Решение № 451 от 10.09.2021, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр.Плевен, 10.09.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, V –ти състав, в открито съдебно заседание на седми септември две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Катя Арабаджиева при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №440 по описа на

Административен съд-Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.107, ал.2 от Закон за автомобилните превози във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба от Ж.Б.Т. с ЕГН **********,*** и Б.Т.М. с ЕГН **********,***, чрез адв. М.Л. ***, със служебен адрес за връчване на призовки и съобщения гр.Плевен, ул „Цоню Матев“ №3-партер, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-1440/27.04.2021 год. на Директора на РД“АА“-Плевен, с която спрямо жалбоподателите са приложени принудителни административни мерки, както следва : по чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ и ал.2, т.1 от ЗАП-спиране от движение за срок от 12 месеца чрез сваляне и отнемане на предна табела с рег.номер и отнемане на свидетелството за регистрация на лек автомобил „*******“ с рег.№*******/Германия/, категория М1, собственост на Б.Т.М., до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца; по чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАП-временно отнемане на СУМПС на водача Ж.Б.Т. до отстраняване на нарушението , но за не повече от 12 месеца.

В жалбата се навеждат доводи, че издадената заповед е незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че обжалваната заповед е връчена единствено на водача на МПС - Ж.Б.Т., независимо, че несъмнено е установена собствеността на превозното средство, а именно, то е собственост на Б.Т.М.. В първата приложена ПАМ е постановено спиране от движение за срок от 12 месеца на лекия автомобил, с което пряко се засягат интересите на собственика на МПС - Б.Т.М., тъй като се ограничава правото му да използва по предназначение лекия автомобил, поради което Б.Т.М. има правен интерес от оспорване на акта в тази му част. В тази част на обжалваната заповед е постановено спиране от движение на МПС за срок от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с рег.номер, до отстраняване на нарушението. Счита, че не се доказва по категоричен начин извършването на превоз срещу заплащане. Снетите обяснения от намиращите се в МПС по време на проверката лица Е.В.Д.и А.Х.А.не следва да се приемат като доказателства, тъй като са снети при нарушаване разпоредбата на чл.44 от АПК, поради което ги оспорва изцяло. Сочи, че не са снети обяснения от останалите пътуващи в автомобила още три лица, както и от водача. На второ място, с обжалваната заповед е спряно от движение МПС, собственост на М., до отстраняване на нарушението и за срок от 12 месеца. На това основание счита, че административният орган е влязъл в противоречие, като в първата част на диспозитива е посочил срока за спиране от движение - 12 месеца, а впоследствие е уточнил, че това спиране от движение важи до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. По този начин според оплакванията в жалбата ПАМ остава неясна и неопределена, тъй като не става ясно за какъв точно срок е спряно МПС от движение, нито става ясно, точно как ще бъде отстранено нарушението, при положение, че МПС е регистрирано в Германия и е с постоянна немска регистрация.

При тази неяснота и противоречие, по същество обжалваната ПАМ се явява един вид санкция, каквото не е предназначението на ПАМ, тъй като няма никаква възможност за жалбоподателя да отстрани нарушението, дори да има воля затова. По отношение на втората ПАМ, приложена с обжалваната заповед - временно отнемане на свидетелството за управление на водача Ж.Б.Т. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца се счита, че не е доказан международен превоз на пътници срещу заплащане от Република България до Германия, поради което тази принудителна мярка се явява незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалните правила. Сочи, че разпоредбата на чл.35 от АПК задължава административният орган да издаде индивидуален административен акт, само след като изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и след като обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани. В случая, административният орган е пристъпил към издаване на заповед за прилагане на ПАМ без да изясни действителните взаимоотношения между жалбоподателя Т. и останалите пътуващи в автомобила пътници, а оттам и характера на самия превоз.

В заключение се претендира от съда да отмени оспорената заповед. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адв.Л. с пълномощни на л.3 и л.4 от делото, който поддържа жалбата. Сочи, че органът следва да докаже фактическите основания за прилагане на принудителните мерки. Същите се съдържат в приложените по делото 2 броя обяснения от Е.В. и А.А., но т.к. тези обяснения не отговарят на изискванията на чл.44 от АПК относно начина на снемането, съответно реквизитите, които трябва да са налице и не става ясно какво пише в тези сведения, счита, че не могат да бъдат годно основание за издаване на оспорения административен акт. Сочи още, че административният акт не отговаря на процесуалните правила по отношение на издаването му, а именно не е посочен конкретен срок, в който описаните нарушения да бъдат отстранени. Посочен е хипотетичен срок до 12 месеца, но с оглед на това, че въпросното МПС е с чужда регистрация – то е регистрирано в Германия, не е описано точно как и по какъв начин да бъдат отстранени тези нарушения. Оспореният административен акт според жалбоподателите се явява като санкция. Други доказателства в подкрепа на фактическите основания, изложени в ЗППАМ, не са приложени. Счита, че ответникът не е изпълнил задължението си съгласно разпоредбите на АПК за цялостно изясняване на случая, което да послужи като основание за издаване на заповедта, поради което същата се явява неоснователна и подлежи на отмяна. В заключение моли съда да отмени оспорената ЗППАМ изцяло и да присъди на жалбоподателите направените разноски.

Ответникът по жалбата- Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Плевен в съдебно заседание се явява лично и поддържа издадената ЗЗПАМ. Относно срока за отстраняване на нередностите, сочи, че законодателят изрично е записал максимум до 12 месеца, но не повече. В случая автомобилът е с немска регистрация и по българското законодателство – по Закона за автомобилните превози, няма как да бъде вписано в лиценз. Това е категория, която не подлежи за вписване в лиценз.

Административният съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На 27.04.2021 год. е извършена съвместна проверка от служители на ГД НРР, ОД на МВР-Плевен и РД АА-Плевен на автомобил –Бус марка ******* с рег.№ *******, в присъствието на водача Ж.Т.Б.. За резултатите от проверката е съставен приложеният на л.58-61 от делото протокол. Описано е, че бусът е бил спрян за проверка около 12 часа на 24.04.2021 год., движейки се в посока гр.София. Водач е бил Ж.Б., който е заявил, че пътува с още петима пътници за Германия, а в багажното отделение е имало множество пътни чанти, куфари.

На л.64 от делото е приложена обява, че бусът ще тръгне на 27.04-вторник сутринта от България до Германия и на 30.04. от Германия за България . Ако има желаещи за пътуване, е посочен телефонен номер за връзка.

Съставен е АУАН серия А-2020 №289123/27.04.2021 год. на л.65 от делото затова, че на 27.04.2021 год. около 13,00 часа на път I-3 Бяла –Ботевград 97+814 км. в посока Ботевград, Ж.Б.Т. като водач на ******* с рег.№ *******, собственост на Б.Т.М., извършва обществен международен превоз на пътници срещу заплащане, по маршрут България-Германия, видно от обясненията на пътниците Е.В.Д.и А.Х.А., като не притежава лиценз за извършване на международен превоз на пътници.

По делото на л.54 и л.55 са приложени и дадените от Е.В.Д.и А.Х.А.обяснения.

Издадена е оспорената в настоящото производство

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-1440/27.04.2021 год. на Директора на РД“АА“-Плевен, с която спрямо жалбоподателите са приложени принудителни административни мерки, както следва : 1.по чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ и ал.2, т.1 от ЗАП-спиране от движение за срок от 12 месеца чрез сваляне и отнемане на предна табела с рег.номер и отнемане на свидетелството за регистрация на лек автомобил „*******“ с рег.№*******/Германия/, категория М1, собственост на Б.Т.М., до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца; 2. по чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗАП-временно отнемане на СУМПС на водача Ж.Б.Т. до отстраняване на нарушението , но за не повече от 12 месеца.

Заповедта е връчена единствено на Ж.Б.Т. на 28.04.2021 год., видно от разписката за връчването й.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, подадена от на 10.05.2021 год. от Ж.Б.Т. против връчената му на 28.04.2021 год. заповед е допустима като подадена в срок, от надлежна страна, адресат на акта, пред компетентния съд и против административен акт, който по неблагоприятен начин засяга адресата си, тъй като му е отнето СУМПС. Жалбата, подадена от Б.Т.М. също е допустима за разглеждане, тъй като няма данни същата да е връчена на адресата си, а оспорената заповед също засяга по неблагоприятен начин този адресат, тъй като със заповедта е спряно от движение за срок от 12 месеца собственото му МПС Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав на съда намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.107 от

ЗАП, съгласно който принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. Процесната заповед е издадена от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Плевен, който е оправомощен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.106 и чл.106а от ЗАП с приложената на л.10 от делото Заповед №РД-01-43/23.01.2020 год. на Изпълнителния директор на ИААА. Заповедта е издадена от лицето, назначено на длъжност Директор с приложената на л.12 от делото Заповед №588/31.01.2020 год. на Изпълнителния директора на ИААА.

Заповедта е издадена в писмена форма и формално съдържа установените в закона реквизити. В нея са изложени фактическите основания, обуславящи издаването й – описано е нарушението, като от една страна са посочени обстоятелствата, при които е извършено, а от друга страна е налице препратка към констатациите, съдържащи се в АУАН.

В ЗАвтП са уредени условията и редът за извършване на обществени вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Извършването на обществени превози на пътници или товари без изискуемия лиценз или удостоверение за регистрация е основание за прилагане на ПАМ както по отношение на собственика на автомобила, с който е извършен превоза – чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗАвП, така и за водача – чл. 106а, т. 4, б. "б" ЗАвП, като и в двата случая законът предвижда срокът на мярката да е до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Основание за прилагане на ПАМ по чл. 106а, т. 4, б. "б" ЗАвП е невключване на водача в списъка към удостоверението за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, но тази хипотеза стои извън предмета на производството и би могла да се осъществи само в случай, че за автомобила е издадено удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници и водачът не фигурира в него. В случая основание за прилагането на двете процесни принудителни административни мерки е извършването на международен обществен превоз на пътници без за автомобила да е бил издаден лиценз на Общността, като адресат на двете мерки са жалбоподателите-единият в качеството на собственик на МПС, другият-като негов водач. За да бъдат приложени посочените мерки, в процеса следва да са установени както вида на извършвания превоз, така и спазването на установените в закона изисквания за него.