Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 655 от 05.11.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 2339/2024
Вид
Решение № 655
Подписан
05.11.2024
В сила
05.11.2024
Състав
Емил Томов, Невин Шакирова, Драгомир Драгнев

Цитирани разпоредби

  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 434, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 455, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 458 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 458, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 496, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 521, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 93, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 191, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 67 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 68, ал. 1, т. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 68, ал. 1, т. 2 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 73, ал. 2 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 655 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова при участието на секретаря Росица Ал. Иванова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20248002102339 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 73, ал. 2 от ЗЧСИ.

Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието, подадена чрез процесуален представител главен юрисконсулт Ю. Б. против решение на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България, взето на 28.12.2023г. по дисциплинарно дело № 11/2023г.

С обжалваното решение дисциплинарно-наказващият орган наложил на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ по искането на Министъра на правосъдието дисциплинарно наказание „порицание“ на ЧСИ С. Х., рег. № 863, с район на действие този на СГС за допуснати нарушения по изп.д. № 20208630400839 по т.т. 1, 3 и 5 от искането, като искането на Министъра на правосъдието изх. № 94-С-117/28.07.2023г. е отхвърлено в останалата част – по нарушенията по т.т. 2, 4, 6 и 7.

В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение в частта, с която искането е отхвърлено, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на правните изводи, а в частта, с която по част от искането е наложено наказание „порицание“ на ЧСИ С. Х. за невръчване на ПДИ на длъжника; за неуведомяване 1 на длъжника за присъединено вземане на държавата и неизвършване и непредявяване на разпределение на постъпилите суми – поради несъответност на наказанието на тежестта на нарушенията и явна несправедливост. Отправено е искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което за всички извършени нарушения да се наложи на ЧСИ С. Х. дисциплинарно наказание „глоба“ към средния предвиден в ЗЧСИ размер.

Жалбоподателят поддържа, че правилно в обжалваното решение дисциплинарният състав е приел за установени извършените от ЧСИ нарушения по т.т. 1, 3 и 5 от искането, но неправилно е приел същите като несъществени и в този смисъл наложеното за тях наказание не съответства на тежестта на нарушенията, а по отношение на нарушенията по т.т. 2, 4, 6 и 7 от искането правните изводи, до които е достигнал съставът на комисията не кореспондират с фактите и установеното по изпълнителното и по дисциплинарното дело.

В отговор на жалбата ЧСИ С. Х. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Поддържа, че не следва да се ангажира отговорността й за нарушенията по искането на министъра, доколкото присъединяването на държавата по чл. 458 от ГПК е по право, не предполага преценка от страна на ЧСИ, нито издаване на допълнителен изричен акт от негова страна; съгласно този текст СИ изпраща съобщение до НАП за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение, а не за всеки приложен способ за принудително изпълнение; няма изискване в чл. 455, ал. 2 от ГПК за прилагане към изп.дело на платежни нареждания за извършени от ЧСИ преводи на взискателите, а по отделните искания на длъжника и на третото лице е налице съответно произнасяне.

В писмено становище Камарата на ЧСИ, чрез процесуален представител юрисконсулт А. Д. оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че решението е законосъобразно и постановено съобразно особеностите на конкретния случай, като наложеното наказание е съразмерно на тежестта на нарушенията.

В открито съдебно заседание, всяка от страните и Камарата на ЧСИ чрез процесуален представител поддържат изразената позиция по спора.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя, становищата на страните и като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 от ЗЧСИ, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване пред ВКС акт – решение на дисциплинарен състав на дисциплинарна комисия при КЧСИ, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по дисциплинарното дело е образувано по искане на Министъра на правосъдието от 28.07.2023г. с твърдения за допуснати нарушения от ЧСИ С. Х., рег. № 863 и с район на действие СГС по движението на изп.д. № 20208630400839 описани в седем точки.

В решението си ДК към КЧСИ установила, че изпълнителното дело е образувано на 11.03.2020г. по молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД на основание 2 изпълнителен лист от 04.02.2020г., издаден по гр.д. № 70759/2014г. по описа на СРС. С него С. П. К. е била осъдена да заплати на кредитора „Топлофикация София“ ЕАД сумите от 685.85 лева, от 454.67 лева и 5 лева – съдебни разноски. С Разпореждане на ПЧСИ М. Б. от 11.03.2020г. е образувано изпълнително дело, постановено е да се връчи ПДИ на длъжника, с приложен изпълнителен лист, както и да се наложат запори върху банковите му сметки и да се изискат справки. С уведомление от 07.04.2020г. ЧСИ уведомил ТД на НАП – София за образуваното изпълнително дело и на основание чл. 191, ал. 3 от ДОПК изискал удостоверение, от което да е видно има ли започнато производство по принудително изпълнение за събиране на публични вземания срещу длъжника, техния размер и вид на наложените обезпечения. На 22.04.2020г. по делото постъпило удостоверение за наличие на задължения по данни на ТД – София, актуални към 16.04.2020г. установяващо, че С. К. има задължения за здравно осигуряване, ведно с лихва в общ размер от 549.34 лв. Със запорно съобщение от 07.04.2020г. до „Първа инвестиционна банка“ АД ЧСИ наложил запор върху всички сметки на С. К. открити при банката до размера от 1550.49 лв. На 07.04.2020г. е изготвена покана за доброволно изпълнение до длъжника, изпратена на официалните настоящ и постоянен адрес, която не е връчена. Отразени са три посещения на адреса от съдебен секретар съответно на 05.06.2020, на 30.06.2020г. и на 11.07.2020г. и отбелязване, че по данни от роднини лицето е в чужбина и на позвънявания, никой не отваря. При последното посещение е удостоверено залепване на уведомление на входната врата на входа.

Със заявление от 20.08.2020г. С. К. сезирала ЧСИ с искане за снабдяване с копие от изпълнителен лист по делото, като заявила желание да бъде уведомявана по имейл. Със запорни съобщения от 01.09.2022г. до „Кей Би Си Банк България“ ЕАД и до „Арх Медия Груп“ ООД ЧСИ наложил запор върху всички банкови сметки на длъжника и върху трудовото му възнаграждение до размера на сумата от 2378.44 лв., изчислена към 15.09.2022г., вкл. и в полза на държавата. На 20.12.2022г. С. К. депозирала пред ЧСИ искане за снабдяване с изпълнителен лист и покана за доброволно изпълнение на посочен електронен адрес. Съгласно отразяване извършено върху искането „исканите документи не са платени“. С писмо от 21.02.2023г. Г. О., ТРЗ и личен състав при „Арх Медия Груп“ ООД изискала от ЧСИ информация относно оставащо задължение по делото, като посочила, че общо направените до този момент удръжки са в размер на 1592.22 лв. Съгласно справка за постъпили плащания и погасяване на дълга на л. 98 от делото, неподписана от ЧСИ в периода от 08.09.2022г. до 27.02.2023г. постъпилите по изпълнението суми на 7 различни дати възлизат на 2468.38 лв. А от справка за изходящи плащания на л. 113 от делото, неподписана от ЧСИ, е видно за какво е послужила така събраната сума. С разпореждане от 23.03.2023г., след като констатирал, че притезанието на взискателите е удовлетворено изцяло, ЧСИ приключил изпълнителното дело и постановил вдигане на запорите. Отбелязал, че е налице остатък в размер на 216.73 лв. за възстановяване, възстановена на длъжника с платежно нареждане от 05.05.2023г.

Въз основа на тези данни по изпълнителното дело в обжалваното решение ДК към КЧСИ приела, че не са налице доказателства за редовно връчена ПДИ на длъжника, нито доказателства за уведомяване на длъжника за присъединяването на взискател по право и за 3 размера на публичното му задължение. Посочила, че при промяна в размера на дълга задължение на ЧСИ е било да уведоми длъжника и неизпълнението му съставлява нарушаване на правото му на защита. Приела, че от момента на постъпване на удостоверението от ТД на НАП с вх. № 13697/22.04.2020г. сочещо размера на непогасените публични задължения на длъжника, държавата, в лицето на ТД на НАП е била присъединен по право взискател по делото. Липсата на изричен акт на ЧСИ за конституирането й изтъкнала, че не е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност.

Подчертала, че ЧСИ има задължение да уведоми НАП единствено за започнало от него изпълнение, а не и за всяко предприето приложение на отделен способ за принудително изпълнение. Ето защо мотивирала, че ЧСИ не е имал задължение да уведомява НАП за наложения запор на трудово възнаграждение на длъжника на 01.09.2022г., поради което твърдяното нарушение по т. 4 от искането не е установено. С оглед липсата на протоколи за разпределение по изпълнителното дело и платежни документи удостоверяващи постъпилите по делото суми; отбелязванията на гърба на изпълнителния лист, сочещи, че дългът не е погасен еднократно, а с повече от едно плащане в течение на времето приела, че в нарушение на чл. 460 от ГПК ЧСИ не е извършил разпределение на постъпилите по делото суми. Същите са били недостатъчни, за да удовлетворят взискателите по изпълнителното дело, поради което същият е имал задължение по чл. 460 от ГПК. Неизпълнението му е нарушило гарантираното от закона право на защита на страните в изпълнителния процес.

Изтъкнала на следващо място, че липсва изрична законова разпоредба вменяваща на ЧСИ да прилага в кориците на изп.д. платежни нареждания за извършените плащания, а задължението за отбелязване погасяванията на гърба на изпълнителния лист в случая е изпълнено. По искането от 20.08.2020г. приела, че е налице произнасяне на ЧСИ, че адреса на ел. поща не се чете; по искането от 20.12.2022г. – че исканите документи не са платени, а по искането от 24.02.2023г. – има резолюция да се уведоми работодателя. По тези съображения достигнала до извод, че искането е основателно за налагане на дисциплинарно наказание за невръчване на ПДИ; неуведомяване на длъжника за присъединеното вземане на държавата и за неизвършване и непредявяване на страните на разпределение. Като съобразила като смекчаващи отговорността на ЧСИ обстоятелства чистото дисциплинарно минало; само формално осъществяване на визираните нарушения, поради проявена небрежност, без установени по делото вредоносни последици, за тези нарушения определила наказание „порицание“. По отношение на нарушенията – непостановяване на разпореждане за присъединяване на държавата, в качеството й на присъединен по право взискател; неизпращане на съобщение до НАП за наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника на 01.09.2022г. с оглед постъпващите от него суми; за неприлагане по делото на платежни нареждания за извършените плащания към първоначалния взискател и държавата и за липса на произнасяне по депозирани по делото искания от длъжника и от трето лице, приела искането за неоснователно, в който смисъл постановила и крайния си акт.

Решението на Дисциплинарната комисия при КЧСИ е валидно и процесуално допустимо, но неправилно.

С разпоредбата на чл. 67 от ЗЧСИ се установява, че частният съдебен изпълнител носи 4 дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и Устава на Камарата на частните съдебни изпълнители.

Няма спор по делото, че фактическите признаци на описаните в искането на МП и допуснати от ЧСИ нарушения по т.т. 1, 3 и 5 от искането са доказани и правилно в обжалваното решение Дисциплинарната комисия е приела, че тези нарушения на закона са допуснати от ЧСИ С. Х., рег. № 863 по разглежданото от него изпълнително дело.

Описаните в искането на министъра на правосъдието нарушения са, както следва:

1. Не е връчил покана за доброволно изпълнение на длъжника по делото;

2. Не е постановил разпореждане за присъединяване на държавата в качеството й на присъединен по право взискател;