Решение № 1306 от 08.11.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1884/2024
- Вид
- Решение № 1306
- Подписан
- 08.11.2024
- В сила
- 06.12.2024
- Състав
- Димо Цолов
Цитирани разпоредби
- чл.42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.15, ал.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.178е · Закон за движението по пътищата
- чл.186, ал.3 · Закон за движението по пътищата
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1306 гр. Варна, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20243110201884 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от А. К. П., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №077 от 18.03.2024 г., издадено от зам. кмет на Община Варна, с което за нарушение по чл.15, ал.7 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), на въззивника е наложено административно наказание "глоба" в размер 50.00 лв.
Въззивникът твърди, че твърдяното нарушение не е извършено, тъй като същия се използва за придвижване на майка му, която е инвалид, няма къде да паркира пред блока си, не стигат обозначените с маркировка за инвалиди места и затова често спира на процесното място. Моли съда, да отмени оспореното НП като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна оспорва жалбата. Твърди, че описаното в АУАН и в НП нарушение е правилно и законосъобразно установено като извършено от въззивника, тъй като е паркирал своя автомобил неправилно, извън обозначените места. Моли съда, да потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.
След преценка на приобщените доказателствата, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 26.01.2024 г. по постъпили сигнали от граждани за неправилно паркирани автомобили на ул. „Радост“, свид. Н. Л. – командир на отделение в сектор „Общинска полиция“ при ОД МВР Варна, лично извършил проверки, както в предиобедните, така и в следобедните часове, и установил при всяка от проверките неправилно паркирани 1 автомобили. Сред установените в следобедните часове неправилно паркирани автомобили бил и собственият на въззивника А. П. л. а. „Сеат“, рег.№В4226НА. Тъй като водач или собственика на съответния автомобил липсвал, свид. Н. Л. съставил фиш за глоба сер.ОВ, №1000244991 от 26.01.2024 г., в който отразил, че на 26.01.2024 г. в 15.00 ч. превозното средство е паркирано в градинка до бл.48 на ул. „Радост“ в гр. Варна, с което е извършено нарушение по чл.15, ал.7 ЗДвП.
На 29.01.2024 г. въззивникът отправил възражение срещу съставения фиш за глоба, при което срещу него бил съставен АУАН №00004195 от 20.02.2024 г. за извършено на 26.01.2024 г. в гр. Варна нарушение по чл.15, ал.7 ЗДвП, състоящо се в паркиране на л. а.
„Сеат“, рег.№В4246НА, в градина на ул. „Радост“ до бл.48, като в АУАН било отразено, че е съставен на основание фиш за глоба сер.ОВ, №1000244991 от 26.01.2024 г.
В предоставения срок, въззивникът отправил писмено възражение срещу съставения АУАН, с твърдение, че процесното място, на което автомобила е бил паркиран, не е градина и поради липсата на достатъчно места за инвалиди в района, следва да се ползва като място за паркиране.
На 18.03.2024 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.178е ЗДвП наказание глоба в размер 50.00 лв.
Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите Й. Х., Н. Л. и К. Т., така и от приобщените документи – НП №077 от 18.03.2024 г., АУАН №00004195 от 20.02.2024 г., разписка от А. П., глоба с фиш №1000244991 от 26.01.2024 г.,уведомление по чл.186, ал.3 ЗДвП от 26.01.2024 г., докладна записка от 15.02.2024 г., справка от Общинска полиция от 20.02.2024 г.,, жалба от А. П. от 29.01.2024 г., писма рег.№ЗК24000108ВН от 31.01.2024 г., рег.№ЗК24000108ВН от 02.02.2024 г., рег. №ЗК24000108ВН от 06.02.2024 г., известие за доставяне, писмо рег.
№СИГ24000722ВН от 12.02.2024 г., 2 бр. справки от Агенция по геодезия, картография и кадастър, заповед №0128 от 24.01.2024 г. и заповед №4079 от 23.11.2023 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – зам. кмет на Община Варна, съобразно Заповед №0128 от 24.01.2024 г. на Кмет на Община Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
При съставянето на процесните АУАН и НП са допуснати идентични 2 нарушения на изискванията по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, доколкото в същите е налице идентично неясно, непълно и неточно описание на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е прието за осъществено. Описанието в двата акта за осъществено от въззивника паркиране на л. а. „Сеат“, рег.№В4246НА, в гр. Варна, на ул.
„Радост“ до бл.48, по същество води до невъзможност да се установи конкретното местоположение на паркирания автомобил спрямо ясно индивидуализиран обект.
Употребеният термин „градина“ по същество не представлява местоозначение, а е само наименование за предназначение на даден обект, без същият да е индивидуализиран и да е несъмнено установимо, къде точно се твърди да е паркирано превозното средство, доколкото липсват данни за конкретно обособена площ, която да е ясно отграничена. Същевременно, описанието: „ул. „Радост“ до бл.48“ е напълно неясно, къде всъщност спрямо съответната сграда е обекта, за който установилият нарушението контролен орган приел, че се намира „до бл.48“ на ул. „Радост“. Така изтъкнатото неизпълнение на процесуалните изисквания по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН представлява съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на процесното НП, защото при наличното неясно и непълно описание на мястото, на което се счита за извършено конкретното нарушение на правилата за паркиране, въззивникът е максимално затруднен да реализира пълноценно своята защита, тъй като съответните данни са от основно значение за съставомерността този вид нарушение и тяхната липса или неяснота препятстват възможността за навеждане от въззивника на конкретни и адекватни за вмененото нарушение, фактически твърдения и правни доводи.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
При констатираното неясно и неточно описание на мястото на паркиране на съответния автомобил в АУАН и в НП и при твърдяната липса на конкретен спомен за съответния случай от осъществилия проверката на място свид. Н. Л., основното фактическо твърдение по процесните АУАН и НП за осъществено от въззивника паркиране на съответното МПС в градинка, се явява недоказано. Всички приобщени скици на имота, обособен като градина на ул. „Радост“ установяват, че същият граничи с частния имот с идентификатор *** и нищо друго. Същевременно, показанията на свид. Н. Л. сочат, същият да е възприел повече от едно превозно средство, паркирани по негова преценка неправилно, но не само не посочва нищо конкретно за мястото, на което е бил спрян автомобила на въззивника, но и твърди, че няма никакъв спомен за това именно превозно средство. От друга страна, даденото от същия свидетел описание на мястото, където е установил неправилно паркирани автомобили, е до такава степен неясно и разпокъсано, че не е в състояние да индивидуализира конкретно местонахождение, а при това, свидетелят всъщност дава и неясно описание за вида на съответната площ с думите „самото място е малко по особено, няма изградена тротоарна площ, директно е асфалт, платно за движение, то е кръстовище, така да го кажа, не е кръстовище ами …“ При тези оскъдни фактически данни и при пълната липсата на конкретни възприятия за самото превозно средство и за неговото местонахождение, съдът счита твърдяното нарушение за 3 недоказано.
При тези констатации, оспореното НП се явява и материално-правно неправилно и незаконосъобразно като подлежи на отмяна и на това основание, поради което РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №077 от 18.03.2024 г., издадено от зам. кмет на Община Варна, с което за нарушение по чл.15, ал.7 ЗДвП, на А. К. П., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер 50.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4