Решение № 59 от 25.02.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Монтана, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно гражданско дело № 20241600500596 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на А. К. И., ЕГН ********** и И. А. И., ЕГН **********, двамата от гр. Монтана, чрез пълномощника си адв. М.

Миленова, МАК, длъжници по изпълнително дело № 113/2024 год. по описа на частен съдебен изпълнител Ани Василева, с рег. № 747 по описа на КЧСИ, район на действие ОС Монтана, срещу постановление за разноски, инкорпорирано в ПДИ, изх. №№ 2526 и 2531, двете от 16.09.2024 год.

Жалбоподателите поддържат неправилност на изводите на органа по принудително изпълнение относно наличието на предпоставките за начисляване на таксите по ТТРЗЧСИ: т. 3 и т. 31 (НОИ-НАП-ТВ) – 20 лв., т. 3 и т. 31 (ИКАР) – 20 лв., т. 4 – 40 лв., т. 5 и т. 4 (2 бр. Уведомления по чл. 47 ГПК и 2 бр. ПДИ) – 72 лв., т. 9 и т. 31 – 2х26 лв., общо 52 лв., т. 2 – 60 лв., т. 412 – за уведомление.

Изброените такси са в общ размер на 320 лв. и са начислени към 19.08.2024 год. Посочените по-горе такси не е било необходимо да се начисляват, тъй като не е било наложително да се извършват действията по проучване имуществото на длъжниците и налагане на запори и възбрани върху всички техни банкови сметки, трудови възнаграждения, МПС и недвижими имоти, тъй като с молбата си за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил две конкретни банкови сметки, по една на всеки от двамата длъжници, които е поискал да бъдат запорирани и именно от тях е погасено задължението, като цялата сума е постъпила два пъти – по веднъж от всяка от сметките им.

1

Отделно към 12.09.2024 год. ЧСИ е начислил допълнителни такси в общ размер на още 384 лв.

Оспорва се по размер и начислената на осн. т. 26 от ТТРЗЧСИ такса от 1010,48 лв.

Считат, че действията на ЧСИ са били незаконосъобразни и не са били необходими и молят съда да отмени постановление за приемане на разноските, обективирано в ПДИ, изх. №№ 2526 и 2531, двете от 16.09.2024 год. в частта относно определените такси по ТТРЗЧСИ.

Взискателят хххххх ЕИК 111542312, гр. Монтана, чрез пълномощника си адв. П. В., САК оспорва жалбата като неоснователна.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява подробно становище за неоснователност на жалбата.

Окръжен съд Монтана, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20247470400113 по описа на частен съдебен изпълнител Ани Василева, с рег. № 747 по описа на КЧСИ, район на действие ОС Монтана, е образувано въз основа на молба от 31.07.2024 год. от хххххх ЕИК 1542312, гр. М срещу А. К. И., ЕГН ********** и И. А. И., ЕГН **********, двамата от гр. М за принудително събиране на вземане в размер на 10209,76 лева, за което са издадени Изпълнителен лист № 980/17.07.2024 год. по гр. дело № 2437/2021 год. по описа на РС Монтана, ГО, 4 състав – за сумите от 4566,00 лв. – разноски в първоинстанционното производство, 633,76 лв. – разноски във въззивното производство и 2400,00 лв. – разноски за касационно производство, както и Изпълнителен лист № 1054/30.07.2024 год. по гр. дело № 2437/2021 год. по описа на РС Монтана, ГО, 4 състав – за сумата от 2610,00 лв. – разноски в първоинстанционното производство.

Изпълнителните листове са издадени в полза на молителя по и.д.

В молбата е направено искане да бъдат събрани от длъжника и сторените от взискателя разноски по изпълнителното дело. Поискано е едновременно с призовките за доброволно зпълнение да бъде наложен запор върху две конкретно посочени банкови сметки – в Райфайзен банк за длъжника И. И. и в ОББ за длъжника А. И..

Изрично е поискано и са предоставени на ЧСИ, но под условие – „в случай, че горепосочените две банкови сметки на длъжниците вече не са активни или по тях няма достатъчно налични средства“, да бъде проучено имущественото на длъжниците с пълномощия по чл. 18 от ЗЧСИ и в случай, че бъдат установени други банкови сметки на длъжниците, да бъде наложен запор и върху тях до окончателното събиране на задължението.

Изготвена е Сметка № 0000020423/19.08.2024 год. на обща стойност 220 лв. без ДДС или 320 лв. с ДДС, в която са включени (без ДДС): 20 лв. – такса по т. 1 от ТТРЗЧСИ за образуване на изпълнително дело, 50 лв. по т. 2 от ТТРЗЧСИ – за цялостно проучване имуществото на длъжника, 30 лв. по т. 3 от ТТРЗЧСИ – за извършване на всяка справка на длъжника и неговото имущество, 50 лв. по т. 4 от ТТРЗЧСИ – за изпращане по пощата на призовка 2 и книжа, 40 лв. по т. 6 от ТТРЗЧСИ – за изготвяне и връчване т ЧСИ на покана, призовка, … 30 лв. – по т. 9 от ТТРЗЧСИ – за налагане на запор без извършване на опис и 56 лв. – допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ.

Изготвена е и втора Сметка № 0000020518/12.09.2024 год., на обща стойност 235,00 лв. без ДДС, съотв. 384,00 лв. с ДДС, в която са включени (без ДДС): 100 лв. по т. 2 от ТТРЗЧСИ – за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника; 30 лв. – по т. 10 от ТТРЗЧСИ – за изготвяне на искане до съдията по вписванията за вписване или вдигане на възбрана, 105 лв. по т. 9 от ТТРЗЧСИ – за налагане на запор без извършване на опис и 102 лв. – допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ.

Н а 07.10.2024 год. длъжниците А. К. И. (лично) и И. А. И. (чрез съпругата си А. И.) са получили покани за доброволно изпълнение от 16.09.2024 год., в които са посочени дължимите до този момент суми по изпълнителното производство, както следва: главница в размер на 10209,76 лева; 158,00 лева допълнителни разноски и 546,00 лева разноски по изпълнителното дело, както и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ /Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ/ в размер на 1010,48 лева с ДДС. Посочено е, че общото задължение е в размер на 11924,24 лева.

С поканата за доброволно изпълнение длъжникът А. И. е уведомена за „запор върху следните вземания: Всички Ваши Банкови сметки в ОББ, Уникредит Булбанк и др. банки; МПС; трудовото Ви възнаграждение пред О М ЕИК 000320872 и др.; възбрана на недвижими имоти – 1. с. В ул. „хххх“ № ххх хрхх. М , ж.к. „ххххх, бл. хх, вх. х хет. х,х ап. хх и др.; опис; продажба на движимото и недвижимото Ви имущество и други.

Длъжникът И. И. е уведомен за „запор върху следните вземания: Всички Ваши Банкови сметки в хххх и др. банки; МПС – 1. Рено Макстер рег. № ххх х рег. №ххх ххх, 3. хрег. №хх хи др.; трудховото Ви възнаграждение; възбрана на недвижими имоти – 1. с. В , ул. „Гх“ № х2хх. гр. М , ж.к. х, бл. хх, ххвх. хх, ет. хх, ап. ххи др.; опис; продажба на движимото и недвижимото Ви имущество и други.

По три ПДИ са изпратени едновременно на всеки от двамата длъжници: за връчване на постоянния им адрес, по месторабота и чрез другия съпруг. От взискателя е събрата и такса за връчване по реда на чл. 47 ГПК.

Изпратени са също и запорни съобщения: до О М – върху секвестируемата част от трудовото възнаграждение на длъжника А. И., до ххххАД – върху всички вземания на длъжника А. И., в т.ч. банкови сметки, банкови касетки и открити кредити до размера на сумата от 11924,24 лв.; до хххх АД – върху всички вземания на длъжника А. И., в т.ч. банкови сметки, банкови касетки и открити кредити до размера на сумата от 11924,24 лв; до хАДхх – върху всички вземания на длъжника И. И., в т.ч. банкови сметки, банкови касетки и открити кредити до размера на сумата от 11924,24 лв; до ОД на МВР Монтана – за запор върху автомобил, м. хТ, собственост на И. А.

И.; хххдо ОД на МВР Видин – за запор върху автомобил, м. Н Б1 рег. № ххххК, собственост на И. А. И. и до ОД на МВР Пазарджик – за запор върху автомобил, мхххххобственост на И. А. И..

3

Видно от представените с жалбата писмени доказателства, на 07.10.2024 год. на ЧСИ са преведени: сумата от 11 924,24 лв. от сметка на длъжника И. И. в ххх хххххи сумата от 11 924,24 лв. от сметка на длъжника А. И. в ххх С писмо от 07.10.2024 год. ЧСИ рег. № 747 Ани Василева е уведомена, че във връзка със запорно съобщение по изп.д. № 20247470400113 срещу И. А.

И., вземането е признато и сметките са блокирани, няма претенции от други лица върху същото вземане и дължимите суми са преведени.

На 14.10.2024 год. по делото е постъпило възражение от длъжниците, чрез пълномощника им адв. М. М , МАК, за несъразмерност по чл. 442а ГПК на изпълнителните способи и искане да бъдат вдигнати всички наложени обезпечителни мерки.

С уведомление-разпореждане изх. № 2918 от 14.10.2024 год. наложените запори са вдигнати от ЧСИ и е разпоредено надвнесените суми да бъдат възстановени по банковите сметки на длъжниците.

С Постановление за прекратяване от същата дата, 14.10.2024 год. на осн. чл. 433, ал. 2 ГППК изпълнителното производство е прекратено.

С ъ с Сметка № 0000020714/18.10.2024 год. на ЧСИ А. Василева на длъжника И. А. И. е начислена за изпълнение на парично вземане (материален интерес не е посочен в сметката), пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса от 842,07 лева без ДДС или 1010,48 лв. с ДДС.

На 22.10.2024 год. е постъпила частна жалба от А. К. И. и И. А. И. срещу Разпореждане № 1054/30.07.2024 год. по гр. дело № 2437/2021 год. по описа на РС Монтана, ГО, 4 състав, въз основа на което е издаден Изпълнителен лист № 1054/30.07.2024 год. за сумата от 2610 лв.

С Определение № 729/26.11.2024 год. по в.ч.гр.д. № 520/2024 год. на ОС Монтана жалбата е оставена без уважение. Към този момент сумите са били събрани, а изпълнителното производство – прекратено.

Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана на 01.11.2024 год., в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, отброяващ се от датата на получаване на постановлението за разноски, което съдът, при липса на други данни по делото приема за 18.10.2024 год. – датата на съставяне на Сметка № 0000020714/18.10.2024 год., от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноските по изпълнението, а оспорването на тези разноски не лишава длъжника от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение (т. 2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС).

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І "Общи 4 правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК.

Законът овластява съдебния изпълнител да определи по основание и размер отговорността за разноски, произтичаща от администрираното от него изпълнително производство.

Основание за упражняване на тази компетентност е нормата на чл.79 от ГПК, според която разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането й не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. Наред с посоченото, правило е, че таксите по изпълнението се заплащат авансово от взискателя, но чл. 79 ал.

2 от ГПК изрично предвижда, че когато това не е сторено таксите се събират от длъжника.