Решение № 56 от 20.05.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Велико Търново, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Ц. Анг. М. като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20264000600146 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 17 от ЗПИИСРРПОУНПМАС.

С Решение № 101 от 08.05.2026 г. по ЧНД № 300/2026 г. на Окръжен съд – Плевен е признато Решение № 2 по дело № 24792/215/2023 на Районен съд Крайова, Република Румъния и е постановено неговото изпълнение спрямо българския гражданин К. И. Г. за извършено от него престъпление по чл. 452, ал. 1, б. h от Закон 227/2015 г., което представлява престъпление по чл. 234 НК на Р България и е осъден на една година лишаване от свобода за срок на надзор от две години, през който срок са му постановени пробационни мерки, които са определени чрез адаптирането им съответстващи на мерките по чл. 42а, ал. 2, т. 1-4 НК: т. 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ - два пъти седмично, т. 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“, т. 3. „Ограничение в свободното придвижване чрез забрана за напускане на населеното място за повече от 24 часа без разрешение на пробационния служител или на прокурора и т. 4. „Участие в програми за обществено въздействие“, всички за срок от две години.

Подадена е жалба от осъденото лице К. И. Г., чрез упълномощения му защитник адвокат Р. Р.. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение. Според защитата, са налице основанията по чл. 15, ал. 1, т. 10 от ЗПИИСРРПОУНПМАС за отказ от признаване на решението, тъй като липсват всички предпоставки, свързани с изключенията от това правило, визирани в б. „а“ – „в“ към т. 10 на чл. 15 от Закона. Сочи се, че е налице непълнота на мотивите на първостепенния съд досежно посочените обстоятелства.

1

На следващо място се прави оплакване, че е налице незаконосъобразност при адаптиране на мерките, поради нарушение на чл. 67, ал. 3 НК и чл. 5 от ЗПИИСРРПОУНПМАС. Изложени са съображения. Защитата счита, че е нарушена забраната за влошаване положението на осъдения. Моли атакуваното съдебно решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се откаже признаването и изпълнението на съдебното решение, постановено от съда в Р Румъния. Алтернативно се иска да бъде изменено първоинстанционното решение, като се определи за изпълнение само една пробационна мярка.

В съдебно заседание прокурорът от Великотърновска апелативна прокуратура оспорва подадената жалба. Излага съображения, като счита, че следва да се допълни решението, тъй като не е адаптирана една от наложените пробационни мерки на българския гражданин, а именно да полага неплатен общественополезен труд за период от 80 дни в кметството на гр.Крайова или в Окръжната болница на града.

Следва да се измени решението, като се постанови полагането на безвъзмезден труд в пола на обществото за посочения срок.

Адвокат Р. Р., в качеството на служебен защитник на осъдения К. И. Г., не се явява в съдебно заседание и не взема становище.

В съдебно заседание се явява адвокат П. Л., упълномощен защитник на осъдения К. И. Г.. Поддържа жалбата и допълнителните писмени бележки. Излага съображения, като моли да се отмени решението на Окръжния съд в частта, с която е признато за изпълнение решението на съда в Румъния с наложени пробационни мерки, които чрез адаптиране съответстват на българските такива „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ - два пъти седмично и „Ограничение в свободното придвижване чрез забрана за напускане на населеното място за повече от 24 часа без разрешение на пробационния служител или на прокурора.

Осъденото лице К. Г. не се явява при разглеждане на делото във въззивната инстанция.

Настоящият състав на Великотърновския апелативен съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и от легитимирано лице. Същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по внесено удостоверение от 12.02.2026 г. по чл. 6 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета на ЕС от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване на съдебни решения и решения за пробация, с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции. Удостоверението е издадено въз основа на Решение № 2/12.02.2026 г., постановено по дело № 24792/215/2023 г. на Районен съд гр. Крайова в Р Румъния, с което българският гражданин К. Г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 452, ал. 1, б. h от Закон 227/2015 г., като му е наложено наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от две години. В този срок са определени за изпълнение мерки за надзор. Същите включват осъденият да се явява в Пробационната служба Долж на определените от нея дати; да приема посещения от пробационния служител, назначен за негов надзор; да обявява предварително всяка промяна на местоживеенето и всяко пътуване надвишаващо 5 дни; да съобщава за 2 всяка промяна на работното му място; да съобщава информация и документи, които позволяват контрол върху средствата му за препитание;

Видно от удостоверението, че по време на надзора осъденият Г. следва да участва в програма за социална реинтеграция, ръководена от Пробационната служба Долж или организирана в сътрудничество с институции на общността, както и да изпълнява неплатен общественополезен труд за период от 80 дни в кметството на гр.Крайова или в Окръжна спешна клинична болница Крайова (Spitalul Clinic Judetean de Urgenta Craiova). Съдебното решение е влязло в сила на 16.12.2025 г.

При така установените обстоятелства правилно е прието от първостепенния съд, че са налице условията на чл. 14 от ЗПИИСРРПОУНПМАС за признаване и изпълнение на постановеното решение по отношение на българския гражданин К. Г..

Същият е осъден с влязъл в сила съдебен акт, който е постановен от Районен съд в Р Румъния. Съдебният акт е окончателен по смисъла на чл. 3, ал. 1, б. „б", във вр. т. 2 от ЗПИИСРРПОУНПМАС и е постановен от компетентен орган в държава член на ЕС. С решението на Районен съд Крайова в Р Румъния българският гражданин К. Г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 452, ал. 1, б. h от Закон 227/2015 г. Наложено му наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от две години. В този срок са определени мерки за надзор. Същите са изброени по –горе в мотивите.

Извършеното престъпление, за което е осъден К. Г., съставлява престъпление и по българското законодателство. Фактическият му състав покрива признаците на престъплението по чл. 234 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на разпространяваните стоки, както и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.7 НК.

Следователно е налице първото условие за признаване и изпълнение по чл. 14, ал. 1 от ЗПИИСРРПОУНПМАС.

Представеното удостоверение от издаващата държава е придружено с превод на български език. Същото е пълно, като е налице съответствие между него и съдебният акт на румънския съд.

На следващо място не се констатира да са налице основания за отказ, съобразно чл. 15, ал. 1, т. 1-9 от ЗПИИСРРПОУНПМАС. Съгласно направена справка в НБД, осъденото лице има постоянен и настоящ адрес на територията на Република България, поради което е изпълнено условието на чл. 14, ал. 3 ЗПИИСРРПОУНПМАС.

Настоящият състав на въззивния съд се солидизира с извода на първостепенния такъв, че не са налице и основания за отказ по чл. 15, ал. 1, т. 10, т.12 и т.13 от ЗПИИСРРПОУНПМАС, свързани с продължителността на пробационните мерки и с мястото на извършване на престъплението. От удостоверението е видно, че инкриминираното деяние е извършено изцяло на територията на издаващата държава.

Определената обща продължителност на надзорните пробационни мерки е в размер на две години, т.е. не е по-малка от 6 месеца.

Наведено е оплакване, че са налице предпоставките на чл. 15, ал. 1, т. 10 от ЗПИИСРРПОУНПМАС. Цитираната разпоредба предвижда възможност за съда да откаже признаване на влязлото в сила решение и упражняването на надзор върху пробационни мерки или алтернативни санкции, когато в удостоверението е отбелязано, че осъденото лице не се е явило лично на съдебния процес, по който е постановено решението, освен ако в удостоверението не се съдържа информация за спазване на едно следните условия, съобразно законодателството на издаващата държава. Същите 3 са изброени в чл. 15, ал.1, т.10, б. „а“ – „в“ от ЗПИИСРРПОУНПМАС, с които са предвидени три алтернативни изключения от тази хипотеза. В представеното удостоверение е отбелязано, че българският гражданин не се е явил лично на съдебния процес, но същият е било информиран за него, както и да си упълномощи адвокат или да му се назначи служебен защитник, а така също и че действително е бил защитаван от адвокат при разглеждане на делото в съда. При така посочените данни в удостоверението се изключват приложението на чл. 15, ал. 1, т. 10 от ЗПИИСРРПОУНПМАС, поради което са неоснователни доводите за незаконосъобразност на атакуваното решение. Напълно се споделят съображенията на първостепенния съд, че неявяването на българския гражданин пред съда в издаващата държава не води до извода за накърняване на неговите права, тъй като видно от направеното отбелязване е изпълнена процедурата, която цели да обезпечи неговата информираност за наличието на съдебен процес, както и за провеждането му в негово отсъствие с участието на адвокат, който да реализира правото му защита.

Несъстоятелно е оплакването, че липсата на отбелязване на информация за другите две изключения от правилото на чл.15, ал.1 т. 10 от ЗПИИСРРПОУНПМАС води до нарушение на закона, а така също и до нарушаване правото му на справедлив съдебен процес. Трите хипотези са дадени при условията на алтернативност, а не са кумулативни, поради което изпълнението само на една от тях е достатъчно, за да обоснове отпадане на основанието по чл.15, ал.1 т. 10 от Закона.

С оглед на изложените съображения, правилно първостепенният съд е приел, че са налице основанията за признаване и изпълнение на съдебното решение, издадено от румънския съд с определените пробационни мерки с приложението на чл.5 от ЗПИИСРРПОУНПМАС, чрез адаптирането им към българското законодателство по чл.42а и сл. от НК с цел упражняване на надзор при изпълнението им.

С оглед изискването на чл. 5, ал. 2 на ЗПИИСРРПОУНПМАС, първостепенният съд е изпълнил задължението си за адаптиране на наложените в издаващата държава пробациони мерки. Настоящият състав на въззивния съд обаче не споделя изцяло доводите на първата инстанция, тъй като счита, че следва да се допуснат до изпълнение само тези от тях, които съответстват на пробационните мерки по чл.42а ал.2 т.1, т.2 и т.4 от НК на Р. България. Това са „Задължителна регистрация по настоящ адрес", „Задължителни периодични срещи с пробационен служител" и „Участие в програми за обществено въздействие".

На първо място на осъдения български гражданин е наложена надзорна мярка, с която е предвидено задължението му да се явява пред пробационната служба на Долж на определените от нея дати. По отношение на тази ярка правилно е преценено от първостепенния съд, че съответства на предвидената в чл.42а ал.2, т.1 НК на РБ „Задължителна регистрация по настоящ адрес". Същата се състои в задължението на осъдения да се явява и подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с периодичност, но не по-малко от два пъти седмично. По отношение на тази мярка настоящият състав на въззивния съд счита, че не се утежнява положението на осъденото лице с определената периодичност за изпълнение на тази мярка от два пъти седмично, според българския закон, тъй като в съдебния акт, чийто признаване и изпълнение се иска, е предвидено сходно задължение за явяването му в пробационната служба на определени от техен служител дати.