Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 86 от 02.07.2025, Районен съд - Дулово

Съд
Районен съд - Дулово
Дело
Гражданско дело 576/2024
Вид
Решение № 86
Подписан
02.07.2025
В сила
25.07.2025
Състав
Николай Костадинов Кънчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Дулово, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20243410100576 по описа за 2024 година

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с иск за развод поради разстройство на брака с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, предявен от А. Р. Х. с ЕГН **********, от с. ***а против А. С. Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, с адрес за призоваване: ****, по който ищцата моли гражданският брак между страните да бъде прекратен без произнасяне по въпроса за брачната вина.

С иска за развод, на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК, са съединени: иск с правно основание чл. 59, ал. 2 от СК във вр. с чл.127, ал.2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права след развода, за определяне на мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между родените от брака деца и родителите, иск за издръжка на деца от родител с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК, и иск за издръжка за минало време за периода 01.01.2024 г. - 01.09.2024 г. с правно основание чл.149 от СК.

В исковата молба ищцата, твърди че с ответника сключили граждански брак на 18.09.2018 г. От брака имали родени две деца А.А.Р. с ЕГН ********** и Ю.А.Р. с ЕГН **********. В началото отношенията им протичали нормално, но в последствие се оказало че възгледите им по много въпроси съществено се различавали, включително и по отношение на брачните взаимоотношения и задължения.Опитали се в името на семейството да проявят търпимост един към друг, но за съжаление не се получило. От месец октомври 2023г. се намирали във фактическа раздяла, когато се прибрали от Германия където ответникът работел и получавал месечно възнаграждение в размер на 800 евро. Ищцата заедно с двете деца се установила да живее в дома на баба си в с., а ответника се прибрал в жилището на своята баба в гр.*.

1

От тогава ответника не е виждал децата си и не се интересувал от тях.

Изпращал пари за издръжката им само когато се разболеели, като до 01.01.2024г. е превел сумата от 800 евро. Посочва, че малкото дете е с диагноза „детски аутизъм“ и това допълнително увеличавало разходите по издръжката му.

Заявява още, че нямат придобито по време на брака семейно жилище и нямат имуществени отношения за уреждане.

Освен прекратяване на брака, ищцата желае с решението си съдът да й предостави упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца А.А.Р. с ЕГН ********** и Ю.А.Р. с ЕГН **********, на бащата А. С. Р. с ЕГН ********** да бъде определен следният режим на лични отношение с децата А.А.Р. с ЕГН ********** и Ю.А.Р. с ЕГН ********** – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, един месец през лятото, както и по всяко друго време по споразумение между родителите. Бащата А. С. Р. с ЕГН ********** да бъде осъден да заплаща на всяко едно от децата чрез тяхната майка и законен представител месечна издръжка в размер на 400 лева., считано от датата на подаване на молбата за развод, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелство изключващо плащането.

Претендира издръжка за минало време за всяко едно от децата в размер на 2 400 лв. за периода от 01.01.2024г. до 01.09.2024г.

Не претендира ползване на семейно жилище след прекратяване на брака, тъй като страните не са придобили такова. Съпругата е била с фамилното име Х. преди брака и не е приела фамилното име на съпруга.

Заявява, че нямат за уреждане имуществени отношения. Не претендира разноски. Представя писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответника А. С. Р. не е депозирал писмен отговор на молбата за развод, не е представил доказателства и не е направил доказателствени искания.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник.

Поддържат изложеното в исковата молба. Молят да бъдат уважени предявените искове, като по отношение на предявеният иск за издръжка за минало време искат да бъде уважен като се вземе предвид изпратената от ответника сума от 800 евро, в периода от 01.01.2024г. до датата на подаване на молбата за развод.

В съдебно заседание ответника не се явява и не се представлява. Не депозира писмено становище по делото.

Дирекция "Социално подпомагане" - гр.*, редовно призовани, не изпращат представител, като са депозирали социален доклад.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

От писмените доказателства – заверени копия на удостоверение за сключен граждански брак от г., издадено въз основа на акт за граждански брак №***, обл.Русе, удостоверение за раждане от г., издадено въз основа на акт за раждане № ***, удостоверение за раждане от *г., издадено въз основа на акт за раждане № ***, ЕР № ****г., издадено от ТЕЛК при „МБАЛ – Силистра“ АД грСилистра, удостоверение с изх. № ***, удостоверение № ***г., издадено от ****, социален доклад изх.№ ***г. от ДСП-*, се установи, че страните са сключили граждански брак на ****, като съпругата е била с фамилното име 2

Х.. преди брака и не е приела фамилното име на съпруга. От брака си имат родени две деца А.А.Р. с ЕГН ********** и Ю.А.Р. с ЕГН **********, които понастоящем са непълнолетни. Липсват доказателства за доходите на бащата.

Майката работи по трудово правоотношение с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 140.26лв.

От социалният доклад се установява, че съпрузите живеят разделени от края на месец октомври 2023 г., и не са правили опити за сплотяване на семействотои за заздравяне на брака. Ежедневните грижи за децата се полагат от майката, а бащата изпращал пари само когато те били болни. Ищцата и двете деца обитават жилището на баба й по майчина линия, находящо се в ****

Детето Ю.А.Р. е с поставена диагноза „детски аутизъм“ и освидетелствано от ТЕЛК с 100% ВСУ с чужда помощ, със срок – пожизнен.

За другото дете не са представени доказателства да страда от сериозно заболяване. И двете деца посещават учебни заведения.

В отглеждането на децата, майката се подпомага от разширения роднински кръг- баба и прабаба по майчина линия. По данни на майката, бащата на децата е изпращал пари, но не ежемесечно, а когато те се разболеят.

Споделила е още, че изпитва трудности при осигуряване нуждите на децата.

От гласните доказателства показанията на воденият от ищцата свидетел В.М./чичо на ищцата/, се установява, че от 2-3 години съпрузите са във фактическа раздяла, като майката полага непосредствените грижи за родените от брака деца и задоволява всички техни потребности с помощта на своите близки. Фактическата раздяла между съпрузите е от момента в който те се прибрали от германия, където преди това са живели. Твърди, че ответника веднъж е изплатил около 100 евро, и че отделно майка му и сестра му изпращат по 50, 100 евро. Преди 5 месеца ответникът се прибрал в страната, но не намерил време да си види децата.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове за развод на основание чл. 49, ал. 3 във вр. ал.1 от СК, и небрачни искове с правно основание чл. 322, ал. 2 изр. 2 ГПК вр. чл. 53, чл. 59, чл.127 от СК и чл. 143 от СК и чл.149 от СК.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49, ал. 3 ОТ СК:

Съдът приема за установено, въз основа на събраните в хода на делото гласни доказателства, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, за което липсва спор по делото. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при изпълнение на семейните задължения.

Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание и това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал.3 от СК. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла и изобщо нямат контакти помежду си, въпреки непродължителния период от време, говори за прекъсване на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и имуществени. Поведението на съпруга също е станало причина за разстройството на брака. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не 3 може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения.

По въпроса за вината: Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, разпределение на отговорностите, свързани със съвместното съжителство и грижите за семейството. В настоящото производство, от събраните писмени доказателства и свидетелски показания се установи, че ответникът с поведението си – неполагане на грижи за детето и семейството, скандали и побой на съпругата си, заплахи, са допринесли за разстройството на брачните отношения.

Съдът счита за необходимо да отбележи, че кредитира като обективни, последователни и взаимно непротиворечиви показанията на воденият свидетел.

С оглед изложеното съдът приема, че се доказа дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Искане за произнасяне по въпроса за брачната вина не е направено от страните, поради което съдът приема че такава не следва да им бъде вменявана.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 59 ОТ СК ВЪВ ВР. С ЧЛ.127,

АЛ.2 ОТ ГПК:

Водещ критерий при решаване на въпроса за предоставянето на родителските права по отношение на родените от брака малолетни дец а е техният интерес, преценен след изследване на съответните обстоятелства изброени в ал. 4 от същата норма - полаганите до момента грижи и отношение к ъ м децата, желанието на родителите, привързаността на д ецата към родителите, пола и възрастта им, възможността за помощ от трети лица близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

В контекста на изложеното, съдът кредитира изготвения социален доклад. Взе предвид полът на двете деца и възрастта им, обуславяща необходимост от значителна ангажираност при отглеждането им и възможността на трети лица да помагат на майката, както финансово, така и чрез полагане на непосредствени грижи.

По изложените съображения, съдът в контекста на конкр етния казус счита, че упражняването на родителските права следва да бъдат предоставени на майката, при която определя местоживеенето на родените от брака деца.

Предвид изложеното, възрастта на децата, отсъствието на бащата който се е установил трайно да живее в чужбина и необходимостта от поддържане и възстановяване на връзката между бащата и децата, следва да бъде пределен режим на лични контакти на бащата с децата, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване при бащата на територията на страната, от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и един месец през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск, както и по всяко друго време по споразумение между родителите.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 143, АЛ.2 ОТ СК:

Като съобрази обстоятелството, че упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца се предоставят на майката, като децата ще продължат да живеят с нея, съдът намира, че следва да се определи размера на издръжката в полза на децата, която следва да се заплаща от 4 бащата. По отношение на дължимата издръжка, съдът се съобрази с възрастта н а децата, нуждата им от храна и облекло, здравословното им състояние, както и с възможностите на родителите. Майката реализира доходи в размер на около 1 140.26лв. месечно. Не се събраха доказателства към настоящият момент за получаваните доходи в чужбина на бащата, поради което съдът приема за база на неговите доходи минималната работна заплата в Германия където същият работи, а именно около 1 500 EUR на месец/нетен доход при минимални ставки за неквалифициран персонал помощник или работник/.