Определение № 3516 от 28.09.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 5251/2026
- Вид
- Определение № 3516
- Подписан
- 28.09.2026
- В сила
- 28.09.2026
- Състав
- Николай Младенов, Вилислава Янчева Ангелова, Стоян Стоянов Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 3, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 246, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 4, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 4, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3516 гр. С., 28.09.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николай Младенов
Членове:
Вилислава Янч. Ангелова
Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20261100605251 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава двадесет и втора от НПК.
Образувано е по протест на Софийска районна прокуратура срещу протоколно определение от 14.07.2026 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 4499/2026 г. по описа на Софийския районен съд, НО, 10-ти състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на Софийската районна прокуратура.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен от Софийска районна прокуратура обвинителен акт срещу С. И. Д. за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. чл. 3, т. 1 от НК , по досъдебно производство ЗМ № 872/2025 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. № 13098/2025 г. по описа на СРП.
В разпоредително заседание на 14.07.2026 г. съдът е приел, че делото е подсъдно на Софийския районен съд по правилата на местната и родовата подсъдност и че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Същевременно съдът е приел, че са налице основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора поради несъответствие между постановлението за привличане на обвиняем и обвинителния акт относно стойността на наркотичното вещество.
В постановлението за привличане на обвиняем е посочено, че стойността на 1 всички обекти е 104 лева, равняващи се на 53,16 евро , докато в обвинителния акт, както в обстоятелствената му част, така и в диспозитива, е посочено, че сумата е 104 лева, равняващи се на 53,80 евро .
Първоинстанционният съд е приел, че несъответствието не представлява техническа грешка, доколкото стойността от 53,80 евро е посочена многократно в обвинителния акт, поради което е счел, че е налице отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на подсъдимата да разбере обвинението, предявено срещу нея. На това основание съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП за изготвяне на обвинителен акт в съответствие с постановлението за привличане на обвиняем.
Срещу така постановеното определение е подаден протест от Софийска районна прокуратура.
В протеста се поддържа, че определението е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Прокурорът счита, че внесеният обвинителен акт съдържа всички необходими реквизити и че не са нарушени процесуалните права на подсъдимата, в частност правото да разбере повдигнатото срещу нея обвинение. Излагат се съображения, че разминаването между сумите в евро не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като сумата от 104 лева е посочена еднакво както в постановлението за привличане, така и в обвинителния акт, а посочването на равностойността в евро не представлява задължителен реквизит нито на постановлението за привличане на обвиняем, нито на обвинителния акт. В протеста се сочи още, че допуснатото несъответствие не е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимата, тъй като по никакъв начин не препятства разбирането на фактическото и правното обвинение. Прави се искане обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийския районен съд за насрочване и разглеждане.
Настоящият състав намира, че протестът е процесуално допустим, като е подаден от надлежна страна, срещу подлежащ на проверка по въззивен ред съдебен акт и в предвидения от закона срок.
Настоящият състав, след като извърши проверка на обжалваното определение и материалите по делото, намира протеста за основателен.
Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че установеното 2 несъответствие между постановлението за привличане на обвиняем и обвинителния акт относно посочената равностойност в евро на стойността на инкриминираното наркотично вещество представлява съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4 НПК.
Съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК допуснатото на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението, да участва в производството, да има защитник и да получи превод на разбираем за него език в предвидените от закона случаи. Следователно не всяко несъответствие или неточност в процесуалните документи обуславя прекратяване на съдебното производство, а само такова, което действително е засегнало защитните права на обвиняемия. В конкретния случай подобно засягане на правото на защита не е налице.
И в постановлението за привличане на обвиняем, и в обвинителния акт е посочена една и съща парична стойност на инкриминираното наркотично вещество – 104 лева. Именно тази стойност индивидуализира относимото към обвинението обстоятелство. Различието се отнася единствено до посочената в скоби нейна равностойност в евро – съответно 53,16 евро в постановлението за привличане и 53,80 евро в обвинителния акт. Следователно между двата процесуални акта няма противоречие относно действителната стойност, която е релевантна към обвинението – 104 лева. Налице е единствено несъответствие при преизчисляването на тази сума в евро. Самото превалутиране не представлява самостоятелен факт от състава на инкриминираното престъпление и не променя предмета на обвинението. То не води до изменение на количеството или вида на инкриминираното вещество, неговата стойност в национална валута, времето и мястото на деянието, начина на извършването му или правната квалификация. Не може да се приеме, че посочването на различна еврова равностойност е довело до невъзможност подсъдимата да разбере за какво престъпление е привлечена и срещу какво обвинение следва да организира защитата си. Напротив – от съдържанието както на постановлението за привличане, така и на обвинителния акт е ясно, че се касае за една и съща сума от 104 лева, свързана 3 с едно и също инкриминирано наркотично вещество. Съществено в случая е и обстоятелството, че равностойността в евро не е определяща за индивидуализацията на обвинението, доколкото в двата процесуални документа стойността на инкриминираното вещество е посочена в една и съща национална валута и в един и същ размер – 104 лева. Посочването на евровата равностойност има спомагателен и пояснителен характер и не може само по себе си да обуслови извод за промяна или неяснота на обвинението.
Обвинителният акт следва да съдържа данните, които позволяват на обвиняемия да разбере фактическите и правните рамки на обвинението и да организира защитата си. Съгласно чл. 246, ал. 2 НПК в обстоятелствената му част се посочват престъплението, времето, мястото и начинът на извършването му, пострадалото лице, размерът на вредите и останалите относими обстоятелства, а в заключителната част – данните за обвиняемия и правната квалификация на деянието. В настоящия случай обвинителният акт изпълнява тази функция. Посоченото несъответствие в евровата равностойност не засяга нито фактическата, нито правната рамка на обвинението.
Не се установява и хипотезата на чл. 249, ал. 4, т. 2 НПК, касаеща правата на пострадалия или неговите наследници. Следователно констатираната от първоинстанционния съд неточност не попада в законово установените хипотези на съществено и отстранимо нарушение, налагащо прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.
При това положение настоящият състав намира, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимата.
Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото да бъде върнато на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от изложеното и на основание чл. 249, ал. 3 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколното определение от 14.07.2026 г., постановено по НОХД № 4499/2026 г. по описа на Софийския районен съд, НО, 10-ти състав, с което 4 е прекратено съдебното производство и делото е върнато на Софийската районна прокуратура.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд, НО, 10-ти състав, за продължаване на съдопроизводствените действия по НОХД № 4499/2026 г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5