Решение № 8081 от 02.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 26016/2024
- Вид
- Решение № 8081
- Подписан
- 02.05.2026
- Състав
- ВАНЯ БОРИСОВА ИВАНОВА ЗГУРОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 87121 от 18.06.2024 · ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА
- Разпореждане № 115720 от 14.08.2024 · ВАНЯ БОРИСОВА ИВАНОВА ЗГУРОВА
- Разпореждане № 39716 от 07.03.2025 · ВАНЯ БОРИСОВА ИВАНОВА ЗГУРОВА
- Определение № 40713 от 01.10.2025 · ВАНЯ БОРИСОВА ИВАНОВА ЗГУРОВА
- Разпореждане № 90949 от 27.07.2026 · ВАНЯ БОРИСОВА ИВАНОВА ЗГУРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 228 · Закон за електронните съобщения
- чл. 26, ал. 1, пр. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 345 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 8081 гр. София, 02.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110126016 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано е по искова молба от *********** ЕАД с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. ************** чрез адв. З. Й. Ц. против З. П. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.
*************. Иска се да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 446,06 лева, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №23835/2020 г. по описа на СРС, 119 състав, представляваща общ сбор от следните парични вземания: сумата от 138,59 лв. по Договор за мобилни услуги №616963876, от които 26,53 лв. - неплатени задължения за месечни абонаментни такси и 112,06 лв. - неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя; сумата от 14,34 лв. - неплатена лизингова вноска по Договор за лизинг от 21.12.2016г. за мобилно устройство TABLET PRESTIGIO WIZE 3508 4G8; сумата 129,92 лв. по Договор за мобилни услуги №617948065 от 14.06.17г., изм. с Допълнително споразумение №014121425 към договор за мобилни/ фиксирани услуги, от които 28,45 лв. неплатени задължения за месечни абонаментни такси и допълнителни такси и 101,47 лв. - неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по инициатива на потребителя; сумата от 163,21 лв., от които 17,18 л в . - неплатени лизингови вноски и 146,03 лв. - предсрочно изискуеми лизингови вноски по Договор за лизинг от 16.01.18г., с който е предоставено ползването на мобилно устройство Alcatel U5 Black, заедно със законна лихва върху сумите от датата на заявлението, както и разноски по производството.
Ищецът твърди, че е сключил с ответницата договори за мобилни услуги и договори за лизинг, по силата на които е предоставил електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане. Излага, че З. Б. не е изпълнила задълженията си по споменатите договори, начислени в 4 бр. фактури за периода м. юли 2018 г. - м. ноември 2018 г. - както следва: фактура 1
№ 7274970373/05.07.18г., фактура №7276301812/05.08.18г., фактура №7277701068/05.09.18г. и фактура № 7280386945/05.11.18г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба и не е взела становище по предявените срещу нея искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и приложените доказателствени средства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Вземането по настоящото производство съобразно петитума на исковата молба съответства на това по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 23835/2020 г. по описа на СРС, 119 състав. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени предвид наличието на предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото исково производство, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността на исковете за вземанията за неплатени месечни абонаментни такси:
По предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието през исковия период на твърдяното облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключени договори за мобилни услуги, както и тяхното съдържание; че е бил изправна страна по договорите, вкл., че е предоставил на ответника мобилни услуги през процесния период; размера на дължимите месечни абонаментни такси по договорите за мобилни услуги.
По делото се установява, че между „***********“ ЕАД и З. П. Б. е сключен Договор за мобилни услуги за предпочетен номер ********** от 21.12.2016 г. срещу цена на месечен абонамент в размер на 24,99 лв. на месец.
В договора потребителят е декларирал, че е получил екземпляр от Общите условия, запознат е с тях и се задължава да ги спазва. Договорът е подписан за потребител, като ответникът не оспорва положените подписи. В договора е уговорено, че първоначалният срок на договора е 24 месеца, като същият влиза в сила незабавно, и изтича на 21.12.2018 г.
По делото се установява, че между „***********“ ЕАД и З. П. Б. е сключен Договор за мобилни услуги за предпочетен номер ************ от 14.06.2017 г. срещу цена на месечен абонамент в размер на 10,99 лв. на месец. В договора потребителят е декларирал, че е получил екземпляр от Общите условия, запознат е с тях и се задължава да ги спазва. Договорът е подписан за потребител, като ответникът не оспорва положените подписи. В 2 договора е уговорено, че първоначалният срок на договора е 24 месеца, като същият влиза в сила незабавно, и изтича на 14.06.2019 г., а след изтичане на първоначалния срок допълнителното споразумение се превръща в безсрочно при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратено по всяко време от действието му с 1-месечно писмено предизвестие.
По делото се установява, че между „***********“ ЕАД и З. П. Б. е сключено и Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с мобилен номер ************ от 16.01.2018 г. срещу цена на стандартен месечен абонамент в размер на 17.99 лв. Допълнителното споразумение е подписано за потребител, като ответникът не оспорва положените подписи. В Раздел IV, т.2 от допълнителното споразумение е уговорено, че същото се сключва за периода 16.01.2018 г. до 16.01.2020 г.
Следователно, съдът намира за доказано наличието на облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на сключените между тях договори за мобилни услуги.
Месечните абонаментни такси, срещу които на потребителя се предоставят електронни съобщителни услуги, се дължат независимо от обстоятелството дали абонатът реално е ползвал услугите по сключените договори за мобилни услуги. Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането от абоната да се извършва срещу предоставен достъп до мрежата на оператора. Абонаментната такса се дължи от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на месечния абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен индивидуалният договор, като самата цена включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща според тарифния план. След сключването на договора от волята на потребителя зависи дали да се възползва от предоставения достъп, респ. дали да използва услугите на мобилния оператор. Достатъчно е операторът да е предоставил възможност за ползване на услугите от абоната, а дали и какви услуги е ползвал последният не се отразява на дължимите по договорите месечни абонаментни такси.
Наличието на издадени за исковите периоди фактури с детайлно потребление за всеки от процесните мобилни номера установява изпълнението на задължението на ищеца в качеството му на доставчик на мобилни услуги да предостави на потребителя електронни съобщителни услуги, респ. достъп до мобилната мрежа.
Ответницата не представя доказателства за заплащане на процесните вземания за и не е направила възражение за изтекла погасителна давност, поради което последното не е предмет на изследване в настоящото производство.
3
С оглед изложеното дотук, исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
228 ЗЕС са изцяло основателни и следва да бъдат уважени. Като законна последица върху всяка от уважените главници следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.
По основателността на исковете за вземанията за неплатени лизингови вноски:
По предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 345 ТЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието през исковия период на твърдяното облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключени договори за лизинг, както и тяхното съдържание, че е предоставил на ответника лизинговото имущество по всеки от договорите за лизинг, както и размера на договорените лизингови вноски.
По делото се установява, че между „***********“ ЕАД и З. П. Б. е сключен Договор за лизинг от 21.12.2016 г. на мобилно устройство TABLET PRESTIGIO WIZE 3508 4G8 за срок от 23 месеца. Договорът е подписан за лизингополучател, като ответникът не e оспорил положените подписи. В чл. 1 от договора за лизинг е посочено, че лизингодателят се задължава да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване мобилно устройство TABLET PRESTIGIO WIZE 3508 4G8 с телефон номер **********, а лизингополучателят се задължава да заплати обща лизингова цена в размер на 79,97 лв., с ДДС. Съгласно чл. 3 от договора за лизинг лизингополучателят се задължава да заплати сумата на 23 броя месечни лизингови вноски, всяка в размер на 2,39 лв. с ДДС, дължими съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат по договора за мобилни услуги.
Според чл. 6 от договора за лизинг неразделна част от договора са общите условия на договора за лизинг, които лизингополучателят декларира, че е получил, запознат е изцяло с тях, приема безусловно и се задължава да ги спазва.
По делото се установява, че между „***********“ ЕАД и З. П. Б. е сключен Договор за лизинг от 16.01.2018 г. на мобилно устройство Alcatel U5 Black за срок от 23 месеца. Договорът е подписан за лизингополучател, като ответникът не e оспорил положените подписи. В чл. 1 от договора за лизинг е посочено, че лизингодателят се задължава да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари, а лизингополучателят се задължава да заплати обща лизингова цена в размер на 197,57 лв. с ДДС. Съгласно чл. 3 от договора за лизинг лизингополучателят се задължава да заплати сумата на 23 броя месечни лизингови вноски, всяка в 4 размер на 8,59 лв. с ДДС, дължими съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат по договора за мобилни услуги. Според чл. 6 от договора за лизинг неразделна част от договора са общите условия на договора за лизинг на базови аксесоари, които лизингополучателят декларира, че е получил, запознат е изцяло с тях, приема безусловно и се задължава да ги спазва.
Следователно, съдът намира за доказано наличието на облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на сключените между тях договори за лизинг.
Обстоятелството, че „***********“ ЕАД е било изправна страна по договорите за лизинг на мобилни устройства и на базови аксесоари, защото е предало лизинговите мобилни устройства и пакета от базови аксесоари в деня на сключването на договорите, се установява от клаузите на чл. 4 – идентични по отношение на всички договори за лизинг, в които е посочено, че с подписването на настоящия договор лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба, функциониращ изрядно и съответстващ напълно на договорените технически характеристики, комплектован с цялата документация, включително гаранционна карта, както и че му е предал пакета базови аксесоари във вид, годен за употреба.
По делото не се установява лизинговите устройства да са върнати на лизингодателя. Следователно, следва да се приеме, че лизингополучателят е ползвал устройствата през целия срок на договорите до крайния им падеж, поради което дължими са всички неплатени за процесните периоди лизингови вноски.
В чл. 12, ал. 2 от Общите условия на договорите за лизинг, подписани от потребителя, е уговорено, че месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на забава в плащане на дължимо съгласно тези договори плащания.
Разпечатката съдържа 36 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/588882c3-1909-4f39-bc0e-490e906c67ee