Решение № 88 от 18.05.2026, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 661/2025
- Вид
- Решение № 88
- Подписан
- 18.05.2026
- Състав
- Юлия Русева Бажлекова, Деспина Георгиева Георгиева, Росица Славчова Станчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.78 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за здравето
- чл.6 ал.1 · Закон за лечебните заведения
РЕШЕНИЕ
№ 88 гр. Варна, 18.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Юлия Р. Бажлекова
Членове:
Деспина Г. Георгиева
Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20253000500661 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК, образувано е по въззивната жалба вх.№ 27002/24.09.2025 на М. Д. Д. ЕГН ********** , В. М. Д. ЕГН ********** и П. М. Д. ЕГН **********, чрез адв. К. К. от АК-Варна, против Решението на ОС-Варна № 873/06.08.2025 по гр.д.№ 62/2023г, с което са отхвърлени предявените от тях срещу „Специализирана болница за активно лечение по кардиология Варна“ ЕАД ЕИК 175463110, Г. П. К. ЕГН **********, и Н. И. Б. ЕГН **********, за солидарното им осъждане да заплатят на всеки от тримата ищци сумата от по 33 333лв - обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди /душевни болки и страдания, негативни емоционални и психически изживявания/ в резултат настъпилата смърт на Р.П. Д. вследствие действия/бездействия на вторите двама ответници, изразяващи се в следното: изписаните на починалата лекарства и препарати, които са вливани при изследването, без същите да бъдат съобразени с придружаващите заболявания на Р. Д., оставянето й на студено и без храна и неколкократното извеждане от отделението за прегледи и изследвания само по пижама, изпращането на лицето вкъщи, а не в Ковидотделение, след установяване на заразяване с Ковид -19. но осн.чл.49 вр.чл.45 ЗЗД
Считат същото за неправилно и незаконосъобразно. Съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, което е довело до неговата необоснованост.
Последващото изложение съдържа подробен коментар на събраните по делото доказателства.
1
Отправят искане за отмяната на решението на ВОС.
Претендират присъждане на сторените разноски за двете инстанции.
В срок по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемите страни Н. И. Б., Г. П. К. и „СБАЛ по кардиология Варна“ ЕАД, чрез адв. С. от АК–София са депозирали ПО със становище за неоснователност на въззивната жалба Считат изложените в жалбата доводи за напълно тенденциозни и изопачени, некореспондиращи на събраните по делото доказателства и почиват на превратна преценка на релевантните факти.
Въззивната жалба съдържа неотносими към правния спор твърдения, вкл. за факти, некасаещи предмета на делото.
Намират за несъстоятелни доводите на въззивниците за манипулираното медицинско направление. Дори да се приеме, че в направлението е било маркирана опцията за насочване на пациента към спешен прием, вместо за планов такъв, нанесената промяна в документа сама по себе си не се намира в причинна връзка с настъпилата смърт на пациентката. При това, направлението за хоспитализация се попълва от личния лекар, а не от лечебното заведение, приело пациентката. Това е ускорило и приемането й в лечебното заведение, след като статусът й е бил променен от планов на спешен, което не само не е навредило на пациентката, но и не е имало касателство към настъпилата смърт.
Оспорва се твърдяното от въззивниците, че пациентката не била страдала от никакви придружаващи предходни заболявания при постъпването в болница - в тази връзка се позовават на заключението на СМЕ.
Молят за оставяне без уважение на подадената въззивната жалба и за потвърждаване решението на ВОС.
В исковата си молба ищците М. Д. Д., В. М. Д. и П. М. Д. излагат, че са наследници на починалата Р.П. Д., която за първия ищец е съпруга, а за останалите двама – майка.
Считат настъпилата й смърт за следствие от действия/бездействия на лекуващите й лекари Д-р Г. П. К. и Д-р Н. И. Б., работещи в ответната "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Варна "ЕАД.
На 10.12.2020г, четвъртък вечерта, Р. Д. постъпила за планово лечение на Захарен диабет-Тип 2 в ответната болница, чиято сграда се намира в двора на МБАЛ "Св. Анна" на бул."Цар Освободител" № 100 в гр.Варна. Р. Д. била в сравнително добро здраве, движила се с бастун и комуникирала добре, можела сама да се обслужва, въпреки фрактурата и гипса на дясната подбедрица. Бил й направен бърз антигенен тест за Ковид-19, който дал отрицателен резултат.
На 11.12.2020г,-петък, в периода от 13.30ч до 14.35ч Р. била подложена на процедура за проверка артериалната проходимост на артериите на долните крайници, за резултата от което бил съставен Катетеризационен протокол № 2236/2020г, подписан от Д-р М.М..
Около 22.00ч вечерта на същия ден, Р. се обадила по телефона, за да каже, че след процедурата се почувствала зле, от препаратите получила сърцебиене, гадене, неразположение и болки в стомаха, но никой не идвал да приеме оплакванията й.
На 12.12.2020г, събота, ищците разбрали от телефонния разговор с 2 дежурния лекар в отделението - д-р Б., че кракът на пациентката е зле.
На 13.12.2020г, неделя, ищците се опитали да посетят Р., но не били допуснати. Жената, с която Р. лежала в една стая, им казала, че Р. е на изследвания, но била много леко облечена и нямала връхна дреха.
На 14.12.2020г, понеделник, успели да разберат от дежурния лекаржена, че Р. Д. е изпратена с линейка в отделението по образна диагностика в МБАЛ"Св.Анна-Варна", за рентгенография на бял дроб и сърце. Около обяд същия ден, съседката по легло, леля Ц., им съобщила, че я отвели по нощница рано сутринта на изследвания, установили са Ковид-19 и след това през целия ден Р. е била оставена на студено в изолатора и никой не й е носил храна.
Около 17ч. от болницата им съобщили по телефона, че Р. е с положителен тест за Ковид-19 и трябвало незабавно да си я приберат у дома. Това потвърдила и лекуващият лекар Д-р К., която отказала лицето да бъде прехвърлено в Ковидотделение.
При напускането на лечебното заведение, Р. била в окаяно състояние изнесли я на инвалидна количка, не можела да се движи сама, гласът й бил пресипнал, интонацията променена. Казала, че два дни са я държали гладна и на студено, като са я тъпкали с лекарства и вливания, от което чувствала силни болки в бъбреците.
При изписването от лечебното заведение била назначена терапия със 7 /седем/ медикамента, четири от които за кръвно налягане, при показатели 123/80 и антибиотици.
От издадената по-късно от ответната СБАЛ Епикриза изх.№ 2534 било видно, че Р. била насочена към координационен център за Ковид-19 в Инфекциозно отделение, а не за домашно лечение.
Вечерта на 14.12.2020г Р. Д. спала непробудно до сутринта, но след като се събудила, ищците установили, че в нейната психика са настъпили необратими промени.
Ситуацията се усложнила на 15.12.2020г, когато Р. започнала да ги нарича с чужди имена, не желаела да се храни, не била в състояние да се обслужва сама.
Сутринта на 18.12.2020г, петък, установили, че здравословното й състояние било тежко и се обадили на „Бърза помощ". Била откарана с линейка в Спешно отделение, а след това в Ковид-отделението на 13-ти етаж в МБАЛ „Св. Марина".
На 19.12.2020г сутринта им съобщили, че Р. Д. е починала.
Твърдят, че изписаните на Р. Д. лекарства и препарати, които са вливани при изследването, оставянето й на студено и без храна и неколкократното извеждане от отделението за прегледи и изследвания само по пижама, изпращането на лицето в къщи, а не в Ковид-отделение след установяване на заразяването с Ковид -19 са в пряка причинна връзка и са довели до смъртта й.
Счита, че отговорност за сочените неправилни професионални действия и бездействия носят лекуващите й лекари Д-р Г. П. К. и Д-р Н. И. Б., а ответникът "СБАЛ по кардиология Варна" ЕАД се явява възложител на работата, при която са произтекли вредите.
Излагат още, че ищецът М. Д. Д. изключително тежко преживял смъртта 3 на съпругата си, бил сломен и покрусен, тъй ката тя била негова душевна и морална опора в живота. Емоционалната връзка помежду им била много силна, живеели в сговор и разбирателство. След смъртта й изпаднал в депресия, която не успял да преодолее и понастоящем. Изпитвал чувство на вина, тъй като разчитал на СБАЛ по кардиология-Варна.
Ищцата В. М. Д. също преживяла изключително тежко смъртта на майка си, тъй като мъдростта й я водела през целия й живот. Била съкрушена душевно и емоционално, като и до настоящия момент страда, изпаднала в депресия, която не успява да преодолея и понастоящем. Изпитвала чувство на вина, тъй тя се била консултирала с лекарите от СБАЛ по кардиология-Варна.
Почувствала се излъгана.
Ищецът П. М. Д. преживял също тежко и болезнено загубата на майка си. Приживе споделял с нея всички свои радости и неволи. Не можел да приеме реалността, чувствал се сломен и съкрушен и страдал душевно и емоционално. Чувствал се виновен за загубата й, тъй като разговарял с майка си, за да я успокои, че ще излезе здрава. След внезапната й кончина, се почувствал излъган, че повярвал на лечебното заведение. Страда и досега от мисълта, че му било забранено да я погребе според обичая, присъщ за православен християнин. Това душевно страдание предизвиква у него периодично депресивни състояния.
Поради изложеното предявяват срещу ответната "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Варна" ЕАД, д-р Г. П. К. и д-р Н.
И. Б. искове с правно основание чл.49 от ЗЗД, като всеки от тримата ищци претендира поотделно сумата от по 33 333лв, дължими солидарно от тримата ответници, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди - душевни болки и страдания, негативни емоционални и психически изживявания, в резултат на настъпилата смърт на Р.П. Д., следствие от действията/бездействията на вторите двама ответници, изразяващи се в следното: изписаните на починалата лекарства и препарати, които са вливани при изследването, без да бъдат същите съобразени с придружаващите заболявания на Р. Д., оставянето й на студено и без храна и неколкократното извеждане от отделението за прегледи и изследвания само по пижама, изпращането на лицето в къщи, а не в Ковид отделение след установяване на заразяването с Ковид -19.
Ответната страна "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Варна" ЕАД /СБАЛК/ в писмения отговор оспорва твърденията по фактите, като се сочи следното: Р. Д. била приета в относително добро здраве и в състояние да се обслужва сама.
От издадената от ответната болница Епикриза е видно, че е била приета по спешност и в увредено общо състояние на фона на множество рискови фактори като захарен диабет, възраст, тютюнопушене, артериална хипертония, дислипидемия и пр.
Постъпила е в „СБАЛК Варна" на 10.12.2020г с направление за хоспитализация № 001150/8.12.2020г, изд. от д-р А.А. в качеството му на общопрактикуващ лекар, поставил насочваща диагноза „Атеросклероза на артерии на крайниците". От Амб.лист № 017507/ 8.12.2020г е видно, че личният лекар е констатирал болки и язви по кожата на подбедриците и е счел, 4 че лечебната цел не може да бъде постигната в условията на извънболничната помощ. Към тази документация е приложен и т.нар. зелен талон от съдов хирург д-р Д. от „МБАЛ Св. Анна Варна", установил наличие на хронична артериална недостатъчност на крайниците (ХАНК) IV последна степен вследствие хроничния недостиг на кръв до долните крайници, поради което Р. е била насочена за периферна артериография.
При постъпването й в „СБАЛК Варна", от издадената Епикриза по ИЗ № 2534 за периода от 10.12.2020г до 14.12.2020г, е видно, че Р. е била в увредено общо състояние с рана на ляво ходило и гипс на дясна подбедрица.
Пациентката е била хоспитализирана по КП № 20.1 "Интервенционално лечение и свързани с него диагностични катетеризации при сърдечно-съдови заболявания при лица над 18 години". Снета й била анамнеза, според която Р.
Д. е била с оплаквания от болка и рани на дясна подбедрица и ляво ходило, като оплакванията били от няколко месеца и се засилили през последните дни.
Локалният статус на десния долен крайник показвал студена и ливидна кожа с вели артериални пулсации и дегенеративна рана в областта на дясна подбедрица.
Предвид състоянието й е била преценена за спешен прием, като в деня на приема й на 10.12.2020г й бил направен бърз антигенен /Ag/ тест за COVID - 19, който бил отрицателен. Проведена била и консултация с кардиолог, който назначил ЕКГ и екокардиография, от които се установили запазени размери на сърдечните кухини, запазена систолна функция на ЛК, изразена концентрична ЛКХ, диастолна дисфункция при абнормна ЛК релаксация и леки MR и TR.