподателката отпускане на еднократна помощ по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПД – еднократна, за ученици, записани в осми клас за детето А. Ш., т.к. на основание чл. 3, т. 5 от същия нормативен акт членовете на семейството са чужди граждани и не е налице сключена спогодба между Република България и Украйна за изплащане на семейни помощи за деца.

Заповедта е връчена на жалбоподателката на 24.09.2025 г., жалбата е подадена чрез административния орган на 08.10.2025 г. – в указания срок. Като подадена от заинтересовано лице, по чиято инициатива е започнало административното производство и адресат на ИАА, същата се явява допустима, поради което следва да се разгледа по същество с оглед нейната основателност, при конституиране на страните и участието им в открито съдебно заседание.

В жалбата се изтъква като аргумент това, че по отношение на чуждите граждани нормата на чл. 3, ал. 5 от ЗСПД предвижда, че семейните помощи се предоставят на постоянно пребиваващите и отглеждащите децата си в страната чужденци, ако това е предвидено в друг закон или в международен договор. В тази връзка нормата на чл. 39, ал. 1 от ЗУБ регламентира временна закрила на чужденци, които имат право на социално подпомагане, което, според чл. 2, ал. 6 от ЗСП, включва социални помощи по този закон. Семейните помощи за деца са особен вид социални помощи по ЗСПД и чл. 47, ал. 1 от КРБ, финансирани от държавния бюджет, съгл. чл. 5 от Закона. Нормата на чл. 51 от КРБ прогласява правото на гражданите на социално подпомагане, а чл. 26, ал. 2 от Конституцията сочи, че чужденците, които пребивават на територията на РБ имат всички права по същата с изключение на тези, за които тя и законите изискват българско гражданство. Процесният случай не е сред изключенията. Претендира се предоставяне на семейна помощ, като според Решение № 3 от 27.06.2013 г. по к.д. № 7 от 2013 г. на КСРБ помощите за деца по ЗСПД са елемент на социалното подпомагане и тези помощи са вид социални такива. ЗУБ е именно «друг закон», който гарантира правата на чужденците с предоставена временна защита в РБ, включително и тези за социално подпомагане. Също така според чл. 2 от Конвенцията за закрила на детето, не се допуска каквато и да е дискриминация и висшите интереси на децата са от първостепенно съображение, като с оглед §. 2 от нея държавите-членки се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като вземат предвид и правата и задълженията на родителите му. Основно право на детето е осигуряването на жизнения му стандарт, като в тази връзка държавите предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за отглеждането и възпитанието на детето, предоставят материална помощ по програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

За проведеното по делото открито съдебно заседание страните са редовно призовани.

Жалбоподателката не се явява и не се представлява.

Ответната страна – директор ДСП Габрово, се явява лично и оспорва депозираната жалба. С оглед изхода на правния спор оспорва размера на исканото адвокатско възнаграждение, излагайки като мотиви малкия обем и неголямата сложност на делото, както неявяването на процесуалния представител на жалбоподателката в о.с.з.

Със Заявление от 12.09.2025 г. жалбоподателката О. Ш., украинска гражданка, се е обърнала към ДСП Габрово за отпускане на еднократна помощ за подпомагане за дъщеря си А. Ш., която е ученичка в осми клас и посещава българско училище – СУ „Отец Паисий“, Габрово. Видно от служебно изискана от съответното учебно заведение справка, това дете е записано за ученичка в това училище и към момента на устните състезания по делото посещава училището като ученичка в осми клас през учебната 2025/2026 година.

По делото няма спор, а и от представената по него Регистрационна карта на чужденец № ********* е видно, че О. Ш. е лице, на което е предоставена временна закрила по ЗУБ в Република България по чл. 39, ал. 1 от ЗУБ на 10.03.2025 г. за срок до 04.03.2026 г.

Съгласно чл. 22 от ЗУБ, членовете на семейството на чужденец с предоставено убежище или предоставена международна закрила, които са на територията на Република България, имат същите права и задължения, освен ако това противоречи на личния им статус или са налице обстоятелства по чл. 12. Нормата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от същия нормативен акт предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, което кореспондира със задължението на държавите членки по чл. 12 от Директива 2001/55/ЕО, сред които е и Република България, да предоставят на лицата, попадащи в обхвата на временната закрила, достъп до системите си до социално подпомагане. Спорът по настоящото дело се отнася по въпроса дали подпомагането по чл. 10б ЗСПД, попада в обхвата на системата за социално подпомагане, до която лицата, на които е предоставена временна закрила, имат достъп.

За да отговори на този въпрос, съдът взе предвид, че съгласно чл. 3, т. 5 от ЗСПД, право на семейни помощи за деца имат бременните жени – чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република и България е страна.

В контекста на поетите задължения по чл. 1 и чл. 3 § 2 от Директива 2001/55/ЕО, разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, и на забраната за дискриминация по чл. 21, § 2 от Хартата на основните права на ЕС, тази норма следва да се тълкува и прилага в смисъл, който да осигури в пълнота изпълнението на чл. 12 от Директивата и на нейната цел. В тази връзка и изрично в Решение от 13 март 2019 г., С-635/17, EU: С: 2019: 192, точка 54, СЕС е приел, че държавите членки са длъжни не само да тълкуват националното си право по начин, който да съответства на правото на Съюза, но и да не допускат да се основават на тълкуване на разпоредба от вторичното право, което би влязло в конфликт с основните права, защитавани от правния ред на Съюза. Това означава държавите членки, при прилагане на националните схеми за социално подпомагане, не следва да третират лицата, ползващи се с временна закрила, по-неблагоприятно както спрямо собствените си граждани, така и спрямо лицата, които са получили международна закрила – тези, на които е предоставено убежище и са получили статут на бежанец.

В случаите, които касаят лица, ползващи се от временна закрила и които са под 18-годишна възраст, първостепенно значение следва да имат висшите интереси на детето, гарантирани от Конвенцията за правата на детето (КПД), приета от ОС на ООН на 20.11.1089 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г., обн. ДВ, бр. 32/23.04.1994 г., ДВ, бр. 55/12.07.1991 г., в сила от 0.07.1991 г. Така, съгласно чл. 27, § 1 от Конвенцията за правата на детето, държавите – страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Съгласно § 2 на същата норма, родителят или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности, условията за живот, необходими за развитието на детето.

Съгласно чл. 27, § 3 от Конвенцията, държавите – страни, по нея, в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда да предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището им.

Съгласно чл. 2, § 1 и § 2 от КПД, държавите - страни зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници. Държавите- страни по Конвенцията, вземат всички подходящи мерки за осигуряване закрилата на детето против всички форми на дискриминация или наказание на основание на статута, действията, изразените мнения или убеждения на неговите родители, законни настойници или членовете на неговото семейство.

Като част от общата система на социалните права, по отношение на признатото с чл. 27, § 1 от КПД право на жизнен стандарт и на социална сигурност, следва да се спазват и изискванията във връзка с икономическите, социалните и културните права, които се съдържат в Европейската социална харта (ЕСХ), ратифицирана със закон, приета от 38-мо НС на 29.03.2020 г., ДВ, бр. 30/11.04.2000 г., както и на Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС).

Съгласно чл. 13 ЕСХ, всеки, който не разполага с достатъчно средства, има право на социална и медицинска помощ. Следва да се вземе предвид и това, че нормата на чл. 16 от ЕСХ въвежда принципа, че семейството като основна клетка на обществото има право на подходяща социална, правна и икономическа закрила, за да се осигури неговото пълно развитие. За да се осигурят условията, необходими за всестранното развитие на семейството, тази разпоредба задължава държавите да съдействат за икономическата, правната и социална защита на семейния живот с такива средства, сред които социални и семейни помощи.

Съгласно член Е от Част V "Недопускане на дискриминация", упражняването на правата по тази харта следва да бъде осигурено без дискриминация на каквато и да било основа, като раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национална принадлежност или социален произход, здравословно състояние, връзка с дадено национално малцинство, рождение или друго състояние.

Съгласно чл. 34, § 1 от ХОПЕС, Съюзът признава и зачита правото на достъп до обезщетенията за социална сигурност и до социалните служби, които осигуряват закрила в случаи като майчинство, заболяване, трудова злополука, зависимо положение или старост, както и в случай на загуба на работа, в съответствие с правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики. Според § 2 на същата норма, всеки, който пребивава и се придвижва законно на територията на Съюза, има право на обезщетения за социална сигурност и на социални придобивки в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики. Според § 3 на текста с цел да се бори срещу социалното изключване и бедността, Съюзът признава и зачита правото на социална помощ и на помощ за жилище, предназначени да осигурят достойно съществуване на всички лица, които не разполагат с достатъчно средства според правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики. Разясненията относно Хартата на основните права (2007/С 303/02), официален вестник С 303/17), цитираната разпоредба на чл. 34 § 3 от ХОПЕС се основава именно на чл. 13 от ЕСХ.

С чл. 21, § 1 от ХОПЕС се забранена всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация. Според § 2 от същата разпоредба, съответна на чл. 18 § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в областта на прилагане на Договорите и без да се засягат техните особени разпоредби, се забранява всяка форма на дискриминация, основана на гражданството.