Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2826 от 09.05.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 1715/2024
Вид
Определение № 2826
Подписан
09.05.2024
В сила
24.07.2024
Състав
АННА ИВАНОВА ЩЕРЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2826 гр. Бургас, 09.05.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20242120101715 по описа за 2024 година при извършена проверка на редовността и допустимостта на иска по реда на чл.140, ал.1 от ГПК установи следното :

Производството е образувано по искова молба на ************ с ЕГН ********** от *********** против ************ с ЕГН ********** от гр.

Бургас.

Отправеното до съда искане е да бъде изменено съдебно решение*******************, с което прекратен гражданският брак на страните и е утвърдено споразумението им по чл.51 от СК, като бъдат определени допълнителни мерки относно личните контакти на ищеца с децата на страните ********************

Така предявеният иск се основава на твърдения, че утвърденото с посоченото съдебно решение споразумение на страните било постигнато в съдебно заседание по бракоразводното дело, при което бил допуснат пропуск – в диспозитива на съдебното решение по делото не били отразени постигнатите между страните уговорки относно летния режим за 2024г. на личните отношения на бащата с децата. Това пораждало разочарование у децата, които имали очаквания през предстоящата лятна ваканция да бъдат по-продължително време с ищеца.

С писмен отговор, представен в преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, ответницата оспорва допустимостта и основателността на иска.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона съдът намира за установено следното:

Не е спорно и се установява, че страните са бивши съпрузи и родители 1 на малолетните деца ************** Бракът на страните е прекратен с посоченото съдебно решение **********************, с което е утвърдено и споразумение на страните, постигнато на 12.12.2023г. в съдебно заседание по реда на чл.321, ал.5 от ГПК вр. чл.51 от СК. С решение ********** е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение *********** относно една от мерките за личните отношения с децата. С решение *****************по същото дело е отхвърлена молбата на ищеца ************за допълване на решение ************** с мерки относно режима му на лични контакти с децата през лятото на 2024г. И трите съдебни решения са влезли в сила.

При тези доказателства съдът приема, че мерките относно личните контакти на родителите с децата след развода са определени с влязло в сила съдебно решение съгласно чл.59, ал.1 от СК. На основание чл.59, ал.9 от СК изменение на тези мерки и определяне на нови е допустимо да се извърши по съдебен ред при изменение на обстоятелствата, при които тези мерки са постановени. В случая такова изменение на обстоятелствата не се твърди да е настъпило от постигането на споразумението на 12.12.2023г. до предявяването на иска на 18.03.2024г. Напротив, искът се основава на твърдения за неправилно отразена воля на страните в съдебния протокол от проведеното съдебно заседание. Защитата на страната при подобен пропуск се осъществява по реда на чл.151 от ГПК – чрез молба за поправка на протокола, подадена в седмодневен срок от предоставянето на протокола на разположение на страните, което на основание чл.150, ал.2 от ГПК се извършва в 3-дневен срок от съдебно заседание. Тези срокове не са изтекли към постановяването на решението на 15.12.2023г., като е безспорно, че искане за поправка на протокола не е било отправено. Недопустимо е евентуалните пропуски да бъдат поправени в последващо съдебно производство.

По тези съображения съдът приема, че мерките относно личните контакти на бащата с децата са надлежно определени с влязло в сила съдебно решение, което е задължително за съда и за страните по този спор. Законът не допуска изменение на съдебното решение, тъй като на основание чл.299, ал.1 от ГПК спорът, разрешен с влязло в сила съдебно решение, не може да бъде пререшаван. От друга страна не се твърди и настъпило след влязлото в сила съдебно решение изменение на обстоятелствата, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска за изменение на постановените мерки и за определяне на нови.

По тези съображения съдът приема, че предявеният иск е недопустим, поради което производството по него следва да бъде прекратено.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3