Решение № 22 от 02.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. ***, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20241110109379 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена от „** искова молба срещу В. П. М..

В исковата молба се твърди, че В. П. М. била потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ и приложимите през процесния период общи условия на ищцовото дружество в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, аб. № ***, в периода от м. май 2020 г. до м. април 2023 г., поради което за нея били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „** на потребители в гр. ***, съгласно които бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече от публикуването на издаваните от дружеството фактури на неговата интернет страница.

Ответницата ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до процесния топлоснабден имот, но не заплатила дължимата от нея цена на същата.

Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, като услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ се извършвала „***” **. През отоплителния сезон фирмата за дялово разпределение начислявала прогнозни месечни вноски, а в края изготвяла изравнителни сметки от него, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота, ползван от ответницата, били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот 1 били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Предвид незаплащането на задълженията за процесния топлоснабден имот ищецът е отправил искане за уважаване в цялост на предявените срещу ответницата искове и за присъждане в негова полза на направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на същата е назначен особен представител. С подадения от него отговор предявените срещу В. П. М. искови претенции се оспорват в цялост като неоснователни. Оспорено е качеството на ответницата като потребител на топлинна енергия в процесния топлоснабедн имот, съответно - наличието на облигационно правоотношение между страните за продажба и доставка на топлинна енергия, както и годността, редовността и изправността на топломера в абонатната станция на сградата, в която се намира имотът. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност спрямо претендираните от ищеца вземания. Оспорва се размера на формираните задължения, както и реалното отчитане на потребената топлинна енергия. Направено е и възражение за неравноправност на клаузата на чл. 3 от договора за извършване на услугата „дялово разпределение“. Отправено е искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

Третото лице-помагач на страната на ищеца в производството „**“ ** (с предходно наименование „***“ **) не изразява становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

От представения по делото Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 66, том ІІІ, рег. № 8441, дело № 450/2010 г. (л. 9 от делото) се установява, че ответницата В. П. ** е придобила в цялост правото на собственост върху процесния имот - находящия се в гр. ***, общ. „**, апартамент **, по силата на обективирания в документа договор за замяна. В хода на производството не са представени доказателства ответницата да се е разпоредила в рамките на исковия период с така придобитото вещно право.

Представено е изходящо от ответницата заявление - декларация от 22.06.2011 г., с което същата е изразила желанието си на нейно име да бъде открита партида в ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот (л. 11 от делото).

По делото е представен Договор № Д-0-72/09.06.2020 г. (л. 25 от делото), сключен между „** като възложител и „***“ ** като изпълнител, с предмет възлагане 2 извършването на услугата дялово разпределение. Съгласно т. ІІІ.1 и т. V.4 от договора, възложителят –„** – се задължава да заплаща на изпълнителя – „***“ ** – цената на извършваната услуга, въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение.

Представен е и Договор № 947/20.11.2001 г. за извършване на услугата „дялово разпределение“, сключен между „***“ ** и етажните собственици на процесната сграда (л. 13). Съгласно чл. VІ.21 от договора, същият е сключен за срок от една години, като се удължава автоматично с още една календарна година, в случай че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец преди изтичането на срока. По делото няма данни етажните собственици от процесната сграда да се избрали друго дружество, което да извършва дяловото разпределение на потребената топлинна енергия.

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „** на клиенти в гр. ***, приети с Решение по Протокол № 53/28.03.2013 г. на Съвета на директорите на „** и одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани на 11.07.2016 г. във в. „19 минути“.

Третото лице-помагач е представило по делото (л. 71 и сл.) документите за дялово разпределение и за годишни отчети през исковия период. Документите за извършени отчети в процесния имот от дати 25.06.2021 г., 23.06.2022 г. и 20.06.2023 г. са подписани от клиента, а като такъв е посочена ответницата В. П. **.

Ищцовото дружество е представило по делото протокол за подмяна на топломер в процесната сграда от 04.06.2019 г., когато е демонтирано предходното средство за техническо измерване и е монтирано ново такова с фабричен № 64481323, като в протокола е посочено, че същото е проверено до 2021 г. Последващи проверки на така монтирания топломер са извършени на 27.11.2021 г. и на 12.01.2024 г., като срокът на валидност на проверките е две години, съгласно посоченото в изготвените за това свидетелства (вж. л. 64 - л. 67 от делото).

Съгласно изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, през исковия период процесната сграда е била с непрекъснато топлоснабдяване, като общият топломер е отчитан ежемесечно и е преминал метрологичен контрол. Вещото лице сочи, че измерванията в абонатната станция, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяването на потребената топлинна енергия за имота са извършени в съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяването и съобразно цените на топлинната енергия за исковия период, като изравнителната сума за същия е - 112,69 лева (за получаване).

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че няма данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесната сума. Вещото лице констатира, че за исковия период 3 прогнозно изчислените от ФДР фактурирани суми за ТЕ, начислени по партидата на абонатен № *** за процесния имот, са на обща стойност 843,79 лева, като задължението за цена на потребената топлинна енергия през исковия период за целия имот възлиза на сумата от 800,07 лева, а за дялово разпределение - 43,72 лева. Вещото лице е изчислило, че дължимата лихва за забава, изчислена върху главницата за потребена топлоенергия от 18.03.2021 г. (датата на изпадане в забава – първият ден след срока на плащане) до 31.01.2024 г. (датата на извлечение от сметки), е в размер на 120,17 лева, а тази, начислена върху главницата за дялово разпределение - в размер на 8,68 лева.

От правна страна:

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на В. П. М. да заплати на ищцовото дружество суми за задължения, начислени за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, аб. № ***, както следва: 1/ 800,07 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2020 г. до м. април 2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 2/ сума в размер на 120,17 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 31.01.2024 г. върху претендираната цена за доставена топлинна енергия; 3/ сума в размер на 43,72 лева, представляваща цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от месец януари 2021 г. до месец април 2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 4/ сума в размер на 8,68 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 18.03.2021 г. до 31.01.2024 г. върху претендираната цена за услугата „дялово разпределение“.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

За уважаването на иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта на претендираното вземане.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

4

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

С оглед посочената законова разпоредба, за да се приеме, че ответницата е била потребител на топлинна енергия през исковия период, е необходимо „** да докаже в условията на пълно и главно доказване, че същата е била собственик или вещен ползвател на процесния имот в този период. От представените по делото доказателства се установява, че процесният топлоснабден имот е бил придобит от ответницата В. П.