Решение № 181 от 31.05.2023, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№181

Стара

Загора, 31.05.2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският административен съд – VIII състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

ЧЛЕНОВЕ:

При секретаря НИКОЛИНА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно дело № 823 по описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на ЕТ „Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ – Д-р Е. Х.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, подадена чрез пълномощник – адв. Е.М. ***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-342-0114321 от 01.11.2022 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на ЕТ „Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ – Д-р Е. *** е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – лекарски кабинет, находящ се в гр. ***, и забрана за достъп до него за срок от 7 дни.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е издаден в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, че търговският обект, предмет на заповедта, не е индивидуализиран в необходимата степен, че не са изложени конкретни мотиви за срока на приложената ПАМ и че не е посочена достатъчно ясно датата на издаване на акта. Иска се обжалваната заповед да бъде обявена за нищожна, алтернативно – отменена като незаконосъобразна. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт А.Л., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че са налице посочените в оспорената заповед фактически и правни основания за издаването й, а продължителността на срока на приложената ПАМ е съобразен с тежестта на нарушението и последиците от него. Претендира се юрсконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.10.2022 г. служители на ГДФК при ЦУ на НАП, Отдел „Оперативни дейности” Пловдив, са извършили проверка на обект – лекарски кабинет, находящ се в гр. ***, стопанисван от ЕТ „Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ – Д-р Е. ***, ЕИК *********. Съгласно Протокол за извършена проверка (ПИП), сер. АА, № 0114321 от 24.10.2022 г., съставен на основание чл. 50 и чл. 110, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), при проверката е била извършена контролна покупка на услуга – естетична консултация на стойност 100,00 лева, заплатена в брой от проверяващия служител Калина Бонева, преди легитимация, на Ивелина Кирилова – продавач (на длъжност медицински секретар), като за покупката не е бил издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство (ФУ), модел DATECS WP-50X, с идентификационен номер (ИН) на ФУ DT 780071 и ИН на фискалната памет (ФП) 02780071, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Извършеното нарушение се потвърждава от изведения КЛЕН от ФУ в обекта за деня на проверката – не е отразена извършената контролна покупка, и установената при проверката положителна разлика в касова наличност в размер на стойността на извършената контролна покупка.

С оспорената ЗНПАМ на основание чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена ПАМ – запечатване на стопанисван от него търговски обект – лекарски кабинет, находяща се в гр. ***, и забрана за достъп до обекта за срок от 7 дни. От фактическа страна заповедта и наложената с нея ПАМ се основават на констатациите от извършената на 24.10.2022 г. проверка на търговския обект, обективирани в съставения ПИП, сер. АА, № 0114321 от

24.10.2022 г., въз основа на които е направен извод, че търговецът в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги в търговския обект чрез въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ, тъй като за извършената контролна покупка не е бил издаден съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС. Сочи се, че извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, възприето като основание за налагане със заповед по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и забрана за достъп до обекта по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за срок от 7 дни, води до неотразяване на приходи.

ЗНПАМ е връчена на жалбоподателя на 11.11.2022 г. и е обжалвана от него с жалба вх. № 92-00-1644 от 24.11.2022 г.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаването на обжалваната ЗНПАМ – оспорената заповед, ПИП, сер. АА, № 0114321 от 24.10.2022 г., КЛЕН и дневен отчет от ФУ в проверения обект за деня на проверката, акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F683406 от 02.11.2022 г. и др., в това число нотариален акт № 190 от 05.04.2021 г., рег. № 1388, дело № 149/2021 г. на нотариус Христо Спасов и удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж четвърта категория № 19-16-250 от 28.10.2021 г., от които се установява, че лекарският кабинет, предмет на ЗНПАМ, се намира в сграда с множество жилищни и търговски обекти, като се помещава в един от тях, собственост на жалбоподателя – описан като „Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по дерматология и венерология“, разположен на два етажа и състоящ се от няколко помещения, сред които и 4 лекарски кабинета – по 2 два на всеки етаж.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на наложената с обжалваната заповед ПАМ, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ЗДДС ПАМ „запечатване на обект“ се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите и чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС са определени началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в

Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС. Следователно обжалваната ЗНПАМ е издадена от материално компетентен административен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.

59, ал. 2 от АПК. Посочено е правното основание за упражненото правомощие и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. В обстоятелствена част на заповедта е описано фактическото основание за осъщественото публичното право за налагане на ограничителната административна мярка – констатираното нарушение, дата и място на неговото извършване, като са изложени отделни мотиви за продължителността на срока на мярката, посочени са правната квалификация на извършеното нарушение и правното основание за прилагане на ПАМ. С оглед на това съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Твърдението, че не била ясно посочена датата на издаване на ЗНПАМ – „1.112022г.“ след отвесната черта, разделяща номера и датата на издаване на акта, не се споделя от съда, тъй като очевидно се касае за технически пропуск – не е поставена точка между месеца и годината, който обаче не възпрепятства възможността да се разбере, че става въпрос за 1.11.2022 г., още повече, че по-долу в текстовата част недвусмислено е посочено: „Днес, 1.11.2022г., подписаната….“.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното административно производство. Преди издаването на заповедта са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства за произнасянето на административния орган от гледна точка на възприетото материалноправно основание за прилагане на ПАМ. Не представлява нарушение административно-производствените правила обстоятелството, че обжалваната заповед е издадена преди съставянето на АУАН, съответно преди издаването на наказателното постановление (НП) за нарушението, във връзка с което е приложена ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.

1 от ЗДДС ПАМ „запечатване на обект“ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, от което следва извода, че прилагането на процесната ПАМ е самостоятелна и отделна процедура от тази по реализирането на административнонаказателна отговорност на нарушителя чрез налагане на административни наказания/санкции по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Предвидената в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС възможност за прекратяване на ПАМ от органа, който я е наложил, при заплащане на следващата се за извършеното нарушение глоба или имуществена санкция, не поставя изисквания към издаването на заповедта за прилагането на ПАМ, а се отнася до изпълнението на мярката. В приложимия специален материален закон – ЗДДС, съставянето на АУАН и съответно издаването на НП не са предвидени като изискуеми се материалноправни предпоставки за постановяване на заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, поради обстоятелството, че производствата за налагане на административни наказания и санкции по реда на ЗАНН и за прилагане на ПАМ по реда на АПК са регламентирани като самостоятелни и нито едно от тях не е преюдициално по отношение на другото. Ето защо обстоятелството, че АУАН № F683406 от 02.11.2022 г. е съставен след издаването на обжалваната заповед, респективно – че въз основа на съставения АУАН все още не е издадено НП или поне липсват данни за това, е ирелевантно за преценката за материалната и/или процесуалната законосъобразност на приложената със заповедта ПАМ.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта, и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици.

На жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 186, ал. 1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, според която норма ПАМ „запечатване на обект за срок до 30 дни“, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС. По силата на чл. 187, ал.

1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност – ИАСУТД (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД и задължителните реквизити, които трябва да съдържат, са регламентирани в издадената въз основа на законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин – чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредбата. По силата на чл. 3, ал. 1 от цитираната Наредба всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. По аргумент от чл. 25, ал.

Разпечатката съдържа 33 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5883a48d-3141-4094-a7ba-c83bba97950e